Вносът на агро храни (вкл.заместители и ментета), но без зърно и маслодайни култури, на годишна база е в обем на 7.12 милиарда евро. Това сочи справка на Selo.BG в официалните регистри на митниците и НАП, за периода Януари 2023-Януари 2024. Данните са сравнени и потвърдени включително от официални доклади и анализи на европейски и американски служби, анализиращи пазара на храни в България и Европа.

Близо 60% от вноса е от Полша, от където България бива заливана основно със сухи млека и млекозаместители, а също така с ябълки, картофи и други земеделски продукти. На второ място с около 18% дял във вноса е Германия, от където се зареждат всякакви аграрни стоки, дистрибутирани основно през немските търговски вериги. В класацията по внос на агро стоки следват Гърция, Румъния и Турция.

Продажбите на хранителни стоки на дребно в България за разглеждания период достигат 14,5 милиарда лева, което на практика е равно на обема на вноса. Най-големият търговец на дребно, Kaufland, държи 17% от продажбите на хранителни стоки, следван от Metro, Billa, Lidl, които формират национална доминанта в търговията с вносни агро стоки, полуфабрикати, консерви, месо, млечни продукти, вино и напитки.

Вносът на млекозаместители е нараснал с 12% спрямо предходната година, докато продажбите на българско прясно мляко спадат с 8%, сочат още официалните данни. Над 40% от ябълките на пазара у нас са внос от Полша, докато родните ябълки остават слабо разпространени, дори на фермерските пазари.

Тежки икономически и социални загуби за селските региони:

Местните фермери продължават да страдат от загубата на пазари и невъзможната конкурентоспособност поради налаганата про-западно европейска селскостопанска политика (ОСП). Именно заради механизмите в нея, които са основани на схеми за субсидиране, а не реално стимулиране на икономически производства и повишаване на конкурентоспособността, само за 5 години в България са фалирали над 30 000 фермера от всички под-сектори на селското стопанство! По този начин чрез субсидии и европейски проекти, уж се наливат пари (по-голямата част от които изтичат в корупционни схеми с политически чадъри), но в същото време няма реално устойчивост на българското селско стопанство. Официалните данни за рекордния спад в броя на регистрираните земеделски производители изобщо не говори за окрупняване на стопанствата, а за реални фалити и частично излизане в сивия сектор.

Дългосрочна западна стратегия за цялостен контрол на пазара на храни в България
Броят на фермерите в България на практика се срива от над 130 000 през 2009-а година на под 69 000 към началото на 2023-а година. Това са горчивите резултати от прилагането на европейската "Обща селскостопанска политика" ОСП у нас. За тези данни мълчат всички национални, регионални и аграрни медии, защото са бенефициенти по информационни кампании към Министесрвтото на земеделието или Европейската комисия, в които получават милиони субсидии за да лъжат обществото за "ползите" от прилаганата ОСП в земеделието и животновъдството. Доколко тези ползи са реални - статистиката го показва съвсем ясно.

Политиките на ОСП предимно отразяват интересите на старите членки на ЕС, които се стремят да осигурят пазари за своята аграрна продукция. В България това се проявява чрез доминацията на чуждите търговски вериги, които налагат свои стандарти и условия на местните производители. Българските фермери са изправени пред трудности да конкурират ефективно и да реализират продукцията си на вътрешния пазар, което допълнително утежнява тяхното положение.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Министерството на земеделието раздава 20 млн.лв. на медии и НПО да не критикуват аграрната политика на Брюксел


Европейските субсидии в ръцете на милиардерите: Кой печели от аграрните субсидии на ЕС?


Европа ще субсидира отглеждането на черни мухи за протеин, протеинови барчета и храни