Като засвири родопската каба гайда, едно топче в стомаха се отприщва и ти казва: „Запей си свойта песен!" Затова и песните на великата Валя Балканска са съпровождани винаги от гайда, а магията идва от Родопа планина - широко скроена и лирична. Намираме 77-годишната народна певица в дома й в Смолян, тръгнала за поредната фотосесия, която е обещала. Бърза, за да не я свари дъждът.

Жената тръгнала от родопската махала със седем къщи и стигнала до Космоса с песента “Излел е Делю хайдутин”, обича земеделието. Казва, че каквото посееш у хората и каквото посееш в земята, това излиза наяве. “Посях родопската песен, както навремето са посели азбуката двамата братя. Сред природата чувствам и мисля единствено за това, че тая земя ме храни и че има живот. Силата на родопчани е в Родопа, в родния край.”

Когато не е по участия, народната певица прекарва най-много време в градинката си – намира се на 5 минути от Смолян, малко над града. В апартамента си в града ходи само, за да полее цветята.

Валя Балканска заяви пред Selo.BG:

“Имам си една градинка, чопля си по двора, като баба, всичко засаждам в нея. Нещичко съм си посяла, въртя се около него, радвам се като виждам, че расте. Ягодки, малини, овошки, картофи, да знам, че не е ГМО. Шареният нашенски боб, а не онзи дето е смесен и като го сложиш в тенджерата не се вари, а тропа. Забравихме родопския качамак, родопските сирена, баниците ни, пататника. Сега гледаме всичко да е наготово и набързо и само да сложим нещо в стомаха.”

Родопчанката споделя още, че си прави зимнината сама - не просто, за да изкара зимата, а защото е екологично чиста. „Тоя внос ни умори”, казва Балканска. Само захар и олио си купува, всичко друго е докоснато от ръцете й. Снабдява се е и с истинско – домашно приготвено масло от района.

Певицата с извънземен глас се хвали, че всичката й челяд е в Смолян. Бог я е дарил, с 3 деца, 5 внука и 5 правнука. “Единият ми правнук се казва Валентин. Голямото дете на сина ми също. Когато се роди, ми казаха: “Майко, ще вземем първата буква на името ти и славата ти.” Така го нарекоха Венцеслав. Дъщеря ми също кръсти едното си момиче на мен - Валерия.”

Комшиите често й викат: “Валя, голям род имаш!”, а тя им отвръща, че когато в къщата има боклук, има живот. Чиста ли е къщата, няма го живота. Винаги, когато тръгва на път децата я питат, кога ще се върне и я чакат с нетърпение. После тя ги събира всички на двора да пеят народни песни и да си разказват истории. Приготвя им само български манджи и ги учи – „да уважават себе си, за да ги уважават и другите”.

Питаме Валя Балканска - каква е ролята й като пазител на българското? “Да се боря за доброто. Лошо много бързо можеш да направиш. Направи добрина, да те видя как. Ние трябва да обичаме народа и да му казваме как и откъде е пътят. Излезе ли водата от коритото, тя се разлива. Трябва, като си направиш вадата, водата да си върви по нея. Обаче една птичка пролет не прави, всички трябва да се застъпим за българското. Защото едно огнище, когато изстине, трудно загрява отново. Едно дърво като посадиш, много бавно расте. Затова трябва да садим дървета, да поддържаме огъня, за да е здрав домът ни и да е живо семейството. Защо българска песен излетя в Космоса – защото Делю е бил войвода, бил е силен. На всяка цена трябва да се изучава фолклор в училище.”

Скоро Валя Балканска се върна от участия в Китай. Най-много я впечатлило това, че няма нито фасове, нито найлонови торбички по улиците. “Как не се хвърлят найлонови торбички при толкова много хора, а ние сме 7 милиона и боклука е повече от нас. Унищожаваме природата и водите. Когато съберат боклука, вместо в контейнера да го хвърлят покрай реката, а не мислят, че се затлачва, че затлачват и душите си по тоя начин. Ще си платим цената за това и ще я плащаме дълго”, убедена е певицата.

„Ами, къде са онези седенки, когато хората се събираха и се веселяха, а сега където й да отидеш, не могат да се гледат помежду си”, пита певицата и добавя: „Родопчанинът е твърдо посаден в земята си и се държи за земята и за хората, които са покрай него, защото малко уважение ни остана, ние забравихме да казваме едно добър ден. По-добре сведи глава и поздрави, отколкото да се обиждаш. Ние изтървахме края и не можем да хванем дори и началото, да покажем пътя на младите, че трябва да се работи, че трябва да се строи, че трябва да се уважават хората, да има светлина”, казва родопският славей.

© Selo.BG - автор Драгомира Иванова