Бъдещето на земеделието е свързано със съживяването на българските села. Това каза в интервю за АгроКлуб Кольо Колев, който се занимава със семеен агробизнес в свищовското село Овча могила. “Ще бъде жалко за нашите деца и за всички, които останат в тази територия, да бъде обезлюдена и да виждаме една латифундия от Видин до Варна - не е това, което трябва да бъде!”, категоричен е фермера. 

В разгара на жътвената кампания на есенниците, с Колев коментирахме темите за реколтата и цените на ечемик и пшеница 2020, за рентите и “балона” около тях, за нуждата от съживяване на българските села, за липсата на контрол от страна на държавната администрация относно “схемаджиите” в агросектора...

Представете накратко стопанството и дейността си?
Стопанството е около 5500 дка, като в него отглеждам 8- 9 култури - ечемик, пшеница, рапица, просо, канарено семе. Тази година имам грах, фий и люцерна, за да отговорим на изискването за 5 % екологично насочени площи. Отглеждаме също слънчоглед и царевица. 

Имам и 10 дка лешници, присадени върху дива леска, които гледам в моята база. Все още нямам животни. Трудно е, няма достатъчно добри условия и подпомагане. Проблемите навсякъде са едни и същи - липсва качествена работна ръка, която да свърши работата, която ние изискваме. Аз не се оплаквам от липса на кадри. В семейната ферма работя с едни и същи хора от много години - общо сме 8 души. Не всички работят целогодишно, работата при нас основно е кампанийна, но успяваме да се справим със задачите добре.

Как намирате пазар на културите, с които покривате изискванията за екологично-насочени площи?
Пазар на тези бобови култури намирам основно чрез предварителни договорки. Граха вече го продадох. Има интерес от страна на фуражни компании. Въпросът е, че тук не винаги се получава добив, който умножен по цената, на която се предлага на пазара, може да покрие разходите. Но затова получаваме по-голямо подпомагане.
Хубаво е, че от Фонд Земеделие започнаха да правят проверки, защото “схемаджиите” пишеха хиляди декари и по този начин ставката падна. Тоест - ако ставката е нормална за тези, които отглеждат реално културите, това компенсира по-ниския добив. Но винаги действам с предварителна договорка с купувачите, за да мога да продам.

За люцерната нямам проблеми. Тази година сено се търси много силно. Има пазар, а и годината като цяло беше благоприятна - прибрахме го в добра зрялост, изсушихме го и нямаме загуби. Нямаме проблем с реализацията на бобовите култури. Смятам, че те са по-добрият вариант от това да слагаме междинни култури - от една страна площта се умножава по 3, за да отговорим на изискванията за ЕНП. Освен това правим и разходи, без да получим никакъв приход.

Каква беше годината за пшеницата и ечемика в стопанството ви?
Годината беше сравнително трудна. Имаше моменти, в които нещата се случваха - валежи през есента, после имаше засушаване, отпаднаха растения. Зимата беше суха и безснежна, получи се братене…
През тази година аз имам поражения от диви патици и гъски. В един от блоковете, бяха изяли до корен ечемика. Но в крайна сметка прибрахме 730 кг. от декар.

Имаше програма за компенсации за опазването на тези птици към Фонд Земеделие, но и там се навъдиха много схемаджии преди 4-5 години и се оказа, че патиците кацат само там, където трябва да кацат, тоест при този, който трябва да вземе подпомагането…

Тоест вие не сте се възползвали от схемата?
Одобриха ми само 160 дка, а аз бях кандидатствал за 4000 дка, тъй като цялото землище отговаряше на изискванията. Впоследствие промениха границите и реших, че за 160 дка не си струва човек да се занимава с документи.

При пшеницата какви добиви постигате?
При пшеницата към момента се движим с добив между 650 и 730 кг. За нашия регион и специално в условията на тази година е много добър добивът - още повече на фона на това, което се случва в други части на България, и най-вече в Добруджа. Цената, която се предлага от търговците към момента, също е прилична. Ще можем да се възпроизведем, без кой знае каква печалба.

Кажете конкретни цени, които се предлагат в момента?
В момента максимумът, който се достига, е около 300 лв./тон в нашия регион. Към морето цената се увеличава заради по-ниските транспортни разходи. Какви ще са тенденциите, не мога да прогнозирам… Всички четем едно и също - на моменти има свръхпроизводство, на моменти пише, че има дефицит. Това са неща, които не зависят от нас производителите…Истината е, че разходите се увеличават - на торове, препарати за растителна защита. Горивата са със сравнително ниски цени през тази година. Но рентите растат главоломно.

Какви са рентите в района и смятате ли, че е назрял моментът този балон да се спука?
Рентите в момента са от 55 до 65 - 70 лв./дка. Особено за държавните земи и такива, които са на търг, се достига до 120 - 130 лв./дка. Моментът за спукването на балона е назрял отдавна. Това е параметърът, който не може да бъде безкраен. Все пак трябва да се достигне до някаква степен на насищане. Това ще доведе до още по-големи сътресение и до фалити на земеделци. Няма от какво повече да се пести - трябва да се натори, да се напръска, да се извършат обработките. Трябва да постигнем и печалба, а това няма как да се случи при настоящите цени. 
Основният проблем е, че ние получаваме по-ниски субсидии спрямо Западна Европа. В документите, които вече никой може би не помни, пишеше, че до 2016 г. всички субсидии ще бъдат изравнени в целия ЕС. Но това не се получи. Големите държави не искат да плащат на по-малките - всеки тегли чергата към себе си!

Какво е вашето мнение за новите изисквания, които са залегнати в стратегиите “От фермата до трапезата” и за биоразнообразието по новата ОСП за по-щадящо природата земеделие? Приложими ли са в България и какви ще бъдат трудностите?
По принцип са приложими. Трудностите ще бъдат в слабия контрол от страна на Фонд Земеделие и на Министерството, заради липсата на капацитет от тяхна страна.
Служителите, които се занимават с този контрол, са натикани в края на веригата - ниски заплати, недостатъчен брой и никаква заинтересованост… В областните служби са останали една шепа специалисти, които нямат физическа възможност, но и интерес някой да отиде да контролира нещо на човек, който разполага с неограничен финансов и материален ресурс.
Приложението може да се случи като Министерството контролира спазването на сеитбооборота, което е най-важното. По този начин ще се ограничи до голяма степен разпространението на едни и същи неприятели и болести… Лошото е, че това почти не се спазва. Сеят се монокултурно 2 или 3 култури и по този начин земята се експлоатира варварски. 

Кои са факторите, които ще повлияят за постигането на по-устойчиво земеделие през следващите години?
За мен основните фактори за по-устойчиво земеделие е да се подпомогнат дребните и средните производители. Трябва да има тавани на подпомагане. Тези, които са по-малки трябва да получават много повече, за да останат по места. Защото виждате какво стана - селата се обезлюдиха, къщите пустеят и се събарят… Здравеопазването е сринато до нула - няма лекар на няколко села. Училищата се закриха. Не е тайна, че образованието също е в криза - няма кадри, не могат да се подготвят. Пътищата са в окаяно състояние. Накратко - хората са оставени на произвола. При малцинствата, които вече са навсякъде, грамотността е много ниска, не работят качествено. Никой не отчита това неща, а само се говорят големи приказки за реформи.
Ще бъде жалко за нашите деца и за всички, които останат в тази територия, да бъде обезлюдена и да виждаме една латифундия от Видин до Варна - не е това, което трябва да бъде!

На селата трябва максимално да се помогне - така да се разпредели ресурсът, че действително там да има нормален начин на живот. 

Тоест вие виждате бъдещето на земеделието, обвързано със съживяването на селата…?
Точно така. Това е истината… В едно село, ако няма хора, кой ще обработва тези ниви? Няма да станем САЩ или Русия, за да имаме тези огромни пространства. Но дори там малките градове и селата им са живи. Дори една Румъния, ако вземем за пример - от Зимнич до Букурещ, семействата си копаят малките ниви. Тук, когато дойде демокрацията, хората се втурнаха да правят земеделие, но постепенно с икономически прийоми ги отказаха от това и така нареченото дребно животновъдство и растениевъдство беше затрито варварски. Но никога не е късно - трябва субсидии!
А от българското по-хубаво няма - и вкусовите качества на доматите, които са расли на слънце, са съвсем различни. Всички виждаме какво има в търговските вериги и как пазаруваме, и как се мръщим - не ни харесва, че ядем дини, които вътре са като гума, защото са стояли в някой хладилник.
Сякаш се примирихме или ни накараха да се примирим с всичко това…


Интервю на София Белчева, © 2020 АгроКлуб - Agroclub.BG