"БАБХ няма капацитет да провери всички пазари за наличие на ДДТ и 1.3-Dichloropropene. Това е 100% сигурно. Освен, че нямат капацитет, нямат и желание, особено в условията на разклатеното правителство и масови протести в цяла България. Така стотици хиляди български потребители ще консумират агро стоки, в не малка част от които ще има опасни количества ДДТ и 1.3-Dichloropropene. Когато работих в системата на БАБХ, често имаше случаи, в които се скриваха данни за наличие на опасни вещества. Досещате се как става това, а проверките, които се огласяваха, касаеха само дребни търговци и дребни производители. Все пак и те трябва да се проверяват, но това бе тенденция."  Това заяви пред Selo.bg бивш служител на БАБХ, пожелал анонимност, по повод скандалното разследване на журналиста Васил Иванов, което показа наличие на канцерогенния препарат ДДТ във вода, риби, почва и агро продукти от землище близо до пазарджикото село Исперихово.

В разследването си за умъртвена риба в района на село Исперихово, обл.Пазарджик, Иванов изпраща за лабораторни анализи умрели риби от района - до най-голямата и авторитетна немска лаборатория – „Юрофинс“ в Хамбург, която потвърждава наличието на ДДТ в огромни размери.

Употребата на забранени препарати за растителна защита продължава години наред. В разглеждането на ситуацията обаче, е добре да не се смесват нещата -  измирането на пчелите се дължи на пръскането главно с обилни количества европейски препарати на основата на глифозат, докато ситуацията в Пазарджишко и Пловдивско е друга - никой европейски производител не рискува с производството на забранения от 70-те години препарат - ДДТ.

Причината за натравянето на води и почва, измирането на риби, а и отравяне на храните по цялата агрохранителна верига, вкл. плодове, зеленчуци и зърнени култури идва от една типична за българите "тънка сметка". Земеделците от региона на Пазарджик и Пловдив - зона, която е наситена с много малки земеделски производители, за да спестят някой друг лев - купуват менте препарати, вкл. с ДДТ, които са внос от Турция. 

Многократно от Българска асоциация за растителна защита (БАРЗ) алармираха пред властите, че е нужен строг контрол на внос на нелегални препарати от Турция, но очевидно лошите практики продължават. 

Отговорността за пръскане с ДДТ, който е забранен от преди повече от 30 години в цяла Европа и САЩ, пада не само върху ресорните държавни органи, но и върху земеделците, които за да спестят малко пари, поставят под директен риск здравето на потребителите.


По информация на АгроКлуб на база аналитични дейности на B2 Security,  вносът на нелегалните препарати се осъществява главно през ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Лесово. Практиката в контрабандата на забранени препарати е да бъдат вкарвани по два основни начина: в камиони сред стоки с друго преднанзачение, както и в туби сред личен багаж, предимно в бусове и джипове на търговци, които зареждат от Турция амбулантни стоки и дрехи. Контрабандният внос се осъществява през нощта главно между 00,00ч - 04.00ч. Една от причините за продължаващият престъпен внос са сравнително ниските глоби за нарушителите и липсата на наказателни производства.

След като става ясно, че за поредна година българския пазар е залят с препарати за растителна защита, които са забранени, остава въпросът дали БАБХ ще завиши броя на пробите, има ли бюджет за това и дали ще публикува публично и регулярно данните от тестовете? Има ли капацитетът БАБХ да вземе проби от всички пазари за агро стоки в България, изглежда е съмнителен въпрос, след като агенцията отказа да публикува дори информация за наличието на опасния пестицид 1.3-Dichloropropene - също масово разпространен във вносни стоки от Турция.

Препаратът DDT - или дихлоро-дифенил-трихлороетан (ClC6H4)2CHCCl3 разболява стотици хиляди американци през 70-те години от тежки болести на черния дроб, а също развиват тумори, след като масово през летния сезон се пръскат басейни с ДДТ.