Г-жо Донева, източнобалканската порода остана в периферията на проблема- африканска чума по свинете. В последните седмици се говори за свинете заден двор, за промишлените комплекси. Какви са вашите опасения, като хора, които се занимават с развъждането на източнобалканската порода?
Нашите опасения са, че може би ние ще сме поколението, което ще се раздели окончателно след тази толкова ценна в страната ни уникална порода. Притесненията ни са във връзка с това, че тя наистина като порода остава в периферията на мерките, които се вземат, но няма някаква специфична стратегия, която да е разписана конкретно за източнобалканската свиня и мерки, които да се вземат за опазването й. Единствено, което държавата е направила до момента е да обобщи като препоръки, че за да я опазим източнобалканската свиня, тя трябва да е настанена в обекти с висока биосигурност - във ферми тип индустриални или ферми тип А.

Намираме това за не много адекватно. Първо, защото никой от нас не разполага с такива обекти, сгради, съоръжения. Второ, никой от съществуващите такива индустриални ферми не би приютил източнобалканска свиня и трето, може би най-важното, считаме, че доколкото тази порода никога не е била отглеждана в историята си 2500 години назад в такива условия. Рискът тя да не успее да се приспособи в затворени помещения е много голям, т.е има риск да я загубим не от чумата, а от това просто, че имунитета й би намалял.



Биха започнали процеси на канибализация в тези стопанства. В такъв тип ферми се очаква да се прилагат методи на изкуствено осеменяване на животните, което при нас не се случва и изобщо процес, който не мислим, че е удачен. Ние считаме, че мястото на източнобалканската свиня е в гората и тя там най би могла да оцелее.За да няма пренос на евентуално заразяване между двете популации на източнобалканската свиня и дивата, препоръчваме източнобалканската да бъде обособена в конкретни горски отдели, които да бъдат оградени.

Стопаните могат ли да поставят електропастири и как може да стане това?
Формално, действащата нормативна уредба не позволява такова нещо. Полагането на такъв тип съоръжения електропастири, според Закона за горите изисква - получаване на право на строеж в горски територии, което е едно доста скъпо начинание. Освен това, предвид, че тези съоръжения ще предпазват и дивата популация, считаме, че тук е момента държавата или като собственик на Държавен горски фонд да постави такива електропастири, или общините ако горите са от общински горски фонд.

Това закъсняла мярка ли е вече? Ако сега реши държавата да постави електропастири, колко време ще е необходимо? Как изобщо може да се задейства този механизъм?
Закъсняла мярка е, но дано не съм права. Аз не очаквам африканска чума по свинете да бъде казус, който ще се реши бързо на територията на България. Опасявам се, че и нашия опит с тази болест ще бъде дълъг. Както се изрази зам.-министъра Янко Иванов:

,,Войната с АЧС ще бъде дълга, болезнена и окопна.’’ 

По-добре късно,отколкото никога. Няма значение кога, въпроса е да запазим популациите и на дивата свиня и на източнобалканската, защото като генофон - източнобалканската свиня е някакво незаменимо богатство, което държавата има риск да загуби.

Г-жо Донева, нека да поговорим малко и за загробването на животни по местата, където вече има такива огнища. В събота от Българската агенция за безопасност на храните съобщиха за първата индустриална ферма в село Николово, Русенска област с 17 000 животни. Не е ли по-лесно така да се разпространи заболяването? Високи са температурите.
В село Николово не е най-голямата ферма в страната, а за жалост, ако болестта се разпространи в по-големите ферми където се отглеждат заедно над 100 000 животни - колегите от индустриалния сектор бяха изчислявали, че ще са им нужни около 40 декара площ за да си загробят животните от фермите. Не мога да си представя какъв ресурс от хора и време ще бъде нужен за да се случи това и чии терени ще се използват. Кой физически ще изнася животните от фермите и кой ще ги загробва -  на каква цена. Предвид това, че в България нивото на подпочвените води е много високо и има риск ако тази зараза проникне в почвата и във водите да стане някакъв затворен кръг - да се заразяват близки водоизточници от които се захранват други свинекомплекси.

А мобилните инсинератори?
Първо, няма публична информация какъв е капацитета на тия мобилни инсинератори. Изпълнителния директор на БАБХ, при въпрос относно мобилните инсинератори - Защо те не се ползват, примерно при животните, които се умъртвяват в заден двор, отговора му беше: ,,Има риск - мобилните инсинератори, пътувайки в страната да разпространят допълнително заразата.

Г-жо Донева, 2 стада в Бургаско попадат в 10 км зона на огнището. Притеснени ли са там вашите колеги?
Изключително притеснени са. На тях им бяха взети проби в понеделник- миналата седмица, изчакваха резултатите. За сега не ми е известно резултатите да са оповестени публично, но предполагам, че ако бяха положителни досега щяхме да имаме резултат. Мярката, която е наложена за цялата област в Бургас е такава каквато беше наложена и миналата година за област Варна. Опасявам се, че ако няма някакви адекватни мерки дори тези животни биха могли да попаднат под някакви санкции и съответно да не можем да ги спасим, което би било много жалко за всички ни. / Айше Лятиф, БНР