“Радвам се, че след доста години на нападки - както от едната, така и от другата страна, в последната година и половина има желание и от двете страни (фермери и преработватели - бел.авт.) да започнем да възвръщаме добрия тон. Това заяви в интервю за Село инж. Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци 



Какви параметри трябва да се заложат в новия програмен период на ОСП за стабилно развитие на преработвателния сектор?
На първо място е много важно и производители, и преработватели на селскостопанска продукция да сме наясно с това, че държавата казва това, което бизнесът иска. В момента ролята на бизнеса е да каже какво счита, че е правилно да се направи и то не защото много го искат, а защото обосновано могат да защитят всяко свое искане. 
Друг важен момент, за разлика от предишните програмни периоди, има няколко съществени изменения. Тук вече говорим за постигане на цели - не говорим за усвояване на средства, за построяване на предприятия, за облагородяване на селски райони… говорим за постигане на цели. Тези цели трябва да са много ясно разписани и подписани в последствие от ЕС. Затова е добре всеки от нас добре да помисли какво иска да се случи. За първи път има цел “Храни и здраве” - това е много важно, защото за пръв път хранителната промишленост, агрохранителната верига влиза като отделна цел. Вторият важен аспект от новата ОСП е, че не се разрешава промяна на разписаните програми повече от 1 път…

Това е различно в сравнение с настоящия програмен период, когато се правят много промени…
Да, към момента България има 15 разписани изменения на програмата за малко над 3 години. В тази връзка е много важно, за да си разпишем много добре изпълнението на целите на ЕС, да си дадем ясна сметка какво искаме да постигнем и в никакъв случай да не го променяме. Как е в момента? Кандидатства се при едни условия, на етап “одобрение на проекти” условията се променят, а в процеса на изпълнение на проекта, условията се променят поне още 2 пъти… Не може нещо, което е ясно разписано, да се променя в движение. 



Да разбирам, че от една страна възможността само за една промяна на програма е добър вариант, но при положение, че досега са се налагали толкова промени, може ли това да се окаже спънка?
Може и да се окаже спънка - ако ние не направим правилен анализ, ако не поставим ясна цел къде и как искаме да стигнем...Важното тук е ние сами да направим това - да видим другите държави, които са по напреднали от нас, да почерпим опита и да видим приложим ли е в нашите условия…

Не е ли едно от предимствата на другите държави работата в симбиоза, кооперирането между производителите и преработвателите?
Категорично е така… Имаме една много хубава българска поговорка, че Сговорна дружина - планина повдига. Очевадно е, че останалите държави имат повече успехи, защото са се сдружили и вървят в една посока… Категорична съм, че трябва да се сдружаваме. Принципът на сдружаване е първо въпрос на много анализи, на много човечност и на много професионализъм… Ако едно от тези неща липсва, сдружаването е само на думи!

Къде е в момента преработвателният бизнес и къде трябва да стигне в близките няколко години , в рамките на следващата ОСП?
Много ми е трудно да кажа къде сме в момента. Преработвателният бизнес в момента се бори да оцелее. Съжалявам, но това е точната дума. Имаме постоянни проблеми, които в по-голямата си част не зависят от нас. Постоянно се променя търсенето на глобалния пазар, на което ние трябва да отговорим. Има нови тенденции в храненето, които ние трябва да можем да отчетем. И веднага по веригата производителят трябва да може да отговори с нужната суровина. 

Какво мислите за твърдението, че българските преработватели не ползват българска суровина?
Да, и вчера на Консултативния съвет в МЗХ имаше изказвания, че хранителната промишленост и по-скоро консервната промишленост не купуват български продукти. Не мога да се съглася с това твърдение, ако не ми го докажат. Да, стопаните ще кажат, че произвеждат определен продукт и се налага да го продаваме еди къде си… А защо се налага? По-добра цена ли ви дават, сортът ли не отговаря за преработка, комуникацията ли не е добра, няма предварително сключени договори…



Има ли диалог и взаимодействие между производителите и преработвателите в сектор плодове и зеленчуци?
Радвам се, че след доста години на нападки - както от едната, така и от другата страна, в последната година и половина има желание и от двете страни да започнем да възвръщаме добрия тон. СППЗ направихме крачката - събрахме се. Доказателството за търсене и намиране на добрата форма на разговор беше срещата на СППЗ през юни т.г., когато поканихме управителните съвети и представители на всички организации, които произвеждат плодове и зеленчуци. Срещата беше много полезна и за двете страни. Например имаше разговори между производители на ябълки и преработватели на ябълки. За резултат все още е рано, защото не е започнал активният преработвателен сезон. Но първата крачка е направена.

А как стои въпросът с работната ръка?
Това е проблем, който засяга и двата сектора - и фермерите, и преработвателите. България в момента е изправена пред много сериозна криза. Ако не започнем да решаваме този проблем, ще стигнем до момента, в който ще имаме прекрасни договорености, отлично оборудвани фабрики, хора, които искат да произвеждат, но не и работници… И тук трябва да се намеси държавата, която към момента се опитва да откликне на нашите искания, но малко бавно се случват нещата...

Липсват общи работници или специализирани кадри? Или е комплексен проблемът?
Проблемът вече е комплексен. В началото говорехме за липса на добре подготвени специалисти. Бизнесът реши, че ако не може да ги получи добре подготвени от учебните заведения, ще направи необходимото - както и прави - за да достигнат ниво. Но нали се сещате, че трябва да има от кого да избереш…
Вече се търсят хора дори и за ниските позиции - не средни и високопрофесионално подготвените позиции.

На какво се дължи липсата на общи работници?
В нашия сектор има специфика, която или не можахме да обясним, или не можаха да ни разберат в Социалното министерство. Ние сме бранш със сезонна ориентираност. Преди години за сезонен работник се считаше този, който работи минимум 9 месеца в годината в дадения сектор. Какво да направим, че нашата географска ширина не позволява да имаме 9 месеца преработвателна промишленост и суровина, която да преработваме. При нас активният сезон е 6 месеца. В тази връзка, ако ние наемем хора и работят 6 месеца активно, трудно можем да ги задържим още 3 месеца, за да имат възможността да се възползват от всички програми за временна заетост. Ето защо те решават, че няма да работят в сектор, в който се работи изключително стриктно - преминават се обучения, спазват се стандартите и т.н… Идват хора, обучават се, инвестира се в тях, а в същото време ние нямаме сигурността, че този човек ще се върне догодина… И всичко започва отначало!

Къде е пазарът на българските консерви?
Пазарът е навсякъде - в страната, в ЕС и в трети страни. Имаме градация в Европа. Най-сериозен % се реализира в Европа. За наша радост се увеличава % за реализация на стока на българския пазар. Добре се приемаме и в трети страни. Но нека не се заблуждаваме, че ние сме толкова голям пазар, че да нахраним всички. Имаме нашите ниши и работим, за да можем да си ги запазим. Сега има и лека тенденция някои от колегите да предлагат бутикови продукти - съчетание на национален вкус и модерен вкус.

Интервю на София Белчева, Село БГ
© снимки: БГ МЕДИЯ

© 2019 Село - Всички права запазени. При ползване на текст и снимка, позоваването на Село е задължително