Представяме ви интервю на Село БГ с Албена Симеонова - биопроизводител и член, съосновател на Българска асоциация Биопродукти (БАБ), по актуалните теми в биопроизводството и водената аграрна политика:

Здравейте, г-жо Симеонова. Днес е планувано провеждане на първия Консултативен съвет по биопроизводство. Какво лично очаквате Вие от него?
Здравейте, бих искала да благодаря за интереса от страна на приятелите ни от Село БГ. Всъщност, този Консултативен съвет по биологично земеделие е благодарение на усилията на Българска Асоциация Биопродукти, които се наложи, най-накрая, след изчерпване на търпението, да преминат в протестни действия. Резултатът от протестните действия е, разбира се, не само този Консултативен съвет, още доста други неща успяхме да издействаме, каквото е и създаване на Дирекция за биологично производство. За този Консултативен съвет водим борба вече десет години и много се радвам, че накрая е факт.



Какви проблеми очаквате да се разрешат? Някои от другите организации в сектора буквално Ви обвиниха, че заради вас се създава още един заместник министър в земеделието – още един пост, увеличава се администрацията. Как ще коментирате това?
Аз не мога да кажа, че заради нас се създава специално този заместник министър. Вие знаете, че след нашия първи протест, към нас се присъединиха още асоциации и то обединени асоциации на производителите на плодове и зеленчуци. Те поискаха всъщност да се създаде подобна структура. За нас това е важно, че най-сетне някой ще обърне, надяваме се, внимание на сектор биологично производство, също така и на сектор плодове и зеленчуци. За колко време ще бъде това и как ще продължи, дали въобще ще има такъв заместник министър... Ние днес имаме среща на коалицията преди Консултативния съвет, така че това ще се разбере днес. Самият Консултативен съвет ще събере в себе си всички заинтересовани, свързани с биопроизводството. Дали има обвинение срещу нас или не, аз все пак си мисля, че браншът е изключително обединен, има още една асоциация на биофермери, асоциацията на биологичните пчелари е с нас, няколко научни звена и неправителствени организации, каквито са „Биоселена“ - фондацията за околна среда и земеделие, асоциация на преработвателите на биологични продукти, на търговците. Мисля си, че бранша е доста обединен и то най-вече в това, че трябва изцяло да се промени законодателството, свързано с био-то в България.

До каква степен държавата може да съдейства в този процес, след като това обединение, за което Вие говорите е в сферата на биопроизводство, на така да се каже – отговорните земеделски производители, голяма част от които са предимно фамилен тип и среден тип стопанства... Държавата до момента води една аграрна политика, която е насочена главно към конвенционалното земеделие. Могат ли да се съчетаят двете неща?
В интерес на истината, държавата до сега сякаш водеше война с биосектора. Ние няма да сме първите и няма да сме последните, които съжителстваме съвместно с конвенционалното земеделие. В страни на утвърдени производители на биопродукти, каквито са Германия, Швейцария, Австрия, Дания – изобщо всички страни в Западна Европа, както виждаме и други - от Източна Европа са преди нас. Много успешно съществуват конвенционалното и биологичото производство. Разбира се, приоритет започва да добива биопроизводството, защото има страни, в които вече 20-25% изобщо от земеделското производство е биологично... даже Сърбия е преди нас. В България обаче тази тенденция някак си върви наобратно и ако ние през 2009 година бяхме 25 души – биофермери, които създадохме Българската асоциация биопродукти, миналата година бяхме 7200. Пак благодарение на усилията на нашата асоциация. В последната година вече, биопроизводителите са със 600-700 души по-малко.

Именно в подкрепа на Вашето последно изречение са и данните от Евростат, които показват, че в цяла Западна Европа нарастват и площите с биологично производство и търговските обеми в мрежата на дребно, а в България виждаме, че в градовете има наистина един нарастнал интерес към биологичната продукция, но в същото време статистиката сочи много по-малко продажби и спад на площите за биологично земеделие. Така ли е това?
Вярно е – спад на площите, спад на производителите, което, разбира се, е куп от причини, първо, защото средставата за биопроизводителите свършиха още преди две години и вече две поредни години е нулева година – нито млади фермери, нито малки фермери, нито фермери, за които е предвидено биопроизводството – да могат да кандидатстват. Ако погледнете на списъка на страницата на фонд „Земеделие“, примерно първите 50, да видите какви производители са биоземеделци, със средства които получава за биоземеделие – там няма тавани, нали все пак трябва да бъде ясно. Първите 20-50 ще получават над 500 хил.лв. за биопроизводство. Колко сериозно е това да имаш 10 хил.дка. рапица, кориандър или пасища и ливади без животни? Как се произвежда био рапица или био кориандър бих искала да знам аз?!

Искате да кажете, че значителна част от субсидиите, които трябва да са за биопроизводство биват източвани, така да се каже, има злоупотреба с тях?
Ами да, влезте в сайта на фонд „Земеделие“ и вижте. Интересно, тези производители са клиенти на едни и същи такива спринта.

Големи суми, милиони, в рамките на ОСП за т.нар. мерки агроекология, а в същото време България се тресе в момента от скандала с избиването на пчелите във връзка с глифозат. Няма ли едно противоречие, едно разминаване между това, което се прокланира от Европейската Обща селскостопанска политика и мерките за агроекология и това, което реално се случва по българските земеделски полета с глифозат?
Разминаване в Европа определено няма, обаче в България се прави всичко възможно не само да се заобиколят, но и нарушат тези правила, само с цел наистина да се източат едни пари. Аз бих искала да попитам, всъщност, къде е мястото на БАБХ? Защото, за да получиш зелени плащания, става въпрос за агроекологичните мерки, ти не можеш да пръскаш люцерните и граха, да речем, а колко проби са взели от БАБХ, за да видят при едрите земеделски производители дали няма пръскане в граха и в люцерните? Става въпрос за протеиновите култури, на които по принцип се плаща за зелени плащания. Колко от тези, които получиха средства по мярка 4.1 – това са инвестиции в земеделски стопанства и получиха заветните 15 точки за биопроизводство, колко от тях имат насаждения, да речем - лешници, орехи и т.н. Да се проверят дърветата им, да се проверят насажденията им, да се направят пестицидни анализи на тези хора... За много кратко време може да стане това. Тогава ще видите как ще се намерят средства за нови биопроизводители – млади и фамилни, как ще се върнат средства от тази програма 4.1.

Вие смятате ли, че държавата има капацитет да извърши толкова проверки и мислите ли, че това, което се случи с проектите за селски туризъм ще премине към връщане на получени субсидии, може да се случи и с една от най-големите мерки, която споменахте – мярка 4.1.?
Как държавата има капацитет да проверява такива хиляди малки фермери, които са правили проекти и такива с къщи за гости, на които всяка запетая се проверява в проектите, всеки път една и съща документация се проверява. Държавата има капацитет, но няма желание. Аз бих искала да добавя към това, за което започнахме да говорим, за Консултативния съвет по биопроизводство – първо, нарича се структуриране на Консултативен съвет. Поздравявам членовете на Българска Асоциация Биопродукти, които дойдоха за поддръжка и да протестират, да подпомогнат действията за цял един град, който предполагам си е стоял вкъщи и е гледал по телевизора как ние мръзнем навън и под дъжда. Днес, вероятно след структурирането ще се направи един план и този план ще включва изцяло промяната на въпросната наредба 5, която беше толкова рестриктивна и наистина нямаше нищо общо с европейската наредба за биопроизводство. Ще трябва да се изготви и стратегия за развитие на биоземеделието в следващия програмен период.

От кого да се разработи тази стратегия – от Консултативния съвет?
От този Консултативен съвет. Членове на едната асоциация са Веселина Ралчева и Благовеста Василева, но всяка една от останалите структури, свързани с био-то, са излъчили свои представители и то експерти, които ще участват реално в написването на тези документи. Надяваме се, че ще започне работа по същество и ще имаме най-после едно истинско добро законодателство, свързано с био-то, за да може да станем като Швейцария, като Холандия...