село Чирен

ОПИСАНИЕ НА СЕЛОТО 
Село Чирен се намира на 18 км северозападно от гр. Враца. В момента в селото ни са построени 682 жилищни сгради и се населява от 1200 жители.

ТРАНСПОРТНИ ВРЪЗКИ 
До село Чирен пътуват автобуси на ДАП  “Пътнически превози” гр.Враца четири пъти дневно от гр.Враца до селото ни и обратно и два пъти автобус София-Хайредин който минава сутрин и вечер през с. Чирен.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА 
Робството прогонило мнозина юнаци от родните им места. Търсейки спасение те са се заселили по нашите земи,които по онова време били гористи.Първите бягащи обитатели се заселили в местноста “ Понора”. Били няколко семейства и се страхували от преследване,затова нямали постоянни жилища, а живеели в колиби. Отглеждали овце, кози, и свине колкото да се прехранват.Един от пастирите, който посял свинетеследвайки ги дошъл до мястото на селището. В момента в центъра на селото ни има голяма чешма,което място тогава е било покрито с дървета и храсти.Докато свинете ровели,пастирят забелязал, че там извира вода.Това откритие той споделил с по-възрастните мъже които дошли да огледат мястото и един от тях потопил ножа си в бликащата вода за да провери дълбочината.Ножът потънал до чиренете – ( до дръжката).До този момент мястото нямало име – нарекли го Чирен,заради ножа който го открил.Хората започнали да се заселват там заради водата.Осигурявали си обработваеми площи.Засявали познатите им култури.Сигурноста им вдъхвала спокойствие, построили първите къщи (плетарки).Измежду мъжете имало изкусни майстори,разбиращи от дърводелство и ковачество.Познанието им на скотовъдци дало отлични плодове –добитото мляко и месо осигурявало целогодишната им прехрана.Жените приготвяли в къщи платове идрехи.От добитите кожи, които предварително обработвали шиели кожуси за зимата.Уважавали Христианските празници и умеели да се веселят.Така постепенно махалата се разраствала и се превърнала в сегашното с. Чирен. От показания на столетници родени към 1800г. които помнели Чирен с около 40 къщи разказвали, че и на тях им е разказвано от техните бащи и деди, че към 1790г. е създадено сегашното село Чирен.


КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ 
Читалище “ Пробуждане “ в с. Чирен е създадено през 1906г.То се намира в центъра на селото.През 1981г. се построява модерна и добре обзаведена сграда.Читалището разполага с голяма и добре окомплектована библиотека, която съхранява над 17 хиляди тома детска и художествена литература, голям салон, състоящ се от 450 бр. места и просторна сцена, репетиционни, гримьорни, ритуална зала и две читални.През 2004 г. Министерството на културата дарява на читалището компютърна техника.Читалището развива богата културно-просветна дейност. Към читалището има сформирани четири самодейни колектива-група за изворен фолклор, група за градски песни ,хорова група за народни песни и детски танцов състав.Някои от колективите са участвали в национални фестивали и са печелили достойни награди. Родолюбиви чиренци решават да се построи паметник на 64-мата, загинали във войните. През 1995г. паметникът е монтиран и открит с почетна военна рота. Паметникът е наречен “Чиренската майка” и изобразяна жена положила ръка на сърцето си и отправила поглед в далечината, от където очаква да се завърнат синовете й от войната.

На два километра източно от с.Чирен се намира местноста “Милин камък”.На този връх на 31.05.1876г. Ботевата чета води бой с многобройна турска армия където загиват тридесет юнака между които и знаменосеца на четата Никола Симов-Коруто.На този връх свободолюбивите чиренци в знак на признателност издигат паметник с който да увековечат паметта на загиналите четници.Всяка година на 31.05 рано сутринта на тази местност се събират хора от трите съседни села Чирен, Мраморен и Баница за да отдадат почит към загиналите за свободата на България четници,а някой от тях се присъединяват походната колона от Националния туристически поход “По стъпките на Ботевата чета Козлодуй- Околчица”.На този ден уредници от историческия музей в гр. Враца изнасят беседа за боевете на Милин камък.

На три километра южно от село Чирен посока гр.Враца се намира местноста “ Понора “ известна със скалните си образования и водата която минава през нея. Тя привлича много любители на пещерния спорт.

На два километра западно от с. Чирен се намира местноста “ Жабо кръг “. Тази местност също се откроява със свойте карстови и скални образования и богата разтителност.Нарича се така защото там излиза водата която минава през пеперата “ Понора” и прави един кръг с кристално чиста вода.

ОБРЕДИ, ОБИЧАИ И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ СЪБИТИЯ
 В с.Чирен са запазени обредите: “ Герман “, “Пеперуда” и “Гергьов ден”.Обреда “ Герман “ се прави ото суша за киша или от киша за суша в зависимост от нуждите на хората които страдат. Обреда “Пеперуди” се прави за берекет и плодородие. Внего участват млади момичета облечени в бели ризи и завързани с шума от бъзе, а главите им са окчени венци от бращлян. Те тръгват по домовете да благославят за берекет ,здраве и плодородие със специална песен. Стопаните ги даряват богато, а накрая се отправят на реката кидето ги окъпват.
Не са малко и обичаите които са запазени от миналото в село Чирен, а те са : “Кумичене”, “ Лазаруване”, “ Напиване на вода” , “ Тодоров ден” и “ Коледуване “.
 
РЕГИСТРИРАНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Регистрирани арендатори:
ЕТ “ Темпо – Реал “ с.Чирен, Георти Цветков Стоянов, Георги Николов Иванов
Регистрирани билкари:
ЕТ “ ЕЛЕНА Масларска “ с. Чирен

ЛЕГЕНДА ЗА “МИЛИН КАМЪК”
Най-голямата височина на хребета между селата Чирен, Мраморен и Баница се нарича “ Милин камък ”.Според старо предание, през османското робство в Чирен е имало стройна като топола, с езерни очи, вити вежди, бяло лице, смолести и къдрави коси, хубава като самодива мома на име Мила.Чудно мелодичен глас имала тя.Когато пеела, птичките замаяни млъквали по дърветата.Омайващата и хубост не останала чужда за субашата на вилаета Махмуд беи.Не веднъж той слушал звучния глас на Мила който се сливал с медните гласчета на ваклото стадо всред тучните горски поляни.Харесал бея Мила и решил да я вземе в харема си.
Изпратил Махмуд бей Баирам най-верния си слуга при Мила да и предаде,че иска кадъна да я направи,харема да му краси !
Не приема Мила предложението.Тогава Махмуд бей натоварва алестия си кон със сърма и коприна, тежки гердани от злато и отива в бедната овчарска къщичка дар да дари хубавата мома и сам да и предложи кадъна в харема му да снтане.Не сварва бея Мила мома хубава в бащината и къща, а я намира в сочните ливади и гъстите гори на “ Робина могила “,вакло стадо да пасе, бели къдели да преде, дорове за свекърва да плете и песен за първо либе да пее.Спира бея при Мила и дума:
- Ела хубава гяурко,ела в мойте сарай да те водя, кадъна да те направя, все по коприна и сърма ще ходиш,златни гердани да носиш и вместо ти да слугуваш, теба да слугуват! Изплашена и с наведена глава Мила на бея отговаря:
- Малка съм, и не мога да оставя старата си майка и беден баща!
- Ела с мене моме хубава, а за тях кахъри не бери!- отвръща и Махмуд бей.
Виждайки, че не може да се отърве от лукавия субаша, Мила отново го моли:
- Остави ме, аго остави до една неделя, с дружки да се сбогувам!
Вечерта като се завърнала Мила разказала всичко на скъпата си майка и мил баща. След няколко мъчителни дни и нощи решили в гъстите гори да се скрият.
Чакал до една неделя Махмуд бей, хабер от младата гяурка да получи, но напразно.И отново изпраща Байрам Мила в харема му да доведе.И отново Байрам Мила не намира.Разярен като звяр, с див ужас в очите, беят крясва на слугите си:
- Или хубавата гяурка Мила да доведете , или кат пилета ще ви изколя!
Тръгва беят с потеря хубавата българка да търси.Претърсва горите в Хайдушки дол и Меч дупка, около Божия мост, Жабо кръг и Понора,но от Мила и следа няма. На третия ден забелязват Мила в Дълбоката падина божур да бере и тихо хайдушка песен да пее.Зарадван Махмуд бей и извиква:
- Ела,хубавице, ела бяла гяурко, в моя харем да те водя, кадъна да те направя в коприна да те облека………
Чувайки вика, Мила хуква в близката гора спасение от турците да търси.Току що стигнала до най-високата част на върха Мила се оказала обкържена от потерята.Виждайки, че не може да избяга тя се спира на високата скала и извиква със звучния си глас към турците:
- Жива няма да се дам, мръсна зган! И се хвърля от 15 метровата скала, гласът и дълго кънтял из равните като тепсия ливади под скалата.
Така завършва краткия живот на гордата българка,ненадминатата песнопойка и хубавица на Чирен и околните села – Мила.
Минават дни, месеци и години чиренци започват да наричат скалата Милин камък, а ливадите в равнината, където за последен път кънтял гласът на Мила като лазарка – Лазарица. И тъй от уста на уста, от година на година, от поколение на поколение, от век на век се предава легендата за Мила мома хубава.Така се стига до историческият 31.05.1876г., когато на същото това място Ботевата чета води бой с многобройната турска армия и баши бозук и като чиренската мома загиват тридесет юнака, между които и знаменосецът на Ботевата чета Никола Симов – Коруто от Ески Джумая / сега Търговище /. Така се стига и до септември 1923г., когато няколко десетки чиренци надживели времето и себе си дори, тръгват през Милин камък към с.Баница за да се присъединят към отряда на Фердинант Кузовски и щурмуват гр. Враца.