село Тишевица

Типично българско село, разположено в средната южна част на Пещенската Котловина на 22 км.

Североизточно от областния град Враца. Оградено е на Юг от бърдото Веслец, а на Изток от висикия Рид “Страница”. Има добра транспортна връзка с областния град – Враца. Съседни на него са селата Горно Пещене, Вировско, Голямо Пещене (северно), Кален (южно). 

Днес в Тишевица има около 400 къщи и 620 жители. Селото е телефонизирано, а къщите са изградени в нов архитектурен стил. 

От град Враца до село Тишевица може да се стигне по ІІ-сен път Враца / Оряхово, след петия километър има отбивка вдясно по ІІІ-сен път, който минава през Горно Пещене и след него е село Тишевица. До селото пътуват автобуси, които тръгват от Автогара – Враца.
Името на селото произлиза от личното име Тишо, което е умалително на Трифон. 

Селото е люлка на древна цивилизация – тракийска, византийска и съвременна, като доказателство за това са следните три местности: “Мраморска поляна”, “Атанасовска лъка” и “Орниците/Драгльовец”. По тези местности е имало селища от античността и средновековието. В “Атанасовска лъка” /на името на една от първите фамилии в селото/ е намерена обредна плоча с релефно изображение на конник в ловна сцена – тракиеца Херос. Тази обредна плоча е от ІІ век преди Христа и в момента се намира във Врачанския исторически музей. Другото селище се е намирало на обширна територия, източно от селото на площ от 40-500 дк., наречено Мраморска поляна, на името на град Мрамор. В тази местност се намират развалините на най-голямото в района тракийско и средновековно селище. Откритото сребърно съкровище съдържа повече от 1000 бр. български монети, сечени по времето на Втората Българска Държава. В местността Орниците /Драгльовец/ са намерени много монети, останки от глинени съдове и покъщнина от тракийско селище.
 
В центъра на село Тишевица, който е един от най-компактните и красиви в Община Враца, са разположени всички обществени сгради. Читалищният дом е един от най-големите в Северозападна България, с голям салон (450места) и богат книжен фонд (12 000 тома). На неговата сцената са гостували много ансамбли (“Филип Кутев”), народни певци и артисти от цяла България. През 30-те и 50-те години на миналия век, културното развитие на село Тишевица е най-силно, някои дори са го наричали “Малкият Париж”. През 1848 г. е построен храм –паметник “Св. Климент Охридски”, който е функционирал като килийно училище повече от 25 години. През 2003 г. храмът е обновен, а през 2004 г. студенти от НХА – София възстановяват стенописа, изографисан от възрожденеца даскал Петко, изобразяващ “Страшният съд”. През 2004 г. в селото е построен паметник на загиналите 33 войници в Балканската, Междусъюзническа, Първата и Втората световна война. 

Поминъкът на селото е предимно земеделие и животновъдство. Климатът е умерено континентален, почвите са 70% сиви горски, 20% тъмно сиви горски и 10% алувиално ливадни. Землището на с. Тишевица е с пресечени местности, обработваемата земя е 13 700 дка. Отглеждат се лозя, пшеница, ечемик, царевица, овес и слънчоглед. В околностите на селото има и два микроязовира, в които се отглежда сладководна риба – шаран и толстолоп. Климатичните условия са подходящи за отглеждане на всички видове билки.