село Синеморец
с. Синеморец, Общ. Царево, Обл. Бургас
686
Население 410
Землище 27,808 km²
Надм. височина 46 m
Пощ. код 8279
Тел. код 0550
Землище 27,808 km²
Надм. височина 46 m
Пощ. код 8279
Тел. код 0550
Facebook страница: Вижте от тук
Имате по-актуална информация?
Синеморец е разположен върху полуостров до живописното устие на р.Велека, на 5 км южно от Ахтопол. Името на селото е буквален превод от Каланджа - "небесносиньо". Населението наброява около 140 жители, но се увеличава значително през летните месеци, тъй като броят на любителите на дивата красота на Синеморец расте. Расте и броят на частните хотели и квартири, но техническата инфраструктура на селището все още не е в състояние да осигури необходимия стандарт за морска почивка.
Земеделието и скотовъдството наред с превоза на дървен материал от Странджа и въглищарството са били основни занятия на жителите на Синеморец.
В църквата "Св. Георги" може да се види интересна икона на Св.Модест, покровител на земеделците и овчарите. Името на св.Модест рядко може да се види и чуе в останалата българска етническа територия, но в Странджа той е особено популярен. Почита се като защитник на добитъка - едър и дребен и вероятно затова е обичан в Странджа, където скотовъдството е основен поминък.
Чества се на 18 декември с колоритни обредни практики. На този ден впрегатните животни - биволи, коне, волове, не бива да се впрягат. Жените месят и раздават специални обредни хлябове и пити, задължително намазани с много олио, "за да е мазен вратът на добитъка". Ако в някой дом добитъкът често умира, домакините слагат на този ден пред иконата на светеца малко яремче или рогца от алуминий, а понякога и от сребро.
Земеделието и скотовъдството наред с превоза на дървен материал от Странджа и въглищарството са били основни занятия на жителите на Синеморец.
В църквата "Св. Георги" може да се види интересна икона на Св.Модест, покровител на земеделците и овчарите. Името на св.Модест рядко може да се види и чуе в останалата българска етническа територия, но в Странджа той е особено популярен. Почита се като защитник на добитъка - едър и дребен и вероятно затова е обичан в Странджа, където скотовъдството е основен поминък.
Чества се на 18 декември с колоритни обредни практики. На този ден впрегатните животни - биволи, коне, волове, не бива да се впрягат. Жените месят и раздават специални обредни хлябове и пити, задължително намазани с много олио, "за да е мазен вратът на добитъка". Ако в някой дом добитъкът често умира, домакините слагат на този ден пред иконата на светеца малко яремче или рогца от алуминий, а понякога и от сребро.