село Ракево

Намира се на 25 км. северозападно от Враца и на 5 км. от Криводол. Разположено е сред равна лъка по двата бряга на река Ботуня. Селото е полубалкански район, признато за вилна зона. Граничи на изток с Галатин, на юг – с Криводол, на запад – с Урвене и на север – с Баурене.

Транспортни връзки са ЖП гарата и автобусните линии Криводол - Баурене, Добруша и Градешница . През Ракево минава ж.п. линията Мездра – Видин. 

Днешното село Ракево е пряк наследник на средновековното селище в местността рушки трап и Манастира. То е заварено от поробителите с днешното си име, което е много лесно обяснимо – “селото на Ракьо” (от личното име Ракьо).
В центъра на селото има паметник на загиналите в Балканската и Междусъюзническата война. Има и паметник на загинали съветски офицер – Андрей Захарович. Близо до селото се намира историческата местност “Томин мост”, свързана със Септемврийското въстание – 1923 г. В същата местност има и изграден Мемориален комплекс.

Читалището в село Ракево е основано през 1928 г. Първоначално то е носело името “Светлина”, впоследствие е преименувано на “Хр. Смирненски”. Понастоящем работи усърдно за духовното и културно израстване на селото. През 1902 г. в селото е основано училище “Васил Левски”, в което днес се обучават 160 ученици от селата Баурене, Добруша, Градешница и Ракево.
В селото има и Ритуална сграда, която е дарение от арх. Тодор Сърбенишки от Враца. Има и стари къщи, които са паметници на културата, такива са : къщата на Професор Мито Гановски и Симеон Даскалов.

В селото има функционираща мандра “Микромилк”, която е открита през 1990 г. от братя Христови. Към мандрата има и млекоприемателен пункт. В село Ракево има пункт за събиране на билки, шивашки цех и фурна. В областта на земеделието има сдружения от млади арендатори, които се занимават главно със зърнопроизводство. Това са Цветан Бойков, Любо Панов, Петко Кънчев, Герго Чернев. Всеки един от тях разполага с по 9 600дка.