село Липница

Село Липница е разположено в северозападната част на Дунавската равнина. През селото лъкатушат реките Скът и Бързина, а само на няколко километра от селото, в северозападна посока е река Огоста. 

Селото е едно от малкото селища, изградено по предварително изработен проект с прави улици и просторни площади. Всички улици са обаластрени или алсфалтирани, има улично осветление.
 
Липница е на 50 км от гр. Враца, на 20 км от гр. Оряхово и се свързва с тях чрез първокласен асфалтиран път. С четвъртокласни пътища селото е свързано със селата Галиче и Ботево. Селото е на 30 км от гр. Козлодуй и на 25 км от АЕЦ. Редовни автобусни линии свързват Липница с общинския център – гр. Мизия, както и със София и Плевен.
 
Археологическите паметници разкрити в Липница, са сигурно доказателство за съществуването на селото по време на Първата и Втората Българска държава. Името Липница е произлязло от дървото липа. 

Най-старите следи от живот са разкрити на височината “Тепето”, източно от селото. В землено укрепление от окоп и вал е разположено селище от каменно-медната епоха. При направените разкопки са открити останки от опожарена глинена мазилка, оръдия на труда, изработени от кремък, камък, кости и по-рядко мед. Намерени са каменни брадви, тесли, длета, бойни чукове, резци за сърпове и стъргалки от кремък.

Селището е обитавано през втората половина на ІV-то хилядолетие преди новата ера. Околностите на днешното село са обитавани продължително време от траките. До сега са намерени останките от две тракийски селища. Открити са две погребения, предметите от които са характерни за средата на ІІІ век преди новата ера. 

Първото селище е било в местността “Кривия напой”, а върху останките на второто тракийско селище е разположено днешното село Липница. В околностите на селото са намерени сребърни антични монети – тетрадрахми. Те са около 50 и са от остров Тасос, гр. Дирахион и гр. Аполония на Адриатика. Особено интересни са тасоските тетрадрахми с изобразена глава на Дионисии – бога на виното и веселието.
Към Читалището има изградена дамска вокална група и детски танцов състав.
 
През пролетта на 2005 г. открит модерен дом за сираци от 7 до 15 години . В него ще живеят над 40 деца, които ще учат в местното училище. 

В близост да селото се намира и прекрасен младежки екокомплекс, в който децата от района на община Мизия провеждат своите занимания в областта на растениевъдството. 

В селото са запазени доста обреди и обичаи, които се осъществяват главно с помощта на деца от основното училище в селото. Всяка година децата участват с голям ентусиазъм в обичаите “Лазаруване”, “Кумичане”, “Коледуване”. 

Регистрирани земеделски производители в областта на билкарството, бубарството, пчеларството и зеленчукопроизводството няма. Частните земеделски стопани в селото са малко. По-голяма част от земята се обработва от арендатори, които произвеждат ечемик, овес, пшеница и царевица. Пустеещи земи в селото няма. Животновъдството се развива предимно за задоволяване на собствените нужди. Пред всяка къща в селото има засадени черници, което е добра предпоставка за развитието на бубарството, което в миналото е имало много привърженици, но в последните години е замряло.