село Козичино
с. Козичино, Общ. Поморие, Обл. Бургас
1986
Население 225
Землище 98,368 km²
Надм. височина 413 m
Пощ. код 8224
Тел. код 05969
Имате по-актуална информация?
Землище 98,368 km²
Надм. височина 413 m
Пощ. код 8224
Тел. код 05969
Имате по-актуална информация?
Селото се намира на 30 км. от курортен комплкс "Слънчев бряг" и на 47 км. от гр. Бургас.
Село Козичино - Село Еркеч - е единственото село, запазило духа си независимостта си по време на турското робство. Намира се високо в планината, на 540м над морското равнище.
Историческите сведения доказват съществуването на село Еркеч /дн. Козичино/ още през втората половина на VІІ век, в началото на първата българска държава. Неговото население е запазило особеностите на старобългарския говор и елементи в облеклото и в традиционната култура от старобългарския период. Старите еркеченци се считали за наследници на прабългарите и са ходели с много високи калпаци - нещо характерно за старите българи. Сред турците през време на робството се носела сентенцията “мини и замини, в Еркеч не замръквай”.
Еркечани са горди хора, държат на бита, традициите и историята си, наричат се потомци на Крумовите българи. Стари къщи от селски тип, съхранили автентичността си. Самият Чарлз Дикенс в края на Кримската война е изпратил свои сътрудници да опишат обичаите на колоритното село в Източните пазви на Балкана, а после е публикувал събраното в изданието си "Странни слова".
В селото е запазен единственият дарак в България (за тъчене на вълна, съхранен до ден днешен). Запазена е и лимонададжийницата, където се е произвеждала първата лимонада в България в стъклени бутилки със специално затваряне.
Селото разполага с няколко къщи – музеи. В едната е съхранено облеклото, характерно само за този край, а в другата къща – музей е показано облеклото, типично за Странжанския край и др.
Запазени са много традиции и обичаи. Най-почитаните празници са "Лазаруване" и "Света Петка", който е и храмов празник на селото.
Село.БГ благодари на Димка Куцарова за изпратената информация!
Село Козичино - Село Еркеч - е единственото село, запазило духа си независимостта си по време на турското робство. Намира се високо в планината, на 540м над морското равнище.
Историческите сведения доказват съществуването на село Еркеч /дн. Козичино/ още през втората половина на VІІ век, в началото на първата българска държава. Неговото население е запазило особеностите на старобългарския говор и елементи в облеклото и в традиционната култура от старобългарския период. Старите еркеченци се считали за наследници на прабългарите и са ходели с много високи калпаци - нещо характерно за старите българи. Сред турците през време на робството се носела сентенцията “мини и замини, в Еркеч не замръквай”.
Еркечани са горди хора, държат на бита, традициите и историята си, наричат се потомци на Крумовите българи. Стари къщи от селски тип, съхранили автентичността си. Самият Чарлз Дикенс в края на Кримската война е изпратил свои сътрудници да опишат обичаите на колоритното село в Източните пазви на Балкана, а после е публикувал събраното в изданието си "Странни слова".
В селото е запазен единственият дарак в България (за тъчене на вълна, съхранен до ден днешен). Запазена е и лимонададжийницата, където се е произвеждала първата лимонада в България в стъклени бутилки със специално затваряне.
Селото разполага с няколко къщи – музеи. В едната е съхранено облеклото, характерно само за този край, а в другата къща – музей е показано облеклото, типично за Странжанския край и др.
Запазени са много традиции и обичаи. Най-почитаните празници са "Лазаруване" и "Света Петка", който е и храмов празник на селото.
Село.БГ благодари на Димка Куцарова за изпратената информация!
