село Караш

Село Караш, като част от Община Роман е разположено в подножието на последните северни разклонения на Средна Стара планина – под височините Койловица и Чуклата. 

Живописното разположение върху изключително красива природна мозайка - предпланините на Стара планина, долината на река Малък Искър и наличие на културно-исторически забележителности прави от с. Караш интересен обект.

Селото отстои на 12 км. от шосе от гр. Роман, разположен на ж.п. линията София - Варна. За пътуване от Роман до Караш има автобусна връзка и таксиметрови коли.

Съществува и пряк път с дължина 5 км., който преминава през много живописна местност и на места следва извивките на реката. Покрай пътя има богата и разнообразна растителност, пътя е много спокоен чува се тихия ромон на реката и песента на птиците. Той е подходящо място за оформяне в екопътека. 

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Село Караш е старо българско селище. Името Караш се споменава през VII век по време на Второто българско царство. В края на 14 век е описан в турските регистри за раздадените селищни владения на турските военни феодали като най-голямо село в котловината на река Малък Искър /100 домакинства/.
Далечното минало на с. Караш е свързано с историческата височина Кривград, където са запазени останки от стара римска крепост. Крепостта Кривград е била обект на много изследвания. При разкопки са открити старини, потвърждаващи наличието на живот по тези места още през III-IV век. Намерени са:
- Римски и византийски монети от времето на Аврелия, Теодосий I, Юстиниян I и др.
- дялани камъни и фрагменти от паметници с оброчен надпис.
- еднокорабна базилика и др.
Част от тези находки се пазят в Археологическия музей в София. Те са били обект на научни публикации от Вячеслав Добруски, Иван Велков, проф. Георги Михайлов и др.
В подножието на Кривград съществуваше надпис , потвърждаващ и по-късно значение на крепостта като “Средновековна българска крепост “Калето” - Исторически паметник на културата”.
В своето развитие селото е сменяло местоположението си 3 пъти, като на сегашното място е от преди около 200 години.
През 50-те години на миналия век селото е изселено с постановление на МС поради природно бедствие. След 1980 година масово се завръщат потомци на изселените карашени и се заселват нови жители. Селото се възстановява и развива.
Известния български композитор Кирил Дончев, който прекарва го;яма част от годината в селската си къща в Караш на зададен му въпрос за Караш отговаря “Чистилище - Божие място”.

КУЛТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Богата е духовната история на с. Караш.
Най-първото в района на бившата Луковитска и Врачанска околии е училището в с. Караш. През 1835 година е открито като килийно училище и в по-сетнешното си развитие преминава етапа на развитие на българското училище. Богата е историята на карашкото училише - богата с учителите преминали през него, богата с обучаващите се ученици не само от Караш, но и от близките 19 села. С гордост карашени споменават името на учителите Петър Танков завършил във Франция, Стефан Грънчаров, Христо Хаджиев - създател издателство Хемус. В селската детска градина стажува Леда Милева. В училището са учили Лазар Данов, Георги Авгарски - поет, Никола Златев - художник, акад. Сава Гановски и др. За първи път в това училище по личната поръка на министър на просвещението Шишманов, са изработени чинове по швейцарски образец. Естествено селото се е превърнало в център за образование и култура. То е било посетено от Петко Каравелов, от писателя Тодор Райков, от поета Николай Ракитин. Драматурга и поет Иван Радоев е свързан с Караш по родословие /майка му е карашенка/.

Към голямото културно наследство на Караш е и черквата “Свети Николай”. Бялата и камбанария се вижда в горния край на селото. Построена е след получаване на разрешение от Султан Абдул Азис. Оригиналът на султанския ферман се съхранява в народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методи” София. Църквата е строена в продължение на 5 години и е осветена на 18 март 1863 година. Камбаната е отливана на място от дарените бакърени съдове. Иконите са с висока художествена стойност, рисувани от иконописец Пенчо Хаджинайденов от Черни Осъм. Особенно ценна е изящната вита стълба до балкона за хористите, изработена от италянски каменоделци. Завесата в църквата е изработена от сърма в Москва и за нея са платени 104 лева в злато.
Църквата е обявена за паметник на културата от местно значение.
Третият духовен център в Караш е било местното читалище “Пчелин”. Основано през 1895 год., то е първото селско читалище в бившия Плевенски и Врачански окръг. 


Началото на читалище “Пчелин” се се поставя от учителите. Младият учител Тодор Лашков е избран за делегат от Тетевенска околия на първия конгрес на учителския съюз 1893 година. Там се вземат решения да се призове учителството и към обществена дейност, за да се повдигне социално-просветно нашия народ, останал твърде назад през турското робство. Една от най-полезните форми за тази работа се оказват читалищата, създадени още в епохата на Възраждането.
Тодор Лашков и неговите колеги Михал Цоков и Неко Цоков, подкрепени от други будни карашени, създават през 1895 година нашето читалище, единодушно кръстено “Пчелин”. Приема се и устава за работа на читалището.
“Това беше наскоро след освобождението ни от двойното робство, политическо и духовно от турците и гърците - пише в свойте бележки Михал Цоков - Във Врачанския балкан на Вола още беше топла кръвта на Ботев …”
Неговото развитие е трудно. Читалището води борба с невежеството, търси пътища за набиране на средства, за привличане на съмишленици и записване на редовни членове. Ръководството се стреми да изгради здрави принципи на работа и гражданско поведени, дисциплина и ред.
“Освен с просветната си цел читалището имаше да работи и за по-социална справедливост - продължава Михал Цоков. - Понеже то бе основано около 15 години (17 год.) след политическото и духовно робство”.
Организирани са театрални представления, борба за трезвеност, културно-просветна дейност, сказки за нововъведения в земеделието. Води се борба в невежеството. Издават се книжки като възможност за собствени приходи. С ентусиазма и инициативността на читалищните деятели се организират утра и вечеринки, народни обичай - коледуване, лазаруване.
Карашени са хора с богати сърца и дарителството е тяхна околешна черта. Те даряват материали, своя труд, книги и имоти за своето читалище. И така се построява новата читалищна сграда с голям салон. За времето си това е една от най-внушителните зали и затова на организираните тържества присъстват много хора от съседните села. Най-хубави културни празници на Караш са гостуванията на писатели, художници, певци и музиканти. Многократно художествените състави на читалището са награждавани на окръжни и национални прегледи.
Заедно с развитие на читалищните колективи се обогатява и книжния фонд на читалищната библиотека и достига до 4000 тома, сред които много интересни издания. През септември 1995 година се отбелязаха 100 години от създаване на карашкото читалище. През 1988 година дейността е възстановена и то отново е център на духовното развитие в Караш. През последните години на сцената е пяла Надка Караджова, гостувал е поета Георги Константинов, певчески състави от плевен и др.
През септември 2005 год. ще се отбележи 110 годишния юбилей на читалището. Обмисля се създаването на музейна сбирка.

В село Караш има и други интересни обекти, свързани с историята и бита на селото:
- Паметник на загиналите във войните карашени с парк около него.
- Селски каменни чешми и каменни мостове, сътворени от карашките каменоделци.

Географското разположение благоприятства за развитието на туризма, както поради екологично чистата си и живописна природа, така и поради наличието на уникални археологически находки. Добра туристическа база е красивата вила „Горска фея" в околностите на Караш, която разполага с 20 места.
В селото има запазени къщи с автентичната архитектура от края на 19 век и началото на 20 век. Много от къщите са покрити с плочи, а част от тях са с плетени стени. Това представлява интерес за гостуващи групи в селото.