село Камен бряг

Село Камен бряг Каменното село на бея! Намира се само на 18 километра от Каварна. Днес е известно като Камен бряг.

Тук живеят потомци на българи-преселници от Румъния, Котел и Елена. Стотината къщи са спретнати и чисти. Има новопостроената църква, която е и първият храм в селото. Построен е с дарение от местния геолог Кръстьо Кръстев. А за довършителните работи бабите и дядовците са събирали пари от пенсиите си. Петдесет килограмовата камбана е дарение от Меглена Тачева. Тези, които вече са били тук твърдят, че в това село се прави най-омайното вино и ракия с дъх на билки и смокини. Освен, че са сърдечни и гостоприемни, хората тук са съхранили недокоснати кътчета от природата. Има нещо уникално само на половин километър от тук. Място на култа към природните стихии! Божествената дива прелест започва северно от селото и достига на юг до курорта „Русалка”, обхваща сравнително голяма част от бреговата ивица.”Яйлата” - уникалният български археологически резерват. Обявен е с решение на Министерския съвет през 1989 година, но редовните археологически разкопки са започнали от 1980 година. Това странно-красиво място е било тих и навярно съпричастен свидетел на тъгата и радостта на траки, елини, римляни, славяни и прабългари. Навсякъде се усеща духа на отминали времена...В края на XIX век братята Шкорпил са били първите изследователи стъпили тук. Публикацията им в изданието на Виенското археологическо дружество за Яйлата им донесла европейска известност. На две морски тераси, високи до 60 метра, се разпростира резервата. Един приказен залив разделя двете тераси. Хората са го нарекли Ашалъка – от тюркски „мястото най-долу”. Малък е, но е прикрит от ветровете. Дълбочините му достигат почти до подножието на Добруджанското плато. Някога заливът е използван за пристанище. Намерените по дъното котви потвърждават това. Една легенда разкрива едно жестоко препитание на хората, живяли някога тук през средните векове. Когато времето било лошо те палели огньове и танцували около тях. Така създавали лъжлив фар. Корабите са се приближавали до скалите и там прихванати от силните течения са се разбивали в брега. Местните ограбвали стоката, а оцелелите избивали.В резервата има уникален „пещерен” град с 101 пещерни жилища. В тях е имало живот още от V век преди нашата ера. Неизвестно защо тук се е обезлюдило в периода от I до IV век от нашата ера. Един от пещерните домове е използван през Средновековието като храм, за което се съди по врязаните в стените кръстове и прабългарски руни. Достъпът до тази пещера е труднодостъпен. Тук са открити ранни двукамерни скални гробници. Доказателство за погребалните традиции на древните сармати. Можем да гадаем дали в тези гробници са намерили покой, хората, които някога са помогнали на древния римски поет Овидий. Легендата разказва, че тук той е прекарал последните си дни, заточен от император Август в град Томи, днес Кюстенджа в Румъния. Приятелите му го измъкнали с кораб и Овидий се приютил в залива на Яйлата. Местните хора му помогнали да се укрие. На отсрещната бяла скала на заливчето се виждат останките на византийската крепост на император Анастасий. Запазени са останки от кули, стълбища и една кула–порта. С тази крепостна стена византийците са опитвали да спрат славявските нашествия от север. Представи си само: изтръгваш се от прегръдките на съня и любимото същество, вдъхваш сурова глътка морски въздух и един прекрасен ден те прегръща! Сигурно си мислиш,че моят и твоят ден за нещастие са лишени от подобен морски суров дъх...На това преизподно късче от българската ни земя можем аз и ти да изчистим сетивата и душата си. Но и за миг не бива да забравяме, че се намираме на територията на уникален археологически резерват и написаното тук трябва да се спазва - това е най-малкото, което можеш да направиш за това свещено място! Запомни красотата на тези уникални цветя... притихни от цветната омая! На пръв поглед изглежда невъзможно по тези скали да има такъв цветен оазис.

Природата се е погрижила за всичко! Съществуват подпочвени води, които захранват с влага растенията. Това прави възможна зеленината по тези скали. И не случайно се казва „яйла” - високо пасбище. Когато безмилостното слънце унищожавало тревата в околността, тук тя се спасявала, благодарение на подпочвената живителна влага. През пролетта и есента тук е божествена красота – цъфтят перуники, метличини и божури. Перуниката се нарича още и „кукувичи сълзи”. Хората вярват, че това е най-магичното моминско цвете. Ако ерген открадне момина китка с перуника – той ще се влюби. За божура казват, че където расте там някога е пролята много кръв, но въпреки това се смятало като едно от чудесата на сътворението. Там където цъфтял божурът злите духове изчезвали. Пещерите на Яйлата са обитавани от пещерни гълъби и прилепи. Аристотелевият корморан, папуняка и синявицата също „смятат” високото пасбище за свой дом.

Два пъти в годината от тук може да се наблюдава хилядолетното преселение на 174 вида птици. От тук минава Виа Понтика. Тук са и редките за Европа степен пор и нютонов хомяк. А малко по-нататък е Огънчето. Това място е особено притегателно за хората с волен и нестандартен дух. Местните хора ги наричат „хипарията”. Тези млади хора предпочитат тукашния бряг заради дивата му красота. Идват тук с тежките си раници и правят в малките заливчета сред скалите свои обиталища. Всяка група си има запазено място. Открила си го е, облагородила е достъпа до него и си живее тук така, че да не я виждат „отгоре”. Очевидци споделят: «Интересното е, когато виждаш вървящи пред теб хора как „изчезват” пред очите ти като вдън земя. Единственият начин да откриеш такива „скрити селища” е по идващия от тях китарен звън и песни.” Тук може да се види и романтичен морски сън - някои младежи опъват своите хамаци направо над водата. Ароматът на морска сол те опиянява, шумът на вълните те носи в прегръдката на съня. А на утринта, отваряйки очи посрещаш най-красивия изгрев...думите са безсилни да разкажат прелестта на това усещане...затова е най-добре сами да си го подарите наяве! Почти всички от тези млади хора фанатично пазят природата тук. Около вечното Огънче търсят да сгреят зъзнещите си души „децата на цветята”, но всеки е добре дошъл да се стопли и да се почувства безбрежно спокоен.Това е Каменния бряг, където можеш да откриеш Своя бряг!

Село БГV благодари на Росица Жекова за предоставената информация и снимки!