село Калипетрово

Село Калипетрово е едно от 19-те населени места в община Силистра. Общинският център – град Силистра е най-близкото българско пристанище до пристанищата на Урайна, Рени и Измаил, откъдето у нас се внасят въглища, дървен материал и други суровини. Насочвайки погледа си в североизточната част на картата и откривайки град Силистра – на 4 км южно от крайдунавския град се разпростира китното село Калипетрово. Селото заема площ от над 5000 дка, представляваща 16% от територията на Дунавската равнина.

Селото се издига на 176 м надморска височина с подчертан равнинно-хълмист релеф. Населението на село Калипетрово наброява 5800 жители, от които 4100 са на гласоподавателна възраст.Най-ранни следи от човешка дейност в землището на Калипетрово са открити върху селищната могила, разположена в близост до стар водоизточник в местността "Четалчешма" (4,3км югоизточно от центъра на селото). Местните ентусиасти открили сграда от изпечени тухли, пълна със съдове, с животински кости, с кози рога и други предмети. Произходът на експонатите не е уточнен, но по повърхността на могилата се срещат фрагменти от каменно-медната епоха (енеолит) . Бронзовата епоха (средата на ІV - края на ІІ хилядолетие пр.н.е) засега не е проучена в землището на селото. Тракийската предримска епоха (края на ІІ хилядолетие пр.н.е. - І в. от н.е.) е регистрирана на територията на землището със селище от старожелезната епоха. Известно е, че тези места са били завладяни от римския император Траян. Тракийското селище Доросторум прераства в голям военен център. Тук се е помещавал ХІ-ти Клавдиев римски легион. По тогавашен римски обичай укрепените военни центрове били обградени с т.н. "канабе" - селищни центрове, които поддържали войската с продоволствие и снаряжение. В тях, наред с робите - занаятчии, живеели богати робовладелци - собственици на манифактури и латифундии. За такова римско селище в територията на Калипетрово свидетелстват следните паметници: капак на саркофаг, монета от края на ІІ или началото на ІІІ век, намерена в римски гроб и други. Римско селище е открито и в местността "Ески Калипетра" (на 3 км югозападно от селото). Известно е с името "Градините".

Селището е разположено върху хълм, като отчасти е разрушено от ж.п. линията Силистра - Самуил. По повърхността на терена са намерени фрагменти на съдове от римската епоха. Намерена е тракийска шлем-маска, доказателство, че въпреки романизацията етническият състав на населението (поне до ІІІв.) е тракийски. Шлем-маската е открита през 1949г. при строежа на железопътното трасе. Шлем-маската, открита в Калипетрово, е третата, намерена в България. Тя е включена в изложбата "Тракийска култура", посетила много градове на страната. Представлява мъжка глава в естествена големина и се състои от две части. Едната е предназначена за защита на главата - шлем, а другата за лицето - маска. Двете части са свързани с шарнир (кух златарски тел). Чертите на лицето са предадени съвсем конвенционално. От това следва, че изразът на лицето не може да се приеме за портрет на определена личност. Горната част на маската пластично имитира стилизирани къдрици. Шлемът е богато украсен с релефни образи на грифони, лъвове и орел, представлява характерна част на тракийските оръжия. Тъй като шлемът-маска е намерен в гробница, разположена близо до горепосоченото римско селище, може да се предположи, че неин притежател е виден римски офицер от тракийски произход, при чието погребение са запазени традициите на родината му. Броят на тракийските надгробни могили, разположени на територията на землището на Калипетрово, е сравнително голям - 8. Имало е и други, които вече са унищожени от съвременната селскостопанска техника, преди да се проведат археологически проучвания. По-близките ни прадеди - славяни и прабългари, запазват своята анонимност в землището на Калипетрово. Въпреки това не бива да се мисли, че тук не е кипял живот и през периода на Българското царство - първото (681-1018) и Второто (1186-1396). През пролетта на 1931г. на 2,5км западно от центъра на селото в местността "Милюв куванлък" е намерено златно съкровище от времето на ранното средновековие - стотици монети и украшения, чиито произход се свързва с царуването на Алексий Комнин (1081-1118). Всички монети са византийски. Украшенията - обици, гривни и нанизи са характерни за местното население на юг от Дунав. Наличието на такова голямо натрупване на златни монети и украшения е неоспоримо доказателство, че старото Калипетрово още преди хиляди години е било голямо славяно-българско селище, а притежателят на съкровището - имотен български болярин.

Легенда за името на селото: Името на с.Калипетрово произхожда от гръцките думи Кало Петър, което означава Добър Петър. Едно от предположенията е, че това е името на цар Петър, защитавал православието. Има и други тълкования: Кале Петрово, което означава Петрова крепост, Кали Петра – красива Петра или Кали-Петрово – силен Петър. Най-ранни сведения за Калипетрово: През целия период на османското иго Калипетрово е село с чисто българско население. Първото сведение за селото е от 1548 година. В един от най-ранните запазени османски документи за Добруджа - регистър на Силистренския вилает от 1620-1621г., отнасящ се до събиране на данък е отбелязано, че селото има 59 къщи. От посочените в този документ села, Калипетрово се оказва едно от най-малките. Това може да се обясни с факта, че селото, разположено близо до Силистра, е подложено на османската експанзия от североизток, която принуждава голяма част от населението да емигрира отвъд Дунава. За това свидетелстват стигналите и до днес роднински връзки на калипетровци с някои села от северната страна на реката (днешна Румъния). Такава е историята на чорбаджи Чако, който се заселил отвъд Дунава и основал село с изселилите се жители на Калипетрово. И до днес в селата около Силистра се срещат в изобилие фамилните имена "Чакови". Последното сведение за селото от ХVІІв. (1695г.) е свързано с бунта на войниганите: "Принадлежащите към първия султански обор Яни Михаил от Силистра, също Никола - известен под името Ак Оглан и Коле от с.Калипетрово, винаги се бунтували, увреждали държавните работи и размирявали войниците, които трябвало да се изкарат на султанския поход, като носачи на товари, косачи и за служба по ливадите. Да се назначат гребци". С това се изчерпват данните за ХVІІв. За следващото ХVІІІ столетие няма никакви сведения за Калипетрово, с изключение на един документ от 1791-1792година. Документът се отнася до събирането на т.н. "мирновременна помощ", определена за тогавашния вилая на Силистренския санджак Арслан Мехмед паша. В него селото е обозначено Кало-Петре, състоящо се от едно хане (в случая данъчно-административна единица). Направените проучвания показват, че старото село се намирало в месността "Ески Калипетра", между сегашния язовир и "Отул баир", с най-голяма концентрация в района на "Юртлука" и "Сакаджиевата чешма". В така очертаните граници на старото селище, особено по поречието и на юг от реката, и до днес се срещат много керемиди. За разположението на селището в тази местност свидетелстват и много чешми: "Каменица"(Калипетра),"Сакаджийска", "Рундювата" чешма и други. В подкрепа ще приведем и някои стигнали до днес спомени. Те са свързани с феодалните размирици от края на ХVІІІ - началото на ХІХ век.

Калипетрово често ставало обект на на кърджалийски нападения, особено през лятото. Селяните се оплакали на пашата в Силистра и той им разрешил да се преселят по-близо до града. Тогава калипетровци се заселили в днешното село. Както легендата, така и данните от документите показват, че преселването на калипетровци станало между 1802-1804г. и че част от населението намерило убежище във Влашко. В 1806г. избухнала руско-турска война, която продължила 6 години. Сведения за емиграция на жители от Калипетрово за сега липсват. Вероятно е обаче, както от другите крайдунавски села, така и от тук да са забегнали във Влашко известен брой жители. Заселване на "шиковци" в Калипетрово: Освен процес на изселване, през време на войната се забелязва и процес на заселване в Силистренско на население от североизточните български земи. Тръгнали да се изселват в Русия, мнозина оставали в силистренско. В Калипетрово се установили жители от Каспичан и от провадийските села Равна и Кривня, станали известни под името "шиковци". Следващата руско-турска война (1828-1829) засилила миграцията на населението на север от Дунава. След посписването на Одринското примирие (2 септември 1829г.) започнала масова емиграция на населението от Провадийско, Разградско, Варненско и най-вече от Тракия за Бесарабия. Някои групи от този голям миграционен поток се установили в Силистренско, тъй като част от тези земи, според договора, оставали под руско управление. В Калипетрово се заселили бежанци от провадийските села Черковна, Косово, Марково, Петров дол.

През 30-те, 40-те години на ХІХ в. тук се установила и друга група тракийци, от Айтос и околните села. Непосредствено след 1829г. се установили в Калипетрово и бежанци от Върбишките села, Котленско, Казанлък и Лясковец. Заселниците образували отделни махали, носещи имената на селата, от които са дошли. Най-голяма била Черковненската махала. По-известни родове на "шиковското" население са Черкончовите, Узунските, Славчовловите, Боронята, Касабовите, Суровите, Гебешата, Аджемята, Курдоманята. След заселването и установяването в Калипетрово на "шиковци", тракийци и балканджии селото се разраснало, нараснали неговите потребности. През 1842г. то брояло вече 174 домакинства и имало двама мухбири (махленски кметове), вероятно на двете големи махали: “Гребенска” и “Шиковска”. В морфохидрографско отношение, територията на с.Калипетрово спада към доста разчлененат Провадийско-Лудогорско-Добруджанска платовидна подобласт на Дунавската хълмиста равнина, по специално към западната част на Добруджанското льосово плато. По-голямата част от релефа е равнинен с надморска височина до 200 метра, но суходолията ориентирани към река Дунав му придават хълмист характер. Както в цяла северна България, така и в района на с.Калипетрово е налице почти непрекъсната льосова покривка. Неговата мощност достига до 30 м. По състав льосът представлява мека, порьозна, жълтеникава скала, съставена от дребни кварцови или варовити пясъчинки и глина. Територията на селото и цялата област Силистра попада в умерено континенталната климатична подобласт на Европейската климатична област в Северния район на Дунавската равнина. Откритостта на района на север – североизток е предпоставка за нахлуването на студени въздушни маси. Климатичните елементи очертават континентален характер на климата – студена зима с минимално количество валежи и горещо лято с максимални валежи и засушлив период прлез юли – август. Средната годишна температура за района е около 12 градуса по Целзий. През последните 100 години се очертава тенденция за оформяне на два сезона – лято и зима и повишаване на средната температура с около 0,4 градуса. В хидроложко отношение районът на селото е беден. Единствената река е Бешовица, която извира в района на селото и се влива в река Дунав. Има един язовир, който е отдаден на концесия на фирма “Галакс - Комерс” ООД и около 11 изворни чешми. Черноземите са главния почвен тип в района. Те имат добре оформен профил с разтегнат на значителна дълбочина хумусен хоризонт и равномерно разпределение на минералната съставна част на почвата. Като почви с най-широко разпространение, черноземите имат особено голямо значение за развитие на селското стопанство. Обработката на почвата е сравнително лека. Първоначалната естествена растителност на с.Калипетрово в по-голямата си част е унищожена в резултат на усилена човешка дейност. От нея са се запазили само оскъдни остатъци под формата на изолирани гори, храсталаци и тревни поляни. Територията на с.Калипетрово принадлежи към Средноевропейската растителна географска област. Естесвената растителност се е запазила само в онези места, които не са годни за селскостопанска дейност. Най-често срещани представители на дървесната растителност са: цер, летен дъб, бяла липа, дива круша, орех, черен бор, бяла бреза, акация и др. От храстите по-често се срещат шипката, глогът, обикновеният дрян, трънката и някои видове къпина. Представители на тревистата растителност са житните треви, обикновена коприва, обикновена метличина, австрийски пелин, полска детелина. Животинският свят в района, като част от най-богатата Холарктична зоогеографска област е твърде разнообразен. В миналото добре развитата тук горска, лесостепна и степна растителност е била обитавана от сравнително по-богат животински свят. Унищожаването на горите е причинило изчезването или съвсем ограниченото запазване на някои видове. От типичните степни бозайници се срещат: степния пор, европейски лалугер, заек, таралеж и др. Особено са разпространени гризачите, представени главно от сивата полевка и горската мишка. По-важни представители от птичата фауна са посевна врана, пъдпъдък, сива яребица, фазан, дропла и др. От дребния дивеч, разрешен за спортен лов са: лисица, пор, язовец, орел, ястреб, сокол, сврака и др., а от едрия дивеч – диво прасе. На територията на с. Калипетрово има наличие на добър потенциал за развитие на материалната база, която се налага да претърпи обновление и модернизиране. Преобладава четвъртокласна пътна мрежа с дължина 52 км, която е в недобро състояние. Покрай селото преминават национален път I клас- № I-7, Силистра- Шумен, с отклонение за Варна и новоизградения околовръстен път Силистра – Русе. Пътната мрежа осигурява връзка с близките селища: град Силистра, село Айдемир, село Иширково, село Йорданово. На територията на селото съществуват: ЖП спирка по линията Силистра-София;летище за земеделски цели. Транспортното обслужване на населението се извършва от частни превозвочи по линиите: 5, 5А. Водоснабдяването, канализацията и пречистването на отпадъчни води на територията на Калипетрово се изпълняват от ВиК ООД, в което има 22% общинско участие. Водоснабдяването се осъществява от водоизточници от терасата на р. Дунав – кладенци тип “Раней” – 10 бр. Водопроводната мрежа е значително амортизирана. Телефонните постове са значително по-малко в сравнение с данните за страната. Село Калипетрово се обслужва от ТР “Далекосъобщения” – Силистра към БТК ЕАД. Разполага с една АТЦ. Техническият участък в селото се обслужва от аналогова АТЦ А-29, която не може да осигури високо качество на телефонните връзки. На този етап все още не се правят постъпки пред БТК за инсталиране на цифрова телефонна централа в Калипетрово. В град Силистра вече функционират такива централи. Достъп до Интернет се осигурява от КТВ Истър и чрез БТК. Има добро покритие на мобилните оператори „Глобул”, „М-тел” и "Вивател". Село Калипетрово се обслужва от ТП “Български пощи” – клон Силистра, в състава на БП ЕАД – София. Структурата на ТП “Български пощи” ЕАД – Калипетрово е сравнително добре развита и осигурява традиционните пощенски услуги за населението. Електроснабдяването на селото се осигурява от подрайон Силистра към “Електроснабдяване” – клон Русе, в системата на НЕК ЕАД – София. Подстанция „Силистра” е с едностранно и двустранно електрозахранване. Това води до аномалии в захранването през зимния период, които се получават вследствие на аварии от обледеняване на проводи.

В с. Калипетрово силно развит е селскостопанският отрасъл, в резултат на природните условия, характерни за източната Дунавска равнина, в която се разпростира то. Обработваемите площи са 30 207 дка. 27 % от общата продукция се пада на производството на зърнени култури: пшеница,царевица,ечемик Техническите култури заемат 18 % от посевната площ, като по-силно изразено е отглеждането на слънчоглед. Производството на зеленчуци, картофи и бостани е предимно за задоволяване на личното потребление на домакинствата. Лозарството е стар и важен отрасъл за района. Застъпени са както винени, така и десертни сортове, но близо 17 % от общите 2 369 дка са изоставени в резултат на редица фактори. Заедно със с.Калипетрово се формират 51 % от кайсиевите насаждения в общ.Силистра, част от които в последните години като следствие от неблагоприятните атмосферни влияния съхнат. На територията на селото има развита промишлена зона, характеризираща се с многообразие от дейности - хранително-вкусова промишленост, услуги, търговия, земеделие, които формират процент от заетостта на населението. Развита е структурата на частните собственици. На територията на село Калипетрово има една целодневна детска градина "Здравец", състояща се от две сгради, в която се обучават 90 деца от 2 до 7 години в 4 групи. Обучението се извършва от 8 детски учителки. На територията на селото има едно основно училище "Св.св.Кирил и Методий" с повече от 150 годишна история. В него се обучават 301 ученика от І - VІІІ клас в общо 16 паралелки, от които 10 в начален етап и 6 в прогимназиален етап. За обучението и възпитанието на учениците се грижат 27 учители - 1 учител е носител на І-ва професионална квалификационна степен и 4 на V-та ПКС.Днес ОУ “Св.св.Кирил и Методий” предлага на своите ученици:много добра материална база и добре оборудвани кабинети;два съвременни компютърни кабинета с достъп до интернет;училищна библиотека;театрална зала;богата спортна база;добре обзаведена учебна работилница;просторен училищен двор с кътове за отдих;съвременна аудио, видео и копирна техника;възможност за изучаване на чужди езици;музейна сбирка;разнообразни културни и творчески изяви;училищен бюфет и възможности за столово хранене;16 групи по извънкласни дейности. В сферата на здравеопазването на територията на селото са заети 13 души, работещи в четири индивидуални лекарски практики с договор към РЗОК, обслужващи населението:лекари - 5;фелдшер - 1;акушерка - 1;медицински сестри - 4;санитари - 2. Социалната дейност на територията на селото се извършва от Дирекция "Социално подпомагане" Силистра с клон в село Калипетрово. Създадена през 1998г., тя е специализиран орган за извършване на дейността в областта на социалното подпомагане в село Калипетрово и осъществява следните дейности:отпускане на социални помощи;предоставяне на социални услуги;финансово, административно и информационно обслужване. Социалното подпомагане се извършва от трима служители, които обслужват целогодишно 1300 лица, адресно регистрирани и живеещи на територията на селото. На територията на село Калипетрово има изграден един футболен клуб "Раковски", който провежда учебно-тренировъчна и спортно-състезателна дейност в две възрастови групи - юноши и мъже. Президент и треньор е Чаньо Тончев Чанев. Отборът на мъжете участва в "А" регионална футболна група. Към училището има изградена спортна площадка с тенис-корт, тенис-маси и детски кът. Този спорт все още не е популярен в селището, но има възможности за развитието му.

Село.БГ благодари на Иван Нотев за изпратената информация!