село Искрец
с. Искрец, Общ. Своге, Обл. София - област
3564
Население 1782
Землище 29,506 km²
Надм. височина 563 m
Пощ. код 2290
Тел. код 07163
Имате по-актуална информация?
Землище 29,506 km²
Надм. височина 563 m
Пощ. код 2290
Тел. код 07163
Имате по-актуална информация?
Село Искрец се намира в Западна Стара планина на около 45 км от София и е част от община Своге, област Софийска.
В близост до него се намират селата Брезе, Свидня и Завидовци.
В Искрец живеят приблизително 2000 души.
Селото е и предпочитано място за почивка на много софиянци, като през празничните дни става доста по-оживено. Това е родното място на певицата Силви Вартан.
Историята на селото е много богата. През 1886 г. съединена България се разделя на 23 окръжия и 84 околии. Софийското окръжие обхваща 5 околии, една от които е Искрецка. Според местен автор “в Искрецка околия, освен цялата Клисура, са влизали още цялата Мала планина заедно с част от полето на юг от нея и всичките села на запад от Бучино дервент до Цариброд и на север - до Берковица”. До 1900 г. то е било административен център на околията, но поради някои причини (прокарването на жп линията София – Мездра, добивът на антрацит, основаването на Фабриката за захарни изделия и др.) такъв става Своге, който постепенно изземва икономическите и административните функции на Искрец.
В селото действа Основно училище “Св. Иван Рилски”. Поради пожар в старата сграда учениците са принудени за известен период да учат в други помещения, но преди известно време тя отново е възстановена и реставрирана и учебните занятия към момента се провеждат в нея. Тази сграда е и паметник на културата. Също така в Искрец действа църквата “Св. Николай Чудотворец”, която е построена още по времето на Османското владичество. Поради нуждата от по-голям храм още през първата половина на 20 век е започнат строежа на нова църква, която се намира точно над старата и по думите на някои хора тя е замислена като умален модел на храм-паметника “Св. Александър Невски” в София. За съжаление обаче строежът е спрян още в началото и този проект засега остава недовършен поради липсата на средства. Местните жители все още се надяват църквата, която трябва да носи името “Св. Иван Рилски”, да бъде довършена и открита възможно най-скоро. Традиционният събор на селото се провежда на празника Пресвета (в църковния календар се открива като Първа неделя след Петдесетница – на Всички светии), който е подвижен и обикновено е през юни. На празника местните жители посрещат гости, а по обичай след това в центъра на селото се събират всички искречани и техните гости, за да се веселят и забавляват. Част от хората в Искрец работят в местните цехове и фабрики, други пътуват до общинския център Своге или до София. Функционират и няколко рибарника за отглеждане на пъстърва, собственост на частни предприемачи. Селото има свой футболен отбор с дългогодишна история – “Искра” (Искрец), който през всичките години до сега е преминавал през селската регионална група, през “Б” окръжна и оттам - в “А” окръжна група, където още в началото се класира на третото призово място след “Балкан” (Ботевград) и “Ботев” (Ихтиман).
Природата на Искрец е много красива и поради това то е често посещавано от любителите на българското село. Разположено е в нископланински район, като средната надморска височина е 595 метра. През него минава река Искрецка, която извира на около 1 – 2 км. северозападно от с. Искрец от карстовия извор Душника (Душника всъщност е името и на пещерата, която се намира непосредствено преди извора). Водния отток се формира главно от изворната вода и в по-малка степен от повърхностни води. Минава през с. Свидня и се влива в р. Искър при гр. Своге. Основен приток на р. Искрецка е р. Козла, която извира приблизително 10 км по-нагоре, на територията на село Бучин проход. И двете реки са по-пълноводни през периодите на годината с повече валежи и топенето на снеговете, а в периоди на суша значително намаляват.
На територията на с. Искрец има много пещери, сред които Душника (обща дължина 876 м.), Мечата дупка (обща дължина 142 м., става въпрос за известната "Меча дупка" при с.Меча поляна.), Извиралото (обща дължина 240 м.) и др. Те са обект на чести туристически посещения от любителите на пещерното дело. Пещерата “Душника” е една от най-интересните в Понор планина, защото след крайния сифон може да се влезе в голямата водна система на планината, която тръгва от понорите в северната й част. Има факти, които потвърждават това предположение. Например спирането на водата от Искрецкия извор на два пъти – за 24 часа след Свогенското земетресение през пролетта на 1979г., а втория път за 7 часа през пролетта на 1981г при максимален дебит. Трябва да има огромни каверни, които да поемат това количество вода, особено при пролетното пълноводие. Сифонът в “Душника” обаче е много тесен и за това трябва да се потърси друг, обходен път за проникване в тази система. Искрецки карстов басейн се разполага западно от гр. Своге и заема площ над 140 кв.км. В среднотриаски варовици и доломити от карстовата денудация са оформени значителни по обем пещери, канали и карстови празнини с посока от северозапад на югоизток и от североизток на югозапад, които формират долното ниво на карстовите води. Над тях се разполагат малмски окарстени варовици, изграждащи плитки синклинални форми, които маркират горното карстово ниво. Двете нива се характеризират с активна карстова денудация. Басейнът се подхранва от инфилтрация на валежни (до 62%) и на речни води – реките Понор, Крива, Воденичка и др. планински потоци губят изцяло оттока при навлизането си в карстовия терен, като има данни за подземен трансфер на води от западната (Нишавска) водосборна област, поради несъвпадение на повърхностния с подземния вододел. Дренирането на карстовите води е комплекс от отделни изходища по двата бряга на р.Искрецка, която формира оттока си изцяло за сметка на карстовите води. Климатът на село Искрец е известен със своята уникалност. По поречието на река Искрецка преди известно време е установено наличието на специфичен микроклимат, характеризиращ се с много чист въздух и незначителния брой на дните с мъгли през годината, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания. Именно за това в с. Искрец има санаториум за белодробно болни. Болницата е създадена през 1908 г. като противотуберкулозен санаториум с указ и дарение от Цар Фердинанд I . Мястото за създаване на санаториума е избрано от специално назначена от Цар Фердинанд комисия, която е пътувала из България и е извършвала измервания на климатичните параметри. Светият синод на Българската Православна църква подарява земите за построяването на лечебното заведение, а Министерството на горите засажда в болничния парк от 250 декара уникални иглолистни и широколистни дървесни видове, които обогатяват въздуха и го правят още по чист и лековит. В самия двор на болницата се намира Искречкия манастир "Успение Богородично" построен през 1110 г. с уникална баптистерия към него - единствената шестоъгълна кръщелница на Балканския полуостров Искрецки манастир Успение Богородично е основан през ХІІІ в., а през ХІV в. е разрушен от турците. През ХVІІ в. е възобновен като параклис, а от 1834 г. действа отново като манастир. Понастоящем е периодично действащ.Представлява комплекс от черква и жилищни сгради. Черквата е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна постройка, укрепена с контрафорси. Основната ѝ част е построена през ХVІІ в., а през 1846 г. е пристроен притвор, с размери 10 х 7,40 м, по-широк и дълъг от наоса, с размери 8,70 х 5 м. Обновена е през 2000 г. Стените ѝ са покрити с три пласта стенописи, отличаващи се с високи художествени качества. Южно от черквата и до нея се намира седмоъгълна куполна кръщелна-изповедалня (построена през 1856 г.) с изографисани стени, която е единствената по рода си в българските манастири. Манастирът е обявен за паметник на културата.
В близост до него се намират селата Брезе, Свидня и Завидовци.
В Искрец живеят приблизително 2000 души.
Селото е и предпочитано място за почивка на много софиянци, като през празничните дни става доста по-оживено. Това е родното място на певицата Силви Вартан.
Историята на селото е много богата. През 1886 г. съединена България се разделя на 23 окръжия и 84 околии. Софийското окръжие обхваща 5 околии, една от които е Искрецка. Според местен автор “в Искрецка околия, освен цялата Клисура, са влизали още цялата Мала планина заедно с част от полето на юг от нея и всичките села на запад от Бучино дервент до Цариброд и на север - до Берковица”. До 1900 г. то е било административен център на околията, но поради някои причини (прокарването на жп линията София – Мездра, добивът на антрацит, основаването на Фабриката за захарни изделия и др.) такъв става Своге, който постепенно изземва икономическите и административните функции на Искрец.
В селото действа Основно училище “Св. Иван Рилски”. Поради пожар в старата сграда учениците са принудени за известен период да учат в други помещения, но преди известно време тя отново е възстановена и реставрирана и учебните занятия към момента се провеждат в нея. Тази сграда е и паметник на културата. Също така в Искрец действа църквата “Св. Николай Чудотворец”, която е построена още по времето на Османското владичество. Поради нуждата от по-голям храм още през първата половина на 20 век е започнат строежа на нова църква, която се намира точно над старата и по думите на някои хора тя е замислена като умален модел на храм-паметника “Св. Александър Невски” в София. За съжаление обаче строежът е спрян още в началото и този проект засега остава недовършен поради липсата на средства. Местните жители все още се надяват църквата, която трябва да носи името “Св. Иван Рилски”, да бъде довършена и открита възможно най-скоро. Традиционният събор на селото се провежда на празника Пресвета (в църковния календар се открива като Първа неделя след Петдесетница – на Всички светии), който е подвижен и обикновено е през юни. На празника местните жители посрещат гости, а по обичай след това в центъра на селото се събират всички искречани и техните гости, за да се веселят и забавляват. Част от хората в Искрец работят в местните цехове и фабрики, други пътуват до общинския център Своге или до София. Функционират и няколко рибарника за отглеждане на пъстърва, собственост на частни предприемачи. Селото има свой футболен отбор с дългогодишна история – “Искра” (Искрец), който през всичките години до сега е преминавал през селската регионална група, през “Б” окръжна и оттам - в “А” окръжна група, където още в началото се класира на третото призово място след “Балкан” (Ботевград) и “Ботев” (Ихтиман).
Природата на Искрец е много красива и поради това то е често посещавано от любителите на българското село. Разположено е в нископланински район, като средната надморска височина е 595 метра. През него минава река Искрецка, която извира на около 1 – 2 км. северозападно от с. Искрец от карстовия извор Душника (Душника всъщност е името и на пещерата, която се намира непосредствено преди извора). Водния отток се формира главно от изворната вода и в по-малка степен от повърхностни води. Минава през с. Свидня и се влива в р. Искър при гр. Своге. Основен приток на р. Искрецка е р. Козла, която извира приблизително 10 км по-нагоре, на територията на село Бучин проход. И двете реки са по-пълноводни през периодите на годината с повече валежи и топенето на снеговете, а в периоди на суша значително намаляват.
На територията на с. Искрец има много пещери, сред които Душника (обща дължина 876 м.), Мечата дупка (обща дължина 142 м., става въпрос за известната "Меча дупка" при с.Меча поляна.), Извиралото (обща дължина 240 м.) и др. Те са обект на чести туристически посещения от любителите на пещерното дело. Пещерата “Душника” е една от най-интересните в Понор планина, защото след крайния сифон може да се влезе в голямата водна система на планината, която тръгва от понорите в северната й част. Има факти, които потвърждават това предположение. Например спирането на водата от Искрецкия извор на два пъти – за 24 часа след Свогенското земетресение през пролетта на 1979г., а втория път за 7 часа през пролетта на 1981г при максимален дебит. Трябва да има огромни каверни, които да поемат това количество вода, особено при пролетното пълноводие. Сифонът в “Душника” обаче е много тесен и за това трябва да се потърси друг, обходен път за проникване в тази система. Искрецки карстов басейн се разполага западно от гр. Своге и заема площ над 140 кв.км. В среднотриаски варовици и доломити от карстовата денудация са оформени значителни по обем пещери, канали и карстови празнини с посока от северозапад на югоизток и от североизток на югозапад, които формират долното ниво на карстовите води. Над тях се разполагат малмски окарстени варовици, изграждащи плитки синклинални форми, които маркират горното карстово ниво. Двете нива се характеризират с активна карстова денудация. Басейнът се подхранва от инфилтрация на валежни (до 62%) и на речни води – реките Понор, Крива, Воденичка и др. планински потоци губят изцяло оттока при навлизането си в карстовия терен, като има данни за подземен трансфер на води от западната (Нишавска) водосборна област, поради несъвпадение на повърхностния с подземния вододел. Дренирането на карстовите води е комплекс от отделни изходища по двата бряга на р.Искрецка, която формира оттока си изцяло за сметка на карстовите води. Климатът на село Искрец е известен със своята уникалност. По поречието на река Искрецка преди известно време е установено наличието на специфичен микроклимат, характеризиращ се с много чист въздух и незначителния брой на дните с мъгли през годината, което го прави подходящ за лечение на хора с белодробни заболявания. Именно за това в с. Искрец има санаториум за белодробно болни. Болницата е създадена през 1908 г. като противотуберкулозен санаториум с указ и дарение от Цар Фердинанд I . Мястото за създаване на санаториума е избрано от специално назначена от Цар Фердинанд комисия, която е пътувала из България и е извършвала измервания на климатичните параметри. Светият синод на Българската Православна църква подарява земите за построяването на лечебното заведение, а Министерството на горите засажда в болничния парк от 250 декара уникални иглолистни и широколистни дървесни видове, които обогатяват въздуха и го правят още по чист и лековит. В самия двор на болницата се намира Искречкия манастир "Успение Богородично" построен през 1110 г. с уникална баптистерия към него - единствената шестоъгълна кръщелница на Балканския полуостров Искрецки манастир Успение Богородично е основан през ХІІІ в., а през ХІV в. е разрушен от турците. През ХVІІ в. е възобновен като параклис, а от 1834 г. действа отново като манастир. Понастоящем е периодично действащ.Представлява комплекс от черква и жилищни сгради. Черквата е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна постройка, укрепена с контрафорси. Основната ѝ част е построена през ХVІІ в., а през 1846 г. е пристроен притвор, с размери 10 х 7,40 м, по-широк и дълъг от наоса, с размери 8,70 х 5 м. Обновена е през 2000 г. Стените ѝ са покрити с три пласта стенописи, отличаващи се с високи художествени качества. Южно от черквата и до нея се намира седмоъгълна куполна кръщелна-изповедалня (построена през 1856 г.) с изографисани стени, която е единствената по рода си в българските манастири. Манастирът е обявен за паметник на културата.