село Изгрев
с. Изгрев, Общ. Левски, Обл. Плевен
2976
Население 491
Землище 21,836 km²
Надм. височина 57 m
Пощ. код 5924
Тел. код 06531
Телефон на кметството: 06531/2223
Е-mail: kmetstvo_izgrev@abv.bg
Имате по-актуална информация?
Землище 21,836 km²
Надм. височина 57 m
Пощ. код 5924
Тел. код 06531
Телефон на кметството: 06531/2223
Е-mail: kmetstvo_izgrev@abv.bg
Имате по-актуална информация?
Село Изгрев е едно от малките населени места в община Левски. Разположено е в Среднодунавската хълмиста равнина, по средното течение на р. Осъм. Намира се от двете страни на главния шосеен път Левски-Никопол. Отстои на 40 км от областния град Плевен и на 18 км от общинския център. Възниква през 16 век.
Старото му име е Дервишко и е свързано с няколко предания за произхода му. През 1934 год. с царски указ се приема името село Изгрев.
Населението е предимно българско. Тук живеят главно турчеещи се цигани около 80 човека с тенденция броят на това население да нараства за сметка на българското. Къщите в селото се обитават от около 600 човека. Увеличава се броят на къщите, за които никой не се грижи.
Обработваемата земя на селото е 16 128 дка. Включена е в 2 земеделски кооперации - ЗГЖ "Напредък" и ПШС "Съгласие".
В миналото изгревчани са били известни с лозята, виното, ракията. Славели се като добри градинари и предавали своя опит в Чехия. До 1989 - 1994 год. в ТКЗС са отглеждани 210 крави, 1 500 овце, 300-350 свине. След този период животновъдството се развива само в личния сектор. В личните дворове сега има 107 крави и телета, 350 овце, 290 кози с тенденция към увеличаване броя на последните.
Кооперациите се специализират в зърнопроизводството - пшеница, ечемик, леща, слънчоглед, царевица. В отделни години са постигнати рекордни добиви от тези култури.
През 1989 г. е създадена овощна градина върху площ от 300 дка - ябълки, кайсии, сливи. Сега съществуват само 100 дка ябълкови гродини почти, които са почти пред ликвидиране. Опитът показва, че при наши условия добри резултати дават безразсадовите домати, пипер, бамя, ягоди. Лозарството е занемарен поминък. Има стопани, които само за лични нужди отглеждат 0.300 до 0.500 дка лозе.
В условията на безработица част от социално слабите семейства се занимават със събиране на билки - цвят и плод бъз, липа, лайка, коприва.
Интересна сграда със своята архитектура и вътрешно оформление представлява порутената вече църква "Св. Великомъченик Прокопий", която е строена 1883 год. Тя е дело на даренията и труда на бедни и богати семейства. Представлява интерес като ансамбъл със Старата чешма и калдаръмения площад.
Посещавана от всички е местността "Кърски чешми" - с водопоище перало. Нужни са средства за почистването и обновлението и.
В с. Изгрев има 2 могили на юг от населеното място с неизяснен произход и време на възникване. Най - разпространената версия за предназначението им, е че са служели за руски наблюдателници. На мястото на третата могила е имало гробове на загинали руски войни. Изчезнал е само надграбния паметник. Шестдесет и трета военно - временна болница на руската армия се е намирала на границата на с.Българене и с.Изгрев. Следи от водопровод личат на 500 метра в местността "Куничева чешмичка".
В местността "Манастира", близо до гора и вода, според преданията е имало манастир. Има и следи от зидове и от там се открива чудна гледка към равнината и Стара планина.
Най-светли празници в селото са :"Коледа", "Бабин ден", "Зарезан" и традиционният "Събор". През годините той е променял мястото си в календара на изгревчани. Сега е утвърден в първите почивни дни на месец август, около празника "Св.Илия".Периодично се ортанизират срещите на старите родове -Хичевци, Панковци, Пандуря, Сутьовци и др.
Посрещането на пролетта /Пърлене на Баба Марта/ срещу 1 март носи много радостни очаквания с буйните огньове, песни и черпня.
Възможност за инвестиции в областта на :
- Наемане на общински сгради и използването им за производствени и социални нужди;
Старото му име е Дервишко и е свързано с няколко предания за произхода му. През 1934 год. с царски указ се приема името село Изгрев.
Населението е предимно българско. Тук живеят главно турчеещи се цигани около 80 човека с тенденция броят на това население да нараства за сметка на българското. Къщите в селото се обитават от около 600 човека. Увеличава се броят на къщите, за които никой не се грижи.
Обработваемата земя на селото е 16 128 дка. Включена е в 2 земеделски кооперации - ЗГЖ "Напредък" и ПШС "Съгласие".
В миналото изгревчани са били известни с лозята, виното, ракията. Славели се като добри градинари и предавали своя опит в Чехия. До 1989 - 1994 год. в ТКЗС са отглеждани 210 крави, 1 500 овце, 300-350 свине. След този период животновъдството се развива само в личния сектор. В личните дворове сега има 107 крави и телета, 350 овце, 290 кози с тенденция към увеличаване броя на последните.
Кооперациите се специализират в зърнопроизводството - пшеница, ечемик, леща, слънчоглед, царевица. В отделни години са постигнати рекордни добиви от тези култури.
През 1989 г. е създадена овощна градина върху площ от 300 дка - ябълки, кайсии, сливи. Сега съществуват само 100 дка ябълкови гродини почти, които са почти пред ликвидиране. Опитът показва, че при наши условия добри резултати дават безразсадовите домати, пипер, бамя, ягоди. Лозарството е занемарен поминък. Има стопани, които само за лични нужди отглеждат 0.300 до 0.500 дка лозе.
В условията на безработица част от социално слабите семейства се занимават със събиране на билки - цвят и плод бъз, липа, лайка, коприва.
Интересна сграда със своята архитектура и вътрешно оформление представлява порутената вече църква "Св. Великомъченик Прокопий", която е строена 1883 год. Тя е дело на даренията и труда на бедни и богати семейства. Представлява интерес като ансамбъл със Старата чешма и калдаръмения площад.
Посещавана от всички е местността "Кърски чешми" - с водопоище перало. Нужни са средства за почистването и обновлението и.
В с. Изгрев има 2 могили на юг от населеното място с неизяснен произход и време на възникване. Най - разпространената версия за предназначението им, е че са служели за руски наблюдателници. На мястото на третата могила е имало гробове на загинали руски войни. Изчезнал е само надграбния паметник. Шестдесет и трета военно - временна болница на руската армия се е намирала на границата на с.Българене и с.Изгрев. Следи от водопровод личат на 500 метра в местността "Куничева чешмичка".
В местността "Манастира", близо до гора и вода, според преданията е имало манастир. Има и следи от зидове и от там се открива чудна гледка към равнината и Стара планина.
Най-светли празници в селото са :"Коледа", "Бабин ден", "Зарезан" и традиционният "Събор". През годините той е променял мястото си в календара на изгревчани. Сега е утвърден в първите почивни дни на месец август, около празника "Св.Илия".Периодично се ортанизират срещите на старите родове -Хичевци, Панковци, Пандуря, Сутьовци и др.
Посрещането на пролетта /Пърлене на Баба Марта/ срещу 1 март носи много радостни очаквания с буйните огньове, песни и черпня.
Възможност за инвестиции в областта на :
- Наемане на общински сгради и използването им за производствени и социални нужди;