село Изворово
с. Изворово, Общ. Харманли, Обл. Хасково
1853
Население 261
Землище 35.955 km²
Надм. височина 340 m
Пощ. код 6461
Тел. код 03762
Телефон на кметството: 0894637176
Имате по-актуална информация?
Землище 35.955 km²
Надм. височина 340 m
Пощ. код 6461
Тел. код 03762
Телефон на кметството: 0894637176
Имате по-актуална информация?
Селото е разположено на 32 км. СИ от Харманли, в подножието на Сакар планина.
Според местните селото първоначално се е намирало на друго място, на 4-5 км южно от днешното и е имало три махали. Според преданията старото село вероятно е било някъде около м. Терпешевите ниви и м. Гробето. Хората се заселили на днешното място, което избрали заради многото извори, от където дошло и името на селото Бунарчево. Според друго предание първите хора, които се заселват тук намират два турски чифлика на Корцан ей и на Хасан бей, прогонили турците и заживели тук. При първото преброяване в турската държава по времето на султан Ахмед 1 през 1606 г. селото наброявало 80 къщи, а през 18-19 век достигнало 120.
През 1845 г. била построена църквата в селото, а през 1850 г. хората построили и килийно училище. Изворово е освободено от турска власт на 03.01.1878 г., но е в пределите на България от 1885 г. след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а през 1906 г. е преименувано от бунарчево в Изворово. Землището на село Изворово е богато на исторически паметници. Проучванията от 1901 г. отбелязват 9 долмена, от които два са в самото село. Най-интересен е долмена в м. Блага черква, разположен югозападно от селото. Традиция било седмица след брането на гроздето в тази месност да се прави църковна служба и курбан. По време на самия курбан хората използвали долмена за маса. Свещенникът освещавал върху долмена вода, с която после ръсел присъстващите за здраве. Данните от края на 19 век свидетелстват, че при гощавка хората сядали в кръг по камъните, които ограждали някога могилата над долмена. Долмени има и в месностите Шеклярите, Капаклийка, Маня, Маща.
Надпис на старогръцки език намерен около селото показва, че в римската епоха землището е принадлежало към територията на Адрианопол (Одрин). Друга местност, където също има долмен е Кокоши баир. Хората го свързват с правенето на това място на курбан, при което се принасяли в жертва кокошки.
Днес в селото няма църква тя е разрушена през 1945 г., когато трябвало да построят съвременния център на селото.
В селото силно е застъпено отглеждането на тютюн. Добри условия за развитие на овцевъдство.
Близкият язовир Шеклярето е подходящ за почивка и спортен риболов.
Население 326 ж.
Село БГ. благодари за предоставената информация и снимки.
Според местните селото първоначално се е намирало на друго място, на 4-5 км южно от днешното и е имало три махали. Според преданията старото село вероятно е било някъде около м. Терпешевите ниви и м. Гробето. Хората се заселили на днешното място, което избрали заради многото извори, от където дошло и името на селото Бунарчево. Според друго предание първите хора, които се заселват тук намират два турски чифлика на Корцан ей и на Хасан бей, прогонили турците и заживели тук. При първото преброяване в турската държава по времето на султан Ахмед 1 през 1606 г. селото наброявало 80 къщи, а през 18-19 век достигнало 120.
През 1845 г. била построена църквата в селото, а през 1850 г. хората построили и килийно училище. Изворово е освободено от турска власт на 03.01.1878 г., но е в пределите на България от 1885 г. след Съединението на Княжество България и Източна Румелия, а през 1906 г. е преименувано от бунарчево в Изворово. Землището на село Изворово е богато на исторически паметници. Проучванията от 1901 г. отбелязват 9 долмена, от които два са в самото село. Най-интересен е долмена в м. Блага черква, разположен югозападно от селото. Традиция било седмица след брането на гроздето в тази месност да се прави църковна служба и курбан. По време на самия курбан хората използвали долмена за маса. Свещенникът освещавал върху долмена вода, с която после ръсел присъстващите за здраве. Данните от края на 19 век свидетелстват, че при гощавка хората сядали в кръг по камъните, които ограждали някога могилата над долмена. Долмени има и в месностите Шеклярите, Капаклийка, Маня, Маща.
Надпис на старогръцки език намерен около селото показва, че в римската епоха землището е принадлежало към територията на Адрианопол (Одрин). Друга местност, където също има долмен е Кокоши баир. Хората го свързват с правенето на това място на курбан, при което се принасяли в жертва кокошки.
Днес в селото няма църква тя е разрушена през 1945 г., когато трябвало да построят съвременния център на селото.
В селото силно е застъпено отглеждането на тютюн. Добри условия за развитие на овцевъдство.
Близкият язовир Шеклярето е подходящ за почивка и спортен риболов.
Население 326 ж.
Село БГ. благодари за предоставената информация и снимки.
