Търсене

село Иваново

с. Иваново, Общ. Върбица, Обл. Шумен
83
Население 414

Землище 26,311 km²

Надм. височина 227 m

Пощ. код 9865

Тел. код 05393

Телефон на кметството: (05393)22-15

Е-mail: ivanovo@varbitsa.org
Имате по-актуална информация?
Село Иваново се намира в пределите на България от 1885 г.

Старото му име е Юнусча, а е преименувано, както много от селата в общината, през 1906 г. с указ 462 от 21 декември.

В землището на селото е имало живот още от праисторията – срещу м. Чешме дере е имало селище от неолита и енеолита (от VІ-ІV хил.пр.н.е.), но най-активен е бил през тракийската епоха. Свидетелство за това са множеството надгробни тракийски могили – в м. Юртлука, Кая боаз, Къзларево, Анчара, Долапчиевия герен, Зигуто, Джинджикая и др., някои от които копани от иманяри. Керамиката от м. Гробето, Джамбазето и Юртлука подсказват живот през ІV-VІ в. от н.е. В землището на селото са известни и долмени – тракийски гробници, съществували около края на бронзовата и ранножелязната епоха. Повечето от тях са вече разрушени – в м. Капаклъкая, м. Малево и др. В м. Кутела има издълбани по скалите жертвени ями от тракийската епоха, някои от които с дълб. 60-70 см и диам. 30 см.

Кметството няма данни за времето на средните векове, затова не може да се каже кога точно селото влиза в границите на средновековна България. Липсата на проучвания не позволяват да се каже кога е възникнало и сегашното село. По предания се знае, че са съществували няколко малки махалички, от които вероятно се е формирало селото. За тях може да се съди по останките от джамии – в двора на Т. Русев, Ив. Гочев и на площада, а махалата на запад от площада се нарича Турската махала.

Смята се, че в м. Махалите при Кафалиевата нива също е имало джамия, вероятно заради останките от строежи там, а близкият кладенец носи името Джеми бунар. Вероятно в тези махали са живеели юруци, така наричат хората цялата местност – мах. Сагъролу (Глухово), Балтали махала, Джебир махала (Жерниковата, Рабадживата), Джевелер (Бадема), където имало глинени водопроводни тръби, Шахналар (в м. Пепелника), където има развалини от къщи, за които не се знае от кое време са.

Преди построяването на цъквата „Св. Троица” жителите на с. Иваново се черкували на открито край един камък в центъра на селото. Строежът на църквата бил започнат през пролетта на 1890 г. и завършен на 21 май, 1891 г. За ъглите на сградата, прозорците и вратите били докарани камъни от м. Чала, а майстор бил Аврам Исаков, от Дебър, Македония; живописец бил Димитър Андонов от Хасково.

Църковната камбанария, висока осем метра кула встрани от църквата, била построена през 1895 г., но през 1908 г. се наложило да я развалят, защото започнала да се наклонява. Църквата била осветена от Старозагорския митрополит Методий Кусев през 1903 г.

Първото училище в селото е открито през 1878 г. в къща на Г. Киков, а през 1882 г. е построена училищна сграда до мястото на църквата, и до 1891 г. е била използвана за училище, общинска управи и църква.

През 1897 г. в селото било основано първото читалище „Братство”, но не съществувало дълго, както и второто, „Развитие”, от 1910-1903 г. Едва през 1928 г. е основано читалище „Хр. Ботев”, утвърдено от държавната власт през 1929 г.

Измежду най-старите родове в селото се отбелязват тези на Караколюв, Мюфтиев, Парапанов, Карагочев, Долапчиев, Димушков, Точев, Кралов и др., без да се знае откога са жители на селото. За други родове се знае от къде са дошли – има родове преселници от Гюмюрджинско, Копривщица, от Шопския край, както и от съседните селища – Славяново, Черна могила, Елена, Лешниково, Българин, Браница и др.

Всички жители обаче живеели по традиционния календар, и празнували народните празници, обреди и обичаи. Така на Нова година се правела баница, в средата на която се сглага пара, а наоколо пъпки от дрян, наричани за нещо – за нивите, за овцете, кокошките и т.н. На който каквото се паднело, с това щял да се занимава през годината. На Водици (Богоявление) след службата и водосвета всички отивали на Азмака при воденицата, където се хвърляли във водата за кръста. Малката коледа била за децата – след полунощ, събрани на групи с войводи и по махали тръгвали с торби и дряновици да коледуват по къщите, а хората ги дарявали с орехи и колачета. Следващата седмица пак тръгвали – този път да сурвакат, но този път подаръците били от суджуци и катми.

На Бабинден се почитали бабите, които бабували, а на Власовден – впрегатния добитък, а жените раздавали на съседите за здраве хляб, прикаден с лемежа с въглени и тамян. Интересно било през Месниците и Интериорът на църкватаСирниците – тогава децата и момците събират ръжанка и правели купи в м. Чуката, Чавгиния връх, Солуборун и на още две места. Вечерта тези купи се палели, и от тях хвърляли запалени стрели (чавги). Накрая всеки вземал овратник (миширган) от ръжанка, сложена в разцепено дърво и вързано. Тези миширгани, намокрени леко за да не изгорят бързо, се запалвали, и всеки тичал към дома си, като ги въртял околовръст.

През тези две недели ставало хорото в селото. На първия ден от пролетта пък, наричан тук „Сто и четиридесет” момите от различните махали се сбирали на групи в м. Чуката и Зигуто. Там правели хоро на колело, после бягали към воденицата при реката, късали от трънака клонки и ги хвърляли във водата, и гадаели бъдещо си. Празнична била атмосферата и на Гергьовден, когато всички се събирали на хорото, на Великден, когато се правел обредния хляб, наречен харман, украсен с шарки а в средата с яйце, на празника на селот – Свети Дух.

Сватбите започвали още в петък, а ако някоя жена за първи път пие вода от някое изворче, оставя там конче, за да не хурчаса. И така, на всеки празник… Селото е благоустроено, има доба пътна връзка с общинския център Харманли. В близкото минало е било известно с развито биволовъдство, макар че днес то се развива слабо.

Селото има добър потенциал за селски туризъм.

Село БГ.благодари за предоставената информация и снимки.
vip
Слънчевата къща - село Марафелци
Слънчевата къща - село Марафелци
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Ресторант
Виж повече
vip
Еко селище Азарея - село Горно Трапе
Еко селище Азарея - село Горно Трапе
  • Паркинг
  • Барбекю
Виж повече
vip
Слънчевата къща - град Априлци
Слънчевата къща - Априлци
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Ресторант
  • Климатик
  • Басейн
  • Фитнес
Виж повече
Комплекс Витата стена - село Поповци
Комплекс Витата стена - село Поповци
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Ресторант
  • Климатик
  • Басейн
Виж повече
Вила Свети Георги - село Велчево
Вила Свети Георги - село Велчево
  • Паркинг
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Климатик
  • Басейн
Виж повече
Къща за гости При Доктора - село Нова Черна
Къща за гости При Доктора - село Нова Черна
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Ресторант
  • Климатик
  • Фитнес
Виж повече
Природен парк Русенски Лом
Природен парк Русенски Лом
Виж повече
Гложенски манастир Св.Георги Победоносец - село Гложене
Гложенски манастир - село Гложене
Виж повече
Архитектурен резерват - село Жеравна
Архитектурен резерват - село Жеравна
Виж повече
Архитектурен резерват - село Арбанаси
Архитектурен резерват - село Арбанаси
Виж повече
Архитектурен резерват - Боженци
Архитектурен резерват - Боженци
Виж повече
Марянски манастир Свето Преображение Господне - село Марян
Марянски манастир Свето Преображение Господне - село Марян
Виж повече