село Захари Стояново
с. Захари Стояново, Общ. Попово, Обл. Търговище
1457
Население 317
Землище 15,918 km²
Надм. височина 174 m
Пощ. код 7842
Телефон на кметството: (06036)23-00
Имате по-актуална информация?
Землище 15,918 km²
Надм. височина 174 m
Пощ. код 7842
Телефон на кметството: (06036)23-00
Имате по-актуална информация?
Селото е разположено в хълмиста местност на 25 km северно от град Попово и на около 50 km южно от град Русе, на 100 – 200 m надморска височина.
То е последното село от община Попово в северна посока. Край него протича река Малки Лом (Мали Лом, Омуровски Лом), която в миналото е преминавала през средата на селото. Образувано е от следните две махали: Горната махала и Долната махала.
От старо предание се знае, че в далечното минало селото било едно от най-големите в околността, и че е било владение на някой си Йомяр бей, Омар бей или Омур бей. Този бей бил събирач на данъци и от другите околни села. Тогава селото се намирало в друга местност – Кокарджа алтъ, но заради честите му наводнения жителите му постепенно го изместили по близките малки хълмове.
Името на селото като Умур бей се среща за пръв път в османо-турски данъчни регистри от 1524 и от 1541 г. Жителите му са го наричали Омур бей, име с което то е известно до 1934 г., когато е преименувано на Захари Стояново, на името на известния български революционер и общественик. В османски данъчен регистър от 1573 г. селото е записано като Омур.
До самото Освобождение в селото живеел само един българин – ковач, а малко по-късно от село Кръшно дошъл и още един българин – шивач. Няколко години в селото били настанени и живеели черкези. През 1877 г., преди войната, в селото имало 182 турски къщи с 1032 жители.
По време на руско-турската война местните жители унищожили един руска разузнаваческа група конници и след това избягали към Делиормана. До преди немного години окопи от тази война се забелязвали в местностите Галица и Саръ тарла. След войната започнало изселването на турците от селото към Турция, като първата група тръгнала през 1885 г. Следващите изселнически вълни били през 1900, 1930 и 1935 г.
Първите българи – заселници дошли в селото през 1882 г. били от селата на Еленско, от село Присово, Търновско и от село Осенец, Разградско. По-късно нови заселници дошли от Дряново, от капанските села на Разградско и от съседното село Садина. По-голямата част от новите заселници били капанци, а останалите – балканджии.
Новите заселници отворили свое училище през 1896 г., което поради недостатъчно ученици заваря врати през 2000 г. Днес децата на Захари Стояново учат в съседното село Садина. През 1924 г. жителите на селото успели да си построят и църковен храм. Сградата на Читалището (с театрален салон, библиотека и читалня с над 6000 книги) е построена с доброволен труд и самооблагане на жителите на селото през 1959-1963 г., а официално е открита на 1 ноември 1964 г. През 2004 г. е открита паметната плоча на загиналите воини от селото във войните, намираща се пред кметството.
Сега в село Захари Стояново живеят заедно българи, турци и малко роми с основен поминък земеделие и животновъдство, макар че се правят и опити за организиране на селски туризъм, за който се предлагат удобни за нощуване жилища от гостоприемните жители на селото.
През селото преминават всяка година (на 1 юни) участниците в похода „По стъпките четата на Таньо Войвода“, съпътстван със селско тържество.
Събор на селото - провежда се всяка година на 1 ноември.
Село БГ.благодари за предоставената информация!
То е последното село от община Попово в северна посока. Край него протича река Малки Лом (Мали Лом, Омуровски Лом), която в миналото е преминавала през средата на селото. Образувано е от следните две махали: Горната махала и Долната махала.
От старо предание се знае, че в далечното минало селото било едно от най-големите в околността, и че е било владение на някой си Йомяр бей, Омар бей или Омур бей. Този бей бил събирач на данъци и от другите околни села. Тогава селото се намирало в друга местност – Кокарджа алтъ, но заради честите му наводнения жителите му постепенно го изместили по близките малки хълмове.
Името на селото като Умур бей се среща за пръв път в османо-турски данъчни регистри от 1524 и от 1541 г. Жителите му са го наричали Омур бей, име с което то е известно до 1934 г., когато е преименувано на Захари Стояново, на името на известния български революционер и общественик. В османски данъчен регистър от 1573 г. селото е записано като Омур.
До самото Освобождение в селото живеел само един българин – ковач, а малко по-късно от село Кръшно дошъл и още един българин – шивач. Няколко години в селото били настанени и живеели черкези. През 1877 г., преди войната, в селото имало 182 турски къщи с 1032 жители.
По време на руско-турската война местните жители унищожили един руска разузнаваческа група конници и след това избягали към Делиормана. До преди немного години окопи от тази война се забелязвали в местностите Галица и Саръ тарла. След войната започнало изселването на турците от селото към Турция, като първата група тръгнала през 1885 г. Следващите изселнически вълни били през 1900, 1930 и 1935 г.
Първите българи – заселници дошли в селото през 1882 г. били от селата на Еленско, от село Присово, Търновско и от село Осенец, Разградско. По-късно нови заселници дошли от Дряново, от капанските села на Разградско и от съседното село Садина. По-голямата част от новите заселници били капанци, а останалите – балканджии.
Новите заселници отворили свое училище през 1896 г., което поради недостатъчно ученици заваря врати през 2000 г. Днес децата на Захари Стояново учат в съседното село Садина. През 1924 г. жителите на селото успели да си построят и църковен храм. Сградата на Читалището (с театрален салон, библиотека и читалня с над 6000 книги) е построена с доброволен труд и самооблагане на жителите на селото през 1959-1963 г., а официално е открита на 1 ноември 1964 г. През 2004 г. е открита паметната плоча на загиналите воини от селото във войните, намираща се пред кметството.
Сега в село Захари Стояново живеят заедно българи, турци и малко роми с основен поминък земеделие и животновъдство, макар че се правят и опити за организиране на селски туризъм, за който се предлагат удобни за нощуване жилища от гостоприемните жители на селото.
През селото преминават всяка година (на 1 юни) участниците в похода „По стъпките четата на Таньо Войвода“, съпътстван със селско тържество.
Събор на селото - провежда се всяка година на 1 ноември.
Село БГ.благодари за предоставената информация!