село Загражден

Ще ви разкажа за моето родно село Загражден, където не е развит селският туризъм, както в доста родопски села, и което сигурно мнозина от вас даже няма да са чували.

Загражден се намира в община Баните – чудно кътче от планината, разположено на границата между Западните и Източните Родопи. Тя е разположена на територията на Смолянска област. Заема територия от 301,1 кв.м и население 7338 жители. В нея се включени 20 населени места, по-големите от които са Баните, Давидково, Оряховец, Загражден и Гълъбово. До Загражден можете да стигнете по два маршрута през лятото и само по един през зимата. Сигурният начин е като изминете около 200 км и видите доста красиви места по пътя си. По-известните от тях са ски-градчето Чепеларе, гостоприемните селца Момчиловци и Соколовци, известното с музикалната Виевска група – Виево, Чудните мостове, връх Рожен и други. По пътя определено ще се насладите на очарователни местенца и красиви гледки. По този маршрут ще задоволи вашите потребности, ако разполагате с много време за пътуване и искате да разгледате много места. Другият маршрут съкращава пътя ви с над 100 км, но ще трябва да изминете 10 км черен път, който се работи от над 15 години и все още не е завършен. Маршрутът минава през Югово (сигурно най-стръмното село в България), Лъки, Белица и бившето ловното стопанство на Тодор Живков – Кормисош. Когато минавате от там ще се почувствате в Рая и ще си помислите, че никога не сте виждали по-красиво място. По време на комунистическия режим там се отглеждаха много диви животни, за които са полагани изключителни грижи. По причина, че не трябва да се нарушава спокойствието на животните и ловуващите, не беше позволено минаването оттам. Именно затова част от пътя е останал неасфалтиран и труден за преминаване. След 90-та година започна да се работи по лошата част от пътя, но все още има около 10 км, които са неасфалтирани и опасни за преминаване, особено за камиони и автобуси. Поради тази причина през зимата не е препоръчително пътуването по този маршрут, криещ много опасни и заледени места. Да предположим, че сме стигнали вече до Загражден. Попадаме в едно кътче, скрито зад ограда от високи върхове и зелени баири. Затова се и казва Заграджен. В миналото се е казвало Въртево, а по време на турското робство – Долащър, което също означава нещо подобно. Потопен в тази красота веднага ще срещнеш приятни забързани за някаква селска работа хора, които ще те поздравят с “Добре дошъл!” и веднага ще те разпитат откъде си и какъв си. Хората там освен любопитни са и гостоприемни. Спомням си, че като дете на масата винаги слагахме по още един прибор – ако дойде някой в момента, в който обядваш или вечеряш, веднага да го поканиш на масата. Вратата на къщата никога не се заключва и винаги е отворена за гости. Не си мислете, че като няма хотели и частни квартири, ще останете на улицата. Напротив веднага ще се намерят домакини, които ще ви поканят да пренощувате в къщата им. Още като влезете ще ви предложат везани родопски терлици, съчетаващи в себе си труда на някоя работлива родопчанка и красотата на извитите гайтани. Ще ви покажат цялата си къща. Естествено и чеиза, който готвят за дъщеря си – ръчнотъкани халища, черги, софри и торби. Ще се чудите кое да разгледате по-напред. Естествено че на тръгване ще ви подарят нещо – гостенин без подаръци не може. Ще разпънат една софра... Ще се удивите от вкусните гозби – колаци, клин, качамак и естествено без прасник (прясно мляко) и аргуть (кисело мляко) не се сяда на масата. Като във всички родопски села, не може да мине без прочутите песни и хора. Не може да минете без някоя стряскаща ви история за караконджоли и духове, от която ще ви настръхне косата и цяла нощ ще се чудите от кой ъгъл ще изкочи някой от героите в нея. Но въздухът и спокойствието там ще ви помогнат да починете добре и дори да се събудите рано наспани и свежи. Хората в Загражден не ходят – те търчат непрекъснато, вечно бързат – лятото да работят някаква селскостопанска работа – отглеждат картофи, тютюн, фасул, събират сено за животните; зимата също не почиват – жените тъкат халища, китеници, губери, черги, а мъжете се занимават с дърводелство – каци, бурета, бъкъли (бъклици), направени от хвойново дърво. Селото си има и своята история – за потурчването там, за хората, които не са искали да приемат турската вяра и за Гяурдере, където още се червенее кръвта на убитите непримирими българи. Има си и своите свети места, зареждащи с енергия и най-невярващия човек – Света Троица, Света Неделя, Кръстова, Петков гроб, Бяла черква. Има си и място откъдето като погледнеш, виждаш цялото село като на длан и най-висок връх, където като се качиш в ясно време се вижда и Бяло море. Това, което ще ви впечатли, че навсякъде има каменни врисове и чешмички с хубава, студена балканска вода. Хората вярват, че когато отидат на другия свят трябва да имат откъде да пият и всеки починал човек има своя чешма, някои направени още приживе от самия човек. Там винаги е красиво – пролетта с разлистени дървета, с дъхави ливади, ромонящи поточета, лятото с прохладата и бързането, есента като тъкан от цветни листа килим и зимата с преспите сняг, студът и белотата. В Загражден ще се заредите с емоции, ще се наситите на истории, ще запечатате впечатляващи картини, ще се насладите на вкусни гозби и ще се удивите на гостоприемството на хората. И най-важното – във вас ще остане да гори пламъчето на Загражден, което ще ви кара да се връщате там отново и отново. 
 

Текст Искра Хитова и снимки Михаил Тодев