село Житница

1646 година е основана Житница! Житница е красиво село, разположено в китната Тракийска низина, на около 30 километра от Пловдив, в територията на община Калояново. 

С над 360 годишна история.Към днешна дата населението наброява над 1800 жители, като около 100 живеят в други държави.Селото се гордее с ниската безработица, чистотата, богатия социален, религиозен и културен живот. В селото има заведения, магазини, поща, стадион на местния футболен клуб. 

Населението на Житница изповядва католицизма. Католически храм „Успение на Дева Мария” е построен през 1923 година, като няколко пъти е правен основен ремонт. През 2006 година беше поставен нов часовник, подарен от фирмата за колбаси “Деликатес 2”. Църквата е една от най-красивите и големи католически храмове в цялата страна. Понастоящем свещеник е отец Христо Табаков от Пловдив. Към църквата има зали за вероучение. До църквата е построен манастир на сестрите Францисканки Мисионерки на Пресветото Сърце Исусово.В манастира живеят 3 сестри- 2 италианки и 1 българка, които се грижат за църквата и вероучението на децата и младежите от енорията. В Житница развива дейност и световната католическа благотворителна организация "Каритас". Освен най-големите християнски празници Коледа и Великден, в селото са тачени храмовият празник на църквата (15 август) и празникът на Тяло и Кръв Христови( т. нар. Алай)- 60 дни след Великден.

От народните обичаи характерен е денят Куковден– празнува се само в с. Житница.Датата се определя в зависимост от началото на Великденските пости.Най-често се пада по средата на месец февруари и е винаги в сряда.На празника преоблечени в стари дрехи или като герои от приказки момци и девойки се бият с кални мацилки. На един прът или пръчка се завързва парцал, който се потапя в кална локва и се бият най-често жените.Смята се че като те набие кук ще ти се мътят пилците.( в това число и да имаш деца) Празникът е свързан и с началото пролетта, когато всичко започва отначало. Три вечери преди Куковден се празнува Карнавалът-Кукерски празници, които са неповторима смесица от езически и християнски традиции. В този обичай участват само мъже, с красиви кукерски маски. Обикалят се къщите, за да се прогонят злите сили. След това всички отиват на центъра където се хващат на кръшни хора. 

Културният и социален живот намира своите богати нюанси благодарение на местното читалище “ Йосиф Добранов”,библиотеката, детската градина” Детски свят” и училището „Христо Смирненски”. През лятото когато е празникът “Алай”-по традиция следобед на стадиона се провежда “Събора”- пехливански борби, сцени от пиеси и танци радват жителите и гостите на селото. В Житница има фабрика за колбаси : “Деликатес 2”, бетоновъзел, земеделска кооперация “Нов път”, пенсионерски клуб и още доста малки фирми. Селскостопански отрасъл с потенциал за развитие – зеленчукопроизводство, зърнено-житни и технически култури, трайни насаждения, лозя; 

Малко любопитна информация: Из книгата за Житница, от Нина Стоянова СТРАННО СЕЛО Селото, в което са живели и живеят хора с прякори: Чърчил, Мусолини, Сталин, Кенеди, Бриджитка. Село, в което няма никога да разбереш, че Бина носи красивото име Елисавета, Деша се казва всъщност Надежда, английски звучащите Стивън и Питър са Стефан и Петър, Тано е Атанас, Дучо - Людвиг, Чино е Франц по паспорт. Село, пазещо много чудновати спомени, един от които е диво убийство от любов. Село, отгледало в началото на миналия век онзи напредничав човек дедо Августин, който ипотекира цялото си имущество и закупува вършачка, маслобойна, сладкобойна, мелница. Село, скътало спомена за чудатия кмет – сигурно единствен и в България - дедо Чино Чинчето, който се отказва от кметското си място, за да се построи ново училище. Село с родолюбивия занаятчия, написал на пейката си с огромни букви “Добре дошли, скъпи гости”, направил огромна извисяваща се над къщите кинетична фигура-ветропоказател на ковач. И който говори със сълзи на очите за надеждата си да има нов паметник на нашите паднали през войните герои. Село, в което една жена, смачкана от скръбта си по толкова близки хора, които са се преселили в отвъдното, си е направила цяло тесте с техните некролози. Село, в което най-младият свещеник е бил диджей. Село, отгледало трима професори. Село , което има завършил в Париж финансист, завърнал се отново и работещ като независим трейдър на Нюйоркската фондова борса. Село, което в първите дни на трагедията на българските медици осъмна с огромен надпис на училището “Свобода за българските медици в Либия “. Село, чието име можеш да чуеш във всеки пловдивски хранителен магазин: “Искам шпек от Житнтица! Кренвирши на “Деликатес”!” - за пловдивчани има равенство между Житница и месокомбината му “Деликатес”, както родолюбиво са го замислили и неговите собственици. Село, чийто питомци никога не са се срамували да назоват своя произход и на огромни постери по магистралите е застинал в миг на триумф олимпийският ни шампион Милен Добрев , рекламирайки “Деликатес” и с равни букви е изписал “Милен Добрев – българин от Житница”. 

Село.БГ благодари на Иван Кърчев за изпратената информация!