Търсене

село Железница

с. Железница, Общ. Симитли, Обл. Благоевград
52
Население 324

Землище 32 802 km²

Надм. височина 677 m
 
Пощ. код 2732
Имате по-актуална информация?
Село Железница се намира северно от Симитлийската котловина. Отстои на 3,5 км от общинския център град Симитли и на 11 км от областния център гр. Благоевград. На север граничи със землището на с. Мощанец и с. Покровник. На изток пресича р. Струма при с. Долно Церово и граничи със землището на с. Градево и Горно Ораново. На юг селото граничи със землището на гр. Симитли, с. Докатичево и с. Тросково. Западната му граница е до с. Дебочица и с. Падеж. През Железнишкия пролом преминава международната железопътна линия София-Кулата и международен път Е-79. Железница има умерено-континентален климат. По поречието на река Струма прониква средиземноморско течение. Средномесечните температури са между 18-20 градуса. Най-високите летни температури достигат 39-40 градуса, а най-ниските до минус 10-12 градуса. Валежите средногодишно са около 60-80 литра на кв.м. Преобладават пролетно-летните дъждове.

Веществените доказателства за далечното минало на Железница са малко. Като старо селище по средното течение на река Стримон (Струма) върху него е оказало влияние тракийското племе Меди и оживения по това време център Баня или Изворите (сега Симитли). От това време в землището на селото се намира малка могила на запад от р. Струма, наречена "Градището". Срещу него, източно от Струма се намира стара римска крепост със същото име в Долно Церово, която е била наблюдателница на пътя край Струма. "Градището" е играело помощна роля, тъй като според преданията е имало стражи. Говори се, че двете крепости са били свързани с мост и подземен тунел под нивото на Струма. Имало е тракийско население.

През 6 век от северозапад нахлуват славяните, които се смесват с траките. По-късно към двата етноса се присъединяват и прабългарите през 7 век. Така смесеното население по поречието на средна Струма влиза в Българската държава през 809-810 година под управлението на хан Крум. По-късно то приема управлението на Самуил, след което преживява двувековно византийско робство. През 1187 след успешното въстание на Търновските боляри Асен и Петър България се освобождава от робството. През 1218 година царските синове Иван и Александър, завърнали се от Русия сядат на Българския трон под името Иван-Асен ΙΙ. Създава се Второто Българско Царство. Има предание, че по тяхно време Железница си е извоювала привилегията на свободно село, което е изпълнявало оръжейни и други задачи на държавата.

Тук, поради наличието на желязна руда започва да се развива рудодобив и обработка на желязо. Железната руда се добивала и преработвала в района на местност, която сега се нарича Леярната. Останки от тази дейност и сега се срещат в тези местности. Създавани са и ковачници, в които се обработвало добитото желязо. Освен селскостопански сечива се правели и саби, щитове и остриета за стрели и копия. С приемането на православната вяра в селото се построяват няколко църкви: Св. Пророк Илия, Успение Богородично (Бялата Църква), Атанасова Църква и Свети Дух.

Село Железница участва и в изграждането на Рилския Манастир, което е отбелязано в летописната книга на манастира. След падането под турско робство през втората половина на 17 век, по време на султан Мохамед Втори (завоевателят на Симитли) за първи път в Симитли се заселват турци от Мала Азия. Техните наследници живеят в земите ни до 1912-1913 година. Те решили да потурчат християнското население, пострадало населението на Долно Осеново, Симитли, Крупник и Церово. Турците направили опит да помохамеданчат и населението на Железница, което тогава наброявало около 400 къщи и имало църква и килийно училище, на Великден 1625 година. На втория ден от Великден имало събор, провеждан в местността Попадиин Рид, на който идвали както хора от селото, така и жители на околните села. На този ден било нарочено и ислямизирането, но Доброта войвода и неговата дружина, живял през първата половина на 17 век, както и чети от останалите села, обградили къщата на чорбаджията Лазар, където отсядали бейовете и след жестока битка между хайдути и турци българите надделяват и не предават вярата си. За да не пострадат от отмъщението на турците, Доброта войвода извежда селяните и добитъка извън селото и запалват къщите си, повеждайки 300-400 железничани да търсят ново землище за по-добър живот. Някои се заселват в земите около Дупница, но по-голямата част се заселват в източните поли на Витоша, където създават малкото си село, наречено Железница.

Към средата на 19 век обучението от килийно става светско. В летописната книга на църквата Свети Пророк Илия са записани имената на учителите, преподавали в Железнишкото училище, сред тях е и името на Ангел Кънчев, съратник на Левски. В края на 18 и началото на 19 век дружини от селото повеждат войводите Ангел и дъщеря му Румяна войвода. След Руско-турската освободителна война през 1878 година радостта на жителите е помрачена, заради откъсването на Македония и Тракия от България.

През 1880 година тридесет железничани участват в Кресненско-Разложкото въстание, водени от Георги Костов. Чест гост на Железница е и Яне Сандански, който подготвя комитет на ВМРО. В село Железница на 23 септември 1902 година пуква първата пушка на Горноджумайското въстание. Водят се кървави боеве. Всичко е отразено достоверно във вестник Свобода или Смърт в брой 7 от 24-03-1903 година. Тогава Железница преживява второто си разселване. От 300 къщи остават по-малко от 150.

Освобождението идва през 1912 г. През 1941-43 година се построява ново училище с ентусиазираното участие на всички селяни. В двете световни войни вземат участие и са загинали много железничани.

Обществени институции
• Народно читалище "Васил Коларов";
• Кметство;
• Целодневна детска градина;

Културни и природни забележителности:
Природна забележителност е река Вранещица или Стара река, която пресича от запад на изток цялата територия на селото и се влива в р. Струма. Най-високите места са 5-те чуки - Лунджовска с 1050 м. надморска височина, Мурджовска със 750 м. надморска височина, Бурча със 700 м. надморска височина, Тупарска (с Куклите), Камено и Лазаровска чука по 650 м. надморска височина.

Една от най-интересните природни забележителности е "Момина скала", надвиснала над р. Вранещица на 1 км от р. Струма. Местността е свързана с историята на селото. През турското робство тук се водили битки с поробителите. Един от тях харесал местна мома, която не отговаряла на щенията му. Тръгнал турчинът да я преследва, а тя побягнала и се изкачила на скалата. Като видяла, че турчинът ще я настигне, момичето скочило от високата скала и загинало, запазвайки своето достойнство.

Редовни събития Провежда се събор-земляческа среща с жителите на с. Железница, обл. Софийска, преселници в миналото от с. Железница, обл. Благоевград. Фолклорната група на селото редовно взема участие в събора "Пирин пее", провеждан в местността Предела. На празника Свети Дух се провежда събор и курбан за здраве на жителите на селото, подобни събирания има и на други религиозни значими празници.

Личности
• Славе Македонски - писател, македонист;

Литература:
Издадени са няколко книги за селото, последната от които на Борис Узунов "Железница - Слънчева земя".

Екипът на Selo.BG благодари на Станислава Василева за подробната информация!
Комплекс за селски туризъм Гърмен Хилс
Комплекс за селски туризъм Гърмен Хилс
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Климатик
  • Басейн
Виж повече
Семейно имение Зорница - село Зорница
Семейно имение Зорница - село Зорница
  • Паркинг
  • Сателитна телевизия
  • Ресторант
  • Климатик
  • Басейн
Виж повече
Роженски манастир Рождество Богородично - село Рожен
Роженски манастир Рождество Богородично - село Рожен
Виж повече