село Дрента

Селото се намира на 22 км. ЮЗ от гр. Елена, в подножието на Стара Планина.

Името си село Дрента е получило от дряна, с които били обрасли околните слонове.  Дрента се счита за едно от най – старите селища в Еленско.

Тук имало селище още през тракийско и римско време, разположено на стратегическия път, свързвал земите в долното течение на р. Дунав с Беломорието и Константинопол. Селото е било част от римския път „Via – Traiana”, изграден в чест на победата на римския император Марк Улпий Траян (53-117 г. от н.е.) над даките. В по- ново време се предполага, че селището е възобновено след падането на Търново под турско владичество. В него се заселили непокорни българи, избягали от османския ятаган. Според друго предание селището е основано през 1186г. по време на Второто българско царство от двама неизвестни заселници, дошли на коне. Те си направили дрянова колиба в местността «Юртишки кладенец».

Много са легендите за произхода на името на селото. Една от тях гласи, че първите къщи построени тук били обрасли с дрян. Друга разказва, че тук се заселват, след неуспешен опит за въстание избягали жители на радомирското село Дрян. По всяка вероятност пътят от тракийско, римско и византийско време се е използвал и по- късно от българите, а след това и от турските нашественици. Според предание някъде в околностите на Дрента била заровена хазната на българската столица Търново при падането и под турска власт, а също така и скъпоценности и пари от хайдушки времена. Това дава основание да се счита, че особеното положение на селището като дервенджийско е съществувало и през турското робство. Знае се, че то запазва чисто българския си характер – тук турчин не е нощувал.

Основният поминък нба населението е бил скотовъдството и земеделието, дърводобива, работата в мините на Балканбас и твърдишките мини, мина Бутра, производството на вар, изработката на китеници. Съществували са три дъскорезници, моторна мелница, две цигларници, две тепавици. Характерно било и гурбетчийството – градинарство в Румъния и дюлгерство в страната. От занаятите са застъпени коларо-железарство, подковачество, шивачество и други. Лете жените ходели на жетва, а мъжете на руманя в Южна България.

Килийно училище е построено около 1842 г. През 1942 г. се открива прогимназия в новопостроена учебна сграда. През 1848 г. будни и предприемчиви хора от селото построяват църквата «Въведение Пр. Богородици». Читалище «Просвета» е основано на 20 ноември 1927 г. В него се съсредоточава културно – обществената дейност – устройват се вечеринки, народни хора, седянки.

На празника на църковния храм Въведение Богородично – 4 декември в селото се провежда традиционен събор.

Днес шосеен път свързва селото с общинския център – град Елена. Селото е електрифицирано и водоснабдено. Има постоянна автобусна връзка с град Елена. Дрента крие очарование с приказната си природа. На юг от селото се издига невисок баир от двете му страни се врязват реките Веселина и Божечка, а той като исполин се оглежда в техните безброй сини вирове. Този баир се нарича Шипков рът. Той е любимо място за отдих на дренчани. Обширната поляна по всяко време на годината приема любителите на красивата природа.В дълбините на горските пътеки в местността Горни край тече минерална вода, която извира от село Вонеща вода. Тази вода има изпитано лековито действие!

В близост до селото има много непроучени пещери. Пътят до високо разположеното село е изпълнен със завои, но изключително интересен, с красиви гледки. Благодарение на изключителната природа на Еленския балкан, на запазените традиции, на новоизградените места за отдих, на прочутото гостоприемство и отличните условия за развитие на екотуризъм, селото привлича все повече туристи и гости, любители на природата, които съчетават почивката си с полезни занимания – риболов, гъбарство, билкарство.

Село БГ. благодари на Мария Георгиева за предоставената информация и на Пенчо Пенчев за снимките.