село Дражево

Историята на село Дражево започва от дълбока древност. За това свидетелстват оскъдните останки - фрагменти от керамични съдове от антично тракийско селище, открити западно от днешното село, което е сгушено в полите на Зайчи връх - последното възвишение на Средна гора. За пръв път селото се споменава през 1666 г. под името Охадъ Долината на река Тонзос( днешна Тунджа ) е била населена с тракийски племена още през бронзовата и желязната епоха.Изключителното и пълноводие дава възможност за корабоплаване от вътрешността на Тракия към Егейско море.Особено благоприятно място, което привлякло заселниците още през медната епоха е завоят на река Тонзос край последното възвишение на Средна гора - Зайчи връх.В неговото подножие се оформя град Кабиле - римска провинция в Тракия.Под ударите на Аварите този град е разрушен през VI век.Когато възниква село Охадъ ( днешно Дражево ), река Тонзос още е била плавателна.Това дава възможност за добра търговия с доста далечни градове.Това не продължава дълго, защото реката пресъхва и измества коритото си 2-3 километра на север и остава само спомена от тази река, по която са плавали кораби.На мястото на нейното старо корито израства буйна гора, която хората са наричали Кара орман.Населението се е прехранвало изцяло от нивите и добитъка, който отглеждали. По време на турското робство в селото се е заселил средно заможен турчин - Атлъ паша, който отглеждал коне - атове.Ангажирал е хората от селото като негови чираци при отглеждането на конете.По това време къщите в селото са наброявали около 17.И така в последствие селото започва да се нарича Атлий. През ХІХ век в землището на селото е действала четата на Панайот Хитов. След Освобождението на България през 1878 г. населението на селото се увеличава със значителен брой бежанци от Одринска Тракия. До Съединението през 1885 г. село Атлий е в пределите на Източна Румелия.През 1890 година неизвестно защо селото е преименувано в село Борисово - на името на Княз Борис І покръстител. В архива на д-р Табаков от град Сливен е отбелязано, че през 30-те години на ХХ век в селото има 104 сгради и 461 жители. С указ № 45 от Народното събрание от 8 февруари 1950 година то носи името Дражево - на името на Георги Дражев, председател на ямболския революционен комитет по време на Априлското въстание, обесен на Каргонския мост в град Ямбол.


Село.БГ благодари на Андон Динев Минчев за изпратената информация!