село Драганово

Драганово е възниквало в края на ХII и началото на XIII век и носи името на основателя си – Драган, живял още преди турското робство. 

Предвид големите мащаби е било едно голямо пазарно средище в региона. 

Драганово е разположено край река Янтра на десния й бряг. Землището на селото е около 65 000 дка земя, пасища и гори. През 1935 до 1945 год. населението на Драганово е наброявало около 9000 жители. Поминъкът е бил земеделие, животновъдство, градинарство и риболов. Но тъй като населението е било многочислено е било много трудно да се изхранва с тия занаяти. По-будните и предприемчиви са се насочили към гурбетчийство. Отначало са ходели по градини и са се завръщали в село през късна есен, за да предоставят на семействата си средства за съществуване и да могат децата да се учат. Но след известно време са започнали да закупуват земя за градинарство и много от тях се установяват там за постоянно. Най-много хора са се установили в Унгария, Австрия, Чехия, Полша и Австралия. Няма държава, в която да няма Драгановчанин, който да упражнява градинарство.

Останалите в Драганово хора са се занимавали предимно със земеделие и животновъдство. През периода от 1939 да 1948 год. в Драганово е имало над 25000 глави рогат добитък, свине, коне, кози, биволи и др. Обработвала се е около 40 000 дка земя. След 1945 г. се създава ТКЗС, впоследствие се разраства и става средище на няколко околни села: Горски Горен Тръмбеш, Стрелец и с. Сушица. Укрупняват се ферми, овощни градини, зеленчукови градини, лозя и др. В землището има около 10-15 чешми по полето, направени за водопой на животните.

През годините са израствали много видни личности и писатели - Камен Зидаров, Асен Разцветников, Владимир Русалиев и др. по-млади н неизвестни. Имало е две основни училища, в които са се учили над 400 -500 деца, а сега са едва наполовина. Едното училище вече е изоставено, а то по време на войната 1939-1944г. е било гимназия, в него се е помещавал даже хирургически сектор от Александровската болница.
Изключително добре е бил развит спортът в селището. През 1948г. е построен първият селски стадион в България с олимпийски размери. Имало е два футболни отбора и отбори по лека атлетика, баскетбол, тенис, колоездене и други. Тук са се родили много заслужили майстори на спорта. Г. Тихов е европейски шампион от Хелзинки през 1968г., Костадин Гемов - балкански шампион по десетобой - един от създателите на хокея на лед в България. Илия и Мартин Бъчварови - хокеисти, играли дълги години в Националния отбор на България. Тук са се родили още много таланти, които са се изявили в България и в чужбина
Преди 1940 година в Драганова е било силно развито частното занаятчийство. Имало е около 5-6 ковачници и работилници за каруци и дърводелски работилници около 5-6. Имало е 7 - 8 шивашки работилници, магазини и кръчми около 30 на брой, също така и две валцови мелници, които са посрещали клиенти от околните селища, 2-3 работилници за ремонт на велосипеди и мотори. 

В селото има 1400 сгради и 990 домакинства. В момента жителите са около 3000 души. Тенденцията е - катастрофално намаление на населението. Демографските показатели сочат застаряване на населението. 

Най-големият бич сега в селото е голямата безработица, която засяга 45% от работоспособното население.
До 1989 год. в ЗММ с. Драганово работят над 300 човека, а сега са 30. В ТКЗС са работели около 200 души, а сега са 30-40. Това говори, че хората са на ръба на жизнения стандарт, като 80 % от населението преживява с огромни усилия. 

Не само хората намаляват, намаляват и животните, които наброяват скромната цифра от 1000 до 1500 глави. Работят се около 16 - 17 000 дка земя и още толкова почти пустее.
• в землището на с. Драганово – местност “Басаковец” – защитени 2 вида цер и 1 вид дъб в землището на с. Драганово – местността “Джулюнгьол” (19,1 ха); защитени видове – сребрист папур и дяволски орех.