Търсене

село Дончево

с. Дончево, Общ. Добрич-селска, Обл. Добрич
404
Население 868

Землище 28,871 km²

Надм. височина 295 m

Пощ. код 9354

Тел. код 05719

Телефон на кметството: (05719)2377
Имате по-актуална информация?
Дончево се намира на 7 км на юг от град Добрич, на ж п линията за София. Има над 400 къщи и е разположено от двете страни на ж п линията. Структурата на улиците е перпендикулярна. На север, юг и на няколко ниви на запад около селото се намират гори. Обработваемата земя на селото е 27000 дeкара, а горите около 22000 дeкара. На югозапад от селото протича Суха река като преди село Одринци образува язовир "Ведрина" с площ 3000 дeкара. Суха река има два ръкава, единият води от църквата "Света Марина", разположена между селата Крумово и Ботево, Варненско, а другият води началото си от село Ботево(Голямо), Варненско. Двата ръкава се събират в една река на изток от жп гара Ново Ботево.

В горите край Дончево е разположен най-големия промишлен птицекомбинат в България. Същият е започнат да се строи през 1965 г., като той има няколко дяла - в горите на север от Дончево, наричани Донената гора и Долната гора, като първата гора носи името на баба Дона, живяла край гората, чийто двама синове и в момента живеят в Дончево. Между двете гори имаше път, разположен в изкоренена гора, бивш римски път, край който растеше синята или черна трънка, дребен плод, който се бере през есента. В гората някога имаше поляни, в северозападната й чест имаше акациева гора, в която се беряха пресни печурки, растяха много диви круши, пролетни и есенни. В хралупи на дървета живееха пъстри кълвачи, в гората имаше лисичи дупкки. В частта на Донената гора години наред личаха изкопани окопи на съветски танкове, били тук през септември 1944 г.

Гората около гробището е с име Тачовата гора, на името на живеещия край гората дядо Тачи. В горите гнездеха свраки, черни гарги, орли и пойни птици. Селото е построено през 1928-32г. от румънските власти с цел колонизация на Южна Добруджа, като първоначално построените къщи са били 100. Румънската държава, построила тези къщи безвъзмездно на преселените от Македония арумъни(куцовласи). Пазят се спомени в околните села, че същите били свирепи и зли, въоръжени от румънската власт.

На стоте къщи в Дончево, построени от румънската власт българите от околните села били задължени да работят безплатно(ангария). В римския път около Долната гора се пазеше кръст на убит българин от село Богдан, който имал дързостта да си събере сухи дърва за дома и за това бил убит от румънския горски. В центъра на селото има голяма красива църква, която се казва "Свети Георги". Над вратата на църквата има мраморна плоча, на румънски език, в която се посочва кога е строена, надписите вътре в църквата са също на румънски език. През 2007 г. в село Дончево се появили бивши, родени в селото румънци(куцовласи) и същите посочили на дончевеца Илия Василев - Илийчо, че църквата била строена и с пари на куцовласа, адвоката Ташко Пенета, в Добрич западната част на града преди се казваше "Пенета". Български свещеник в църквата идва да служи през 1941г. и остава до края на живота си-Анастас Цонев от село Дряновец, Разградско. Неговата дъщеря Божидарка(Дарчето)и съпругът й Георги(Джиката) имат имот в Дончево. ЖП гарата е построена около 1905-10г. от италианска компания, която е строила и ж п линията. Селото е водоснабдено, но има и кладенци, като водата излиза на около 5 м. и кладенците са дълбоки от 8 до 13 м. Почти няма двор без кладенец.

Преди 40-50 г. ТКЗС в Дончево имаше зеленчукова градина в местноста "Калъча" като напояването ставаше с бензинова помпа от Суха река и зеленчуковата градина беше непо-малко от 15-20 дка. Преди 40 и няколко години на Калъча имаше нивичка, която ТКЗС сееше като бостан. Старите хора от селата Опанец и Драганово разказваха, че в земите на Дончево е имало турски чифлик, там където е гьола на юг от селото, източно от складовете на зърнени храни. Чифликчията, ми казаха стари хора, сочени горе живеел в Опанец. При една от руско-турските войни напуснал района и изоставил чифлика. В чифлика отглеждал и камили.

Българското население се преселва в Дончево на около 18 Ноември 1940г. от село Асърлък (Четате), разположено в южната част на Северна Добруджа, северно от село Росица, Генерал Тошевско. Село Асърлък се състояло от две трети българи и една трета румънци. Селото е имало течаща чешма. Българското население е дошло в Асърлък най-вероятно след 1828-30 г. от Новозагорско (село Крива Круша), Стара Планина, Еленско(махала Пърчовци) и много други др. Моят втори братовчед-Ваньо Попито, син на бившия кмет на село Дончево-Митиката(Попито) ми казваше, че рода на баща му се е преселил в Асърлък от село Ичера, Сливенско. Когато дошли в Дончево заварили засети ниви с пшеница, сели ги войници по нареждане на Цар Борис ІІІ. От Асърлък се преселили в Дончево 100 семейства. Но дошли само с малко багаж и без фураж, та нямали с какво да хранят животните си та просели храна за животните си от селяните от Богданово и Опанец, та така завързват и първите приятелства. Най-радостният им момент при влизането в България бил, че им подарили по един бял хляб. За няколко семейства къщи в селото не стигнали та отишли да живеят в село Валог(Сараджа). С много радост не били посрещнати от околните села, нали на дончевци дали земя от онази третина, която земали от българите за да оземлят колонизаторите румънци. Няма писани данни за живота на дончевски в Асърлък, но в списъка на участниците в Велкия добруджански събор в Бабадаг през 1917 г. като представител на село Асърлък е вписан Киро Коев, баща на Стоян Киров. Известно е, че на този събор е поставен въпроса след Първата световна война Великите сили да дадат Северна Добруджа на България. За образован човек през това време съм чувал за чичото на Иван Димов, който бил имигрирал в България, в София и бил завршил агрономство.

В издадените народни песни от Добруджа през 70-те години е побликувана песента "Асърлъшката корийка"(Асърлъшката горичка), за посещение на хайдути народни закрилници в Асърлък за да зимуват при свои близки, но за съжаление били предадени. Въобще дончевци няколко поколения са свързани не само с нивите, но и с горите и водите. За Асърлък още се пази в спомените на възрастните гората Сивиндика. За сега единственото официално честване от преселването от Северна Добруджа беше през 2000 г., организирано от кметството на Дончево и специално кмета Паун Паунов(Паунчо) Заварили двустайна училщна сграда, която още стои. Началото и развитието на образованието в Дончево е добро описано от дончевката М. Бенова, учителка и краеведка. Нейният труд следва да се чете първата история на Дончево, макар само за образованието. Имах възможност години наред в София да контактувам с бившата учителка в Дончево Мария(Мара) Василева, която с умиление си спомняше за учителството си в Дончево около 8 години и ми показваше снимки на първия игран балет в Дончево. Тя нямаше деца и мъжа и беше починал, но не посмях да поискам снимките, те и бяха скъп спомен. На север от селото има голяма могила, такава могила имаше и в гората на север от селото, но по-късно премахната от Птицекомбината. Няма данни какъв е произхода на тези могили, но със сигурност са тракийски като втората могила беше с изключително голям диаметър. Близо до първата могила е бившия жп кантон и там румънската власт е имала намерение да строи селото, но се е отказала, тъй като водата на кладенеца е на дълбоко и излиза бяла на цвят(варовикова). Тъй като вода излиза близо до ж п гарата, бил изкопан кладенец, който останал по-късно под строящия се път на север от селото, точно заради това селото е построено покрай ж п гарата. Местностите покрай селото са и с български имена: на североизток-Лайката, далеч на юг, преди чешмата Ефеклията-Индже гора или още Дюзормана, на югозапад част от гората се казва Къоролу, много гъста гора. Гората на юг от селото се пресича и от път-Ботевския път или още Шуменското джаде, който е старинен римски път и според лесоинжинера Цанко Иванов, директор на горското стопанства в Добрич, роден и израснал в Дончево, когато е пращал булдозери да изравняват пътя отдолу са изкарвани камъни от римския път. Край пътя се намираше кладенец(до старите овчарници), може би на който са си поили конете римските легиони, но унищожен от иманяри след 1970 год.

Забележителна местност на югозапад от селото е Калъча(криво, изметнато място), която се намира над края на язовира. Местноста представлява баир, на който расте билката горицвет(патенце), цъфтяща през април, също мащерка, овча опашка, млечкаи др. В гората до местноста се намира извора св. Илия, а над него извора св.Георги, като първия извор допреди години беше чешма, строена от Ловно-рибарското дружество в Добрич през 1954 г., но порой я събори. Обичай беше на дърветата край извора да се слагат кончета и парцалчета за здраве и да се пишат инициалите на пишещите ги. В гората около извора св. Георги има огромни камъни, цяла каменна гора, а над тях се намира огромна поляна, наричан Вълчата поляна. Около самия извор бяха разположени множество плоски камъни, явно човешка направа. От Калъча са докарани и меки бели камъни, които са в основата на всяка дончевска къща, като именит каменар в миналото беше бай Леко, с него е вадил камъни по примитивния начин с лости чук Стефан Бонев, известен акодеонист в Добруджа и Варна, останал в спомените с името "Чуката"(от думата чук). На баира на Калъча беше построена чешма от дончевеца Стоян. В тази гора е имало живот отдавна, тъй като са открити части от сгради, сега това е липова гора, а имаше един кръг от забити в земята камъни от човешка ръка, може би езическо светилище. Част от тази гора след 1960г. беше изкоренена като в нея имаше малки могили и бяха намерили хромели за мелене на зърно. Тук край реката имаше воденица, била на българи от село Ведрина по-късно къщата държаха дядо Али и жена му. Отстрани на къщата беше подпряно дървено воденично колело. По-наюг по реката е имало друга воденица, наричала се Паспала, служила за мелене на царевично брашно, особено за воловете. Зад нея се намираше стария язовир до село Ново(Малко) Ботево. По-горе писахме за чешмата Ефеклията. На юг от нея, минавайки през гората се стига до местността Долапкулак, започваща на изток от село Ново Ботево и стигаща до изчезналото село Валог(Сараджа), а от там и до местноста света Марина, където има църква и сега добруджанецът Петър Петров от село Росеново Добричко построи началото на манастирски комплекс и реставрира църквата и чешмата. Тук, в Дулап кулак се намира голяма помпена станция, строена около 1950-52г. и която захранва с вода много села, включително и Дончево. На чешмата Ефеклията преди години имаше голям пчелин. Чешмата е с две курни и за 13 секунди изтича 7 литра вода. Около чешмата и в района извира още вода.

От около 10 години на Петровден на чешмата на Ефеклията се провежда български събор на селата Дончево, Богдан, Опанец, Драганово. Можеби е уместно чешмата и района да се наименуват Петрова чешма. След Гергьовден на чешмата ходят хора от Добрич, където има място по поляните за игра на децата, а също и за печене на скара. Добрички туристи при топло време посещават и Вълча поляна, за която сочим тук като посещението е със семейства и приятели. Много рибари може да срещнете и покрай язовира от страна на дончевското землище. От построяването на селото до 1942 г. се наименувало Тито Майореску, а от 1942 до 1947 Княз Симеон, на името на последния български цар Симеон ІІ, Симеон Сакскобурготски. На 1-2 ноември 1941 година в Дончево идва Цар Борис ІІІ с личния си влак. По-късно е наименовано Дончево на името на добруджанският революционер Димитър Дончев-Доктора роден през 1896 в съседното село на Асърлък - Долни Добромир и убит от румънската власт през Септември 1931 в Силистренско. Димитър Дончев е ръководителя на Добруджанската революционна организация след 1926г. Селото е наименовано на негово име тъй като много негови роднини(първи братовчеди) се преселват от Асърлък тук, рода на Кольо Неновите, Енчова Димитър и др. В парка в селото има паметник на Димитър Дончев направен от бронз от добрички скулптор. Изключителни са заслугите на Димитър Дончев, четническото движение и други с цел връщане на Южна Добруджа на България. Самият Димитър Дончев не е бил семеен, но едната му сестра, Мария, оставя син, професор Димитър Бучков, бил ректор на висшия технически университет в София и зам. министър на просветата, живеещ в София на ул. "Виктор Юго", с който съм се срещал в София, когато бях студент. Димитър Дончев-Доктора се е сражавал в Българската армия на Солунския фронт, участник е във Владайското войнишко въстание, бил е за кратко време и румънски войник, но след завземането на Южна Добруджа имигрира в България в град Варна и работи като готвач в болницата на града. Участва в Септемврийското въстание през 1923г. в град Варна при атаката на флотските казарми, след това организира въоръжена чета от българи заедно с добруджанския войвода Дочо Михайлов, убит през 1926г., след това Димитър Дончев става водач на четническото движение. Военни познания получава цяла година в Москва. Участва в конгреса на Добруджанската революционна организация в Берлин. Работи в апарата на централния комитет на румънската комунистическа партия в Букурещ. Румънската власт го счита за най-опасния българин. Когато е заловен отказва да даде показания и казва, че не може да издаде денем това, което е правил нощем(изключително е работил нощно време като нелегален). За убийството му от румънската власт съобщава европейската преса, а в неговото родно село българският народ съставя песен, в която има текст: "Какво ми е чудо станало,/ чудо и спомен голямо,/ на кого е било чудото,/ чудото е било бе холам/ на този герой Димитър,/ Димитър Дончев-Доктора,/ роден в село Добромир." Последната изпълнителка на песента е била баба Гена от село Сноп Генерал Тошевско, живяла в родното село на Доктора. За съжаление не ни е известен пълния текст на песента, а само мелодията.След години добруджанския поет Борис Колев ще напише :"Прострелян и Доктора падна, подобно отсечен от корена дъб и в Добруджа гладна и жадна изви се вихрушка на жалност и скръб." Какъв герб би подхождал на селото, макар и претрупан: кокошка от едната страна(заради птицекомбината), от другата страна шаран(заради близкия язовир), и всичко това отдолу на герба, отгоре: от едната страна пшеница, а от другат слънчоглед-те растат достатъчно в нивите, а в средата локомотив. Все още би могло да се запишат спомени на останалите живи възрастни, родени в Асърлък за минало, родове, професии и други забележителни неща. Моля отделяйте през нощта по малко време за да разказват възрастните и записвайте. Кметството би могло да повдигне инициативата за събиране в писмен вид на спомените, включително да се направи група, коятода оформи нещо като история на селото. Не засягам въпроса как е получено Дончево за заселване, разполагам с данни от покойната Иванка Егова, но можеби въпроса следва да се уточни с бащата на лесоинжинера Цанко Иванов - Вишински, който ми разказа друга версия. Постарах се да кажа нещата такива, каквито съм ги чувал, но много хора могат да кажат още. Нека господин кмета да свика и събрание във връзка събиране на спомените.
Изрекъл Паисий Паисиев записал Божил Божев.

Културни и природни забележителности
Паметник на Димитър Дончев
Има голямо читалище, построено след 1957 г. и открито с прожекция на филма "Хитър Петър". Голяма е читалищната библиотека.
Училището е на два етажа с отделен спортен салон.
Има хубав селски стадион.
Сграда с магазини в центъра на селото, има казан за ракия, сграда на кметството със здравна служба и телефонна станция.
Селото може да се набира по телефона с национален код 05719 и домашното телефонизиране от април 1989 г.

За първи път ток светва в селото на 4 декември 1954 г.
Цялостнето водоснабдяване е направено през 1963 г., а първичното към 1952. От празниците най-много се тачат Заговезни, Гергьовден и Коледа.

Местни забележителности
В Дончево се намира една от най-големите ферми с носачки. Един от най-големите производители на яйца в България. Реколти, които виреят в дончевското землище - еднакво много се сеят пшеница, слънчоглед и царевица. В миналото се отглеждаше много захарно и кръмно цвекло, лен, грах, добре виреят дините, сеят се пъпеши. Виреят лози, но местни сортове. При копане в нивите излиза вода за зеленчукови градини. Такава зеленчукова градина беше на дядо Койчо в нивата към Ботево. Винаги се е отглеждала люцерна.
В горите има много диви круши-летни и есенни, срещат се киселици и диви череши. Твърде разпространен е дряна.
От билките в миналото се събираше много кокиче, горицвет, лайка, глог, глухарче, слез, бъз, полски мак, овчарска торбичка, синя жлъчка, а в гората към Ефеклията расте дилянка и див хмел, който дончевци са ползвали като мая за хлаб, в горите има много диви ягоди, а в поясите имаше много смрадлика, включително и аморфа, каято преди много години дончевци ползваха за малки оградки и др.В поясите растяха зарзали и орехи, в миналото селото имаше пункт за билкосъбиране и сушене в селото.
В селото има парк, засаден през 1963 г. при кметуването на кмета Попито, а при кметуванито на кмета Лазар бяха построени магазините, а при кмета Данчо кметската сграда.
Има голяма земеделска кооперация, четири големи склада на зърнени храни - Държавен резерв.

Село.БГ благодари за изпратената информация!
vip
Слънчевата къща - село Марафелци
Слънчевата къща - село Марафелци
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Ресторант
Виж повече
vip
Еко селище Азарея - село Горно Трапе
Еко селище Азарея - село Горно Трапе
  • Паркинг
  • Барбекю
Виж повече
vip
Слънчевата къща - град Априлци
Слънчевата къща - Априлци
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Ресторант
  • Климатик
  • Басейн
  • Фитнес
Виж повече
vip
Хотел и спа Мидалидаре - село Могилово
Хотел и спа Мидалидаре - село Могилово
  • Паркинг
  • Сателитна телевизия
  • Ресторант
  • Климатик
  • Басейн
  • Фитнес
Виж повече
vip
Арната къща - село Яковци
Арната къща - село Яковци
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Басейн
Виж повече
vip
къща за гости Джобен рай
Къщи за гости Джобен рай
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Климатик
  • Басейн
  • Ток
  • Водоснабдяване
  • До път
  • В регулация
  • Канализация
Виж повече
Нос Калиакра - село Българево
Нос Калиакра - село Българево
Виж повече