село Долно Луково
с. Долно Луково, Общ. Ивайловград, Обл. Хасково
1537
Население 68
Землище 18,223 km²
Надм. височина 99 m
Пощ. код 6586
Тел. код 03665
Имате по-актуална информация?
Землище 18,223 km²
Надм. височина 99 m
Пощ. код 6586
Тел. код 03665
Имате по-актуална информация?
Селото се намира на 26 км. южно от Ивайловград, по поречието на Бяла река. Селото е разположено в граничната зона, на 3 км. северно от границата с Гърция. Това е един богат на изключително биоразнообразие район. Околностите на селото са опасани от вековни дъбови и букови гори, съхраняващи в себе си девствеността на животинския свят.
Богата е историята на село Долно Луково. В миналото то наброява 70 къщи с около 320 жители. През 1958 година започва масово изселване на местното население. След това тук се заселват жители от Крумовградско.
Днес жителите на Долно Луково са около 70. Докато през Възраждането основният поминък е пашкулопроизводството и зеленчукопроизводството, сега поминъкът е тютюнопроизводство и сусамопроизводство. Голям интерес за гостите на селото поражда 200 годишната църква „Св.Св. Константин и Елена”. Историята на църквата е достойна за внимание. Построена е през 1806 г. от християните в селото изцяло от дарения. Те я построили буквално за броени дни за да спазят султанския указ, че духовен храм с изграден покрив не се разрушава. Градежът на църквата е от плоски речни камъни. Построена е под формата на селскостопанска постройка. Тя няма камбанария и до 1950 година дървено клепало, окачено на един от високите дъбове около храма, възвестявало на миряните за молитва.
През 1896 година в центъра на селото е издигната голямата трикорабна базилика „Св. Архангел Михаил”, до която е камбанарията. От 1992 г. черквата „Св. Св. Константин и Елена” е обявена за паметник на културата. Интересно е да се спомене, че върху вградена на пода пред олтара каменна плоча има уникални надписи написани на старогръцки, на която са увековечени имената на ктиторите на храма. След като са преведени от специалисти се установява, че върху плочата са имената на поп Димо, Милоулу, Христо, Гемиджоулу Вълчо и датата на освещаването 16 март 1806 година. Сега е открита и още една плоча с надписи в женското отделение на църквата, но още не са преведени. Вътрешността на църквата е също много интересна. Тя е разделена на две отделения – мъжко и женско. В женското отделение няма стенописи или олтар, докато мъжкото отделение е украсено от дърворезби и стенописи от неизвестни майстори резбари и зографи. И до днес не може да се каже дали иконостасът е дело на майстори от Дебърската или някоя друга по-известна школа от миналото Иконостасът е реставриран през 70-те години на 20 век от художник - реставратора Любомир Радев, а стенописите са реставрирани през 90-те години от художник - реставратора Стефан Аенски.
В района на селото са установени над 20 вида европейски орхидеи. В местността “Колибар чешма “, откъдето се разкрива величествена гледка към околността, расте гигантска секвоя с височина 32,5 м., диаметър на стеблото 1,18 м. И периметър 3,72 м.
Село БГ. благодари за предоставената информация и снимки.
Богата е историята на село Долно Луково. В миналото то наброява 70 къщи с около 320 жители. През 1958 година започва масово изселване на местното население. След това тук се заселват жители от Крумовградско.
Днес жителите на Долно Луково са около 70. Докато през Възраждането основният поминък е пашкулопроизводството и зеленчукопроизводството, сега поминъкът е тютюнопроизводство и сусамопроизводство. Голям интерес за гостите на селото поражда 200 годишната църква „Св.Св. Константин и Елена”. Историята на църквата е достойна за внимание. Построена е през 1806 г. от християните в селото изцяло от дарения. Те я построили буквално за броени дни за да спазят султанския указ, че духовен храм с изграден покрив не се разрушава. Градежът на църквата е от плоски речни камъни. Построена е под формата на селскостопанска постройка. Тя няма камбанария и до 1950 година дървено клепало, окачено на един от високите дъбове около храма, възвестявало на миряните за молитва.
През 1896 година в центъра на селото е издигната голямата трикорабна базилика „Св. Архангел Михаил”, до която е камбанарията. От 1992 г. черквата „Св. Св. Константин и Елена” е обявена за паметник на културата. Интересно е да се спомене, че върху вградена на пода пред олтара каменна плоча има уникални надписи написани на старогръцки, на която са увековечени имената на ктиторите на храма. След като са преведени от специалисти се установява, че върху плочата са имената на поп Димо, Милоулу, Христо, Гемиджоулу Вълчо и датата на освещаването 16 март 1806 година. Сега е открита и още една плоча с надписи в женското отделение на църквата, но още не са преведени. Вътрешността на църквата е също много интересна. Тя е разделена на две отделения – мъжко и женско. В женското отделение няма стенописи или олтар, докато мъжкото отделение е украсено от дърворезби и стенописи от неизвестни майстори резбари и зографи. И до днес не може да се каже дали иконостасът е дело на майстори от Дебърската или някоя друга по-известна школа от миналото Иконостасът е реставриран през 70-те години на 20 век от художник - реставратора Любомир Радев, а стенописите са реставрирани през 90-те години от художник - реставратора Стефан Аенски.
В района на селото са установени над 20 вида европейски орхидеи. В местността “Колибар чешма “, откъдето се разкрива величествена гледка към околността, расте гигантска секвоя с височина 32,5 м., диаметър на стеблото 1,18 м. И периметър 3,72 м.
Село БГ. благодари за предоставената информация и снимки.
