село Долни Вадин
с. Долни Вадин, Общ. Оряхово, Обл. Враца
1968
Население 184
Землище 18,801 km²
Надм. височина 141 m
Пощ. код 3344
Тел. код 09174
Телефон на кметството: (09174)2660
Имате по-актуална информация?
Землище 18,801 km²
Надм. височина 141 m
Пощ. код 3344
Тел. код 09174
Телефон на кметството: (09174)2660
Имате по-актуална информация?
ОПИСАНИЕ НА СЕЛОТО
Долни Вадин е китно малко селце разположено на брега на река Дунав. Намира се на 40 км източно от общинския център – гр. Оряхово и на около 120 км от областния център Враца. В селото живеят постоянно 365 жители, от които преобладаващата част са в пенсионна възраст.
ТРАНСПОРТНИ ВРЪЗКИ
Естествената транспортна връзка на селото са автобусите пътуващи от Оряхово за Плевен и обратно.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Данни за селото има още от времето на император Домициан, когато римляните построили първият понтонен мост между реките Долни Вадин и Орля. По-късно император Траян прекарал оттатък реката войска, бойна техника и хранителни запаси, необходими за битката си срещу даките. По времето на Константин Велики на мястото на стария мост бил издигнат нов каменен мост, за който свидетелстват двата каменни блока намиращи се и днес на брега на река Дунав.
Непосредствено под селото, на Дунавския бряг са развалините на римски кастел. Там са намерени много предмети от римско време. От тях са публикувани една бронзова статуйка на богинята Венера, част от мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бога Митра и др. Открити са две големи сребърни съкровища от римски републикански монети сечени през ІІ и І векове преди Христа. Тези съкровища показват, че преди римското господство, в района на днешното село Долни Вадин е имало тракийско селище с богати хора. Намерени са и бронзови монети, които са от ІV век.
До 1900 г. село Долни Вадин се енаричало Стар Вадин, а в османските регистри от 1617 и 1632 г. е под името Остовадин. По време на турското робство е имало много превратна съдба. Често е било обезлюдявано, но когато опасността преминавала, хората пак се завръщали.
През 1832 г. в селото е имало 39 уземни къщи /землянки/, в които живеели 150 жители. По това време населението било толкова малко, защото по време на руско-турската война от селото са избягали 56 семейства и са потърсили убежище в Румъния. След време по-голямата част от тях се върнали, като през 1860 г. броят на уземните къщи става 80, а нормалните къщи са 108. След Освобождението в село Долни Вадин се заселва Ботевият четник Младен Павлов – Козлодуйското даскалче. Неговата къща, която е близо до развалините на римския кастел стои и до днес и се тачи в селото като музей на Ботевия четник. Къщата е дарена на Община Оряхово от дъщерята на Младен Павлов – Корнелия.
КУЛТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИЕЛНОСТИ
Бързото разрастване на населението на Долни Вадин е спомогнало тук да се открие българско училище още през 1855 г. През 1864 г. обучението се е водило по килийната метода от поп Марин Попов. Селското читалище е основано на 27 март 1927 година в селска къща. Развивала се богата културна дейност. През 1965 г. с финансовата подкрепа на държават и с труда на цялото население построена голяма читалищна сграда в центъра на селото.
ОБИЧАИ И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ СЪБИТИЯ
До днес са запазени обичаите Тодоровден и Лазаровден. Честват се празниците Бабинден, Осми март, Великден, Гергьовден и традиционния събор на селото /третата събота и неделя на месец Септември/.
РЕГИСТРИРАНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
В селото има регистрирани земеделски производители в областта на животновъдството.
Долни Вадин е китно малко селце разположено на брега на река Дунав. Намира се на 40 км източно от общинския център – гр. Оряхово и на около 120 км от областния център Враца. В селото живеят постоянно 365 жители, от които преобладаващата част са в пенсионна възраст.
ТРАНСПОРТНИ ВРЪЗКИ
Естествената транспортна връзка на селото са автобусите пътуващи от Оряхово за Плевен и обратно.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
Данни за селото има още от времето на император Домициан, когато римляните построили първият понтонен мост между реките Долни Вадин и Орля. По-късно император Траян прекарал оттатък реката войска, бойна техника и хранителни запаси, необходими за битката си срещу даките. По времето на Константин Велики на мястото на стария мост бил издигнат нов каменен мост, за който свидетелстват двата каменни блока намиращи се и днес на брега на река Дунав.
Непосредствено под селото, на Дунавския бряг са развалините на римски кастел. Там са намерени много предмети от римско време. От тях са публикувани една бронзова статуйка на богинята Венера, част от мраморна оброчна плоча с релефно изображение на бога Митра и др. Открити са две големи сребърни съкровища от римски републикански монети сечени през ІІ и І векове преди Христа. Тези съкровища показват, че преди римското господство, в района на днешното село Долни Вадин е имало тракийско селище с богати хора. Намерени са и бронзови монети, които са от ІV век.
До 1900 г. село Долни Вадин се енаричало Стар Вадин, а в османските регистри от 1617 и 1632 г. е под името Остовадин. По време на турското робство е имало много превратна съдба. Често е било обезлюдявано, но когато опасността преминавала, хората пак се завръщали.
През 1832 г. в селото е имало 39 уземни къщи /землянки/, в които живеели 150 жители. По това време населението било толкова малко, защото по време на руско-турската война от селото са избягали 56 семейства и са потърсили убежище в Румъния. След време по-голямата част от тях се върнали, като през 1860 г. броят на уземните къщи става 80, а нормалните къщи са 108. След Освобождението в село Долни Вадин се заселва Ботевият четник Младен Павлов – Козлодуйското даскалче. Неговата къща, която е близо до развалините на римския кастел стои и до днес и се тачи в селото като музей на Ботевия четник. Къщата е дарена на Община Оряхово от дъщерята на Младен Павлов – Корнелия.
КУЛТУРНИ ЗАБЕЛЕЖИЕЛНОСТИ
Бързото разрастване на населението на Долни Вадин е спомогнало тук да се открие българско училище още през 1855 г. През 1864 г. обучението се е водило по килийната метода от поп Марин Попов. Селското читалище е основано на 27 март 1927 година в селска къща. Развивала се богата културна дейност. През 1965 г. с финансовата подкрепа на държават и с труда на цялото население построена голяма читалищна сграда в центъра на селото.
ОБИЧАИ И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ СЪБИТИЯ
До днес са запазени обичаите Тодоровден и Лазаровден. Честват се празниците Бабинден, Осми март, Великден, Гергьовден и традиционния събор на селото /третата събота и неделя на месец Септември/.
РЕГИСТРИРАНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
В селото има регистрирани земеделски производители в областта на животновъдството.
Места в близост
Няма намерени къщи за гости в близост