село Долна Рибница
с. Долна Рибница, Общ. Петрич, Обл. Благоевград
1201
Население 348
Землище 24,449 km²
Надм. височина 613 m
Пощ. код 2892
Тел. код 07427
Телефонна кметството: 0879990794
Имате по-актуална информация?
Землище 24,449 km²
Надм. височина 613 m
Пощ. код 2892
Тел. код 07427
Телефонна кметството: 0879990794
Имате по-актуална информация?
Село Долна Рибница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.
Долна Рибница се намира в планински район. Селото е разположено в южните склонове на планината Огражден, покрай течението на Рибнишка река. Климатът е преходносредиземноморски, с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 600 мм. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Маркови кладенци, от където започва маркирана пътека до върха.
Селото се споменава в османски данъчен дефтер от 1570 година под името Рибница. Съгласно същия в селището живеят 20 християнски и 3 мюсюлмански домакинства. Според народно предание името на селото произлиза от съществувалите някога рибници (рибарници) по течението на Рибнишка река. На днешното място Долна Рибница се установява през ХVІІІ век.
През 1865 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1874 година обучението в училището се води на български език. През ХІХ век Долна Рибница е чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рибница е посочено като село с 80 домакинства с 290 жители българи. Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 750 българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Долна Рибница се състои от 1088 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 19 ученика. Селото е дълбоко свързано с национално-освободителните борби на македонските българи. На 7 февруари 1908 година в землището на село Долна Рибница в местността Трънката в бой с редовна турска армия и башибозук, загива войводата от ВМОРО Мануш Георгиев (Турновски), заедно с 23 свои другари. През 1929 година на мястото на битката на един километър северно от селото е изграден паметник-костница в памет на героите. Днес местността се нарича и Манушов гроб.
При избухването на Балканската война през 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Черква "Свети Димитър" е построена е през 1871 година в центъра на селото. Обявена е за паметник на културата. Основно училище "Св.Св.Кирил и Методий" - закрито 2008 година.
Ежегодно на 2 август - Илинден по стария стил се провежда традиционият събор на селото. Личности Починали в Долна Рибница: Мануш Георгиев (1881 - 1908), български революционер; Михаил Вардев (1881 - 1908), български революционер;• Стоян Търнаджиев (1886 - 1908), български революционер; Тома Митов (1882 - 1908), български революционер.
Население: 382 ж.
Село БГ. благодари на Антония Ташкова за предоставената информация.
Долна Рибница се намира в планински район. Селото е разположено в южните склонове на планината Огражден, покрай течението на Рибнишка река. Климатът е преходносредиземноморски, с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 600 мм. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Маркови кладенци, от където започва маркирана пътека до върха.
Селото се споменава в османски данъчен дефтер от 1570 година под името Рибница. Съгласно същия в селището живеят 20 християнски и 3 мюсюлмански домакинства. Според народно предание името на селото произлиза от съществувалите някога рибници (рибарници) по течението на Рибнишка река. На днешното място Долна Рибница се установява през ХVІІІ век.
През 1865 година в селото е разкрито училище с преподаване на гръцки език. От 1874 година обучението в училището се води на български език. През ХІХ век Долна Рибница е чисто българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рибница е посочено като село с 80 домакинства с 290 жители българи. Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 750 българи-християни. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Долна Рибница се състои от 1088 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 19 ученика. Селото е дълбоко свързано с национално-освободителните борби на македонските българи. На 7 февруари 1908 година в землището на село Долна Рибница в местността Трънката в бой с редовна турска армия и башибозук, загива войводата от ВМОРО Мануш Георгиев (Турновски), заедно с 23 свои другари. През 1929 година на мястото на битката на един километър северно от селото е изграден паметник-костница в памет на героите. Днес местността се нарича и Манушов гроб.
При избухването на Балканската война през 1912 година шестима души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение. Черква "Свети Димитър" е построена е през 1871 година в центъра на селото. Обявена е за паметник на културата. Основно училище "Св.Св.Кирил и Методий" - закрито 2008 година.
Ежегодно на 2 август - Илинден по стария стил се провежда традиционият събор на селото. Личности Починали в Долна Рибница: Мануш Георгиев (1881 - 1908), български революционер; Михаил Вардев (1881 - 1908), български революционер;• Стоян Търнаджиев (1886 - 1908), български революционер; Тома Митов (1882 - 1908), български революционер.
Население: 382 ж.
Село БГ. благодари на Антония Ташкова за предоставената информация.
