село Давидково
с. Давидково, Общ. Баните, Обл. Смолян
1845
Население 619
Землище 17,16 km²
Надм. височина 1019 m
Пощ. код 4944
Тел. код 03020
Землище 17,16 km²
Надм. височина 1019 m
Пощ. код 4944
Тел. код 03020
Facebook страница: Вижте от тук
Имате по-актуална информация?
Село Давидково е възникнало в Средновековието. Първоначално селището се е намирало в местността "Дракоското", която отстои на няколко километра западно над днешното село.
В миналото местността се е наричала "Дуракоското" - от името на поп Дурак, но през последните десетилетия произходът на името е забравен и днес местните жители произнасят наименованието "Дракоското". В "Дракоското" сега се намират ниви на давидковци. При по-дълбока оран местните жители са попадали на основи на сгради, както и на парчета от керамични съдове и други предмети от бита на предшествениците си. Не са запазени сведения кога и защо е изчезнало старото селище. Вероятно това е станало по време на чумна епидемия. Практиката в онези времена е била при избухване на чумна епидемия селищата да се напускат. Заселването на днешното село Давидково е станало през 17 или началото на 18 век.
В момента в Давидково живеят християни и мюсюлмани. В селото има църква и джамия. Връх Свобода. На връх "Свобода" се намира гробът на Енихан баба, известен като покорителят на Родопите. Според легендата той е османски военноначалник, завладял мистичната планина. Край Давидково се намира действаща тепавица, наречена "дъща".
И до днес давидковци използват дъщата, както преди векове, за да изперат халищата, чергите и килимите си. Местността е изключително живописна, както и цялата околност на селото.
В миналото местността се е наричала "Дуракоското" - от името на поп Дурак, но през последните десетилетия произходът на името е забравен и днес местните жители произнасят наименованието "Дракоското". В "Дракоското" сега се намират ниви на давидковци. При по-дълбока оран местните жители са попадали на основи на сгради, както и на парчета от керамични съдове и други предмети от бита на предшествениците си. Не са запазени сведения кога и защо е изчезнало старото селище. Вероятно това е станало по време на чумна епидемия. Практиката в онези времена е била при избухване на чумна епидемия селищата да се напускат. Заселването на днешното село Давидково е станало през 17 или началото на 18 век.
В момента в Давидково живеят християни и мюсюлмани. В селото има църква и джамия. Връх Свобода. На връх "Свобода" се намира гробът на Енихан баба, известен като покорителят на Родопите. Според легендата той е османски военноначалник, завладял мистичната планина. Край Давидково се намира действаща тепавица, наречена "дъща".
И до днес давидковци използват дъщата, както преди векове, за да изперат халищата, чергите и килимите си. Местността е изключително живописна, както и цялата околност на селото.
