Търсене

село Грънчарово

с. Грънчарово, Общ. Дулово, Обл. Силистра
8
Население 504

Землище 28,876 km²

Надм. височина 268 m

Пощ. код 7669

Тел. код 08648
Имате по-актуална информация?
Село Грънчарово се намирна на 10 км от общински център Дулово и на 40 км от Силистра. Разположено в източната част на Дунавската равнина. Намира се в Южна Добруджа и граничи със землищата на с.Секулово, Прохлада, Загориче, Окорш, Раздел, Черник и Колобър.

В ДАЛЕЧНОТО МИНАЛО.................... Имало много селища почти на километър разстояние едно от друго. Едно от тях в околността се наричало ЖИНЕКЬОЙ и е било на 8 километра източно от Грънчарово.Това вероятно е римско селище или военен контингент от гр.Генуа /Дженуа, а на турски –джиневизи/.От кладенците към Женикьой е имало водопровод.Селището вериятно е било голямо, защото от там са се преселили хора в селата: Бурачево, Градница, Кладенци, Нова камена, Колобър, Таслаково, Грънчарово, Секулово, Скала, Прохлада и др. махали около тях, които вече не съществуват. Причини за разпадането на това село са били холера, чума и др. болести. Причина, за да го има с.Грънчарово са кладенците. Говори се, че те са били около или над 90 броя, най-вероятно построени от гети, траки, одриси или римляни, които са властвали тук.

Село Грънчарово е възникнало първоначално в местността Кладенците.От дълбочина 12 метра с тукмаци се добивало вода. Имало е корита за добитъка, а до домовете вода се носела с каци, в които имало вършини, за да не се изплиска течността. Там се е намирало подземно езеро на 720 метра дълбочина. Поради особените въздушни течения, водещи до температурни аномалии, селото се измества в местността Люляците. Местността кладенците На сегашното си място е основано между 1830 и 1860 г., преди около 170 години. То е предшествано от сливането на няколко по-малки населени единици – махали, разположени на територията на Грънчаровското землище. Първото известно име на селото е Хасан Факъ, на името на първия заселник в селото Факир Хасан/ Факия- беден/ . Той е бил първият, който си е направил колиба . След него са дошли още тридесеттина семейства и решили селището да се нарече Хасан Факъ. Жителите са били етнически турци и местни българи / две – три семейства/, чиито корен е с.Върбица, Шуменско. Селото запазва това име до пристигането на преселниците - българи от Северна Добруджа, сегашна Румъния. 

По силата на Крайовската спогодба Южна Добруджа се връща на България и българите от окръзите Тулча и Констанца се преселват в Южна Добруджа, а румънците оттук заминават оттатък Дунава. На територията на с.Грънчарово се заселват много българи, живяли предимно в Тулчанските села Башкьой /Голямо село/ и Каталоя. Българите – добруджанци изпитвали противоречиви чувства – радост и въодушевление, че се връщат в Родината си, и тъга към изоставените си домове, имоти и спомени.  Преселците от Северна Добруджа са били много набожни, изповядващи източноправославната религия. Били са бедни и без собствена земя. При пристигането им в Хасан Факъ две семейства били настанявани да живеят в една къща. Затова се наложило мъжете да спят през зимата под навес близо до овцете, а жените в къщата. Това били турски къщи, в които са живеели и румънците до тяхното заминаване. Били направени от пръти и кал. Имало мази под цялата къща, където стоели конете. За една махала в селото имало направена двойна пещ /на два етажа/, където си печали хляба.

През пролетта на 1941 година са оземлени от тогавашните български власти. Основният им поминък е земеделие и животновъдство. Гордост на грънчаровци е техният бивш съселянин от с.Башкьой – Димитър Петков, който оставя трайна следа в българската история. Едва 26-годишен, е избран за депутат. Виден земеделски деец и общественик, кмет на София, в чиито мандат е построена първата канализация на столицата и са прокарани първите трамвайни линии. В знак на уважение и признателност село Хасан Факъ след референдум през 1942 г. се преименува на село Димитър Петково. Днешното име на селото е посветено на Димитър Грънчаров български политик .Член на БЗНС след Първата световна война. Участва активно в списването на земеделските вестници. След Деветоюнския преврат се обявява за съюз с БКП. Преследван от правителството на Цанков по време на априлските събития от 1925 година. На 29 април е обкръжен от полицаи край село Дървеница, настоящ квартал на София и след престрелка се самоубива, за да не бъде пленен. Задочно е осъден на смърт на 11 май 1925 година от съдебния състав по делото за атентата в църквата \\"Света Неделя\\"  В с.Грънчарово функционира целодневна детска градина за деца от 3 до 7 години. Сградата е стара, преди години там се е намирало училище в което са учили около 150 ученика. Сегашната сграда на училище”Д-р Петър Берон” е посторена през 1938-1939 година от румънците и се намира в центъра на селото. Била е предназначена за военна застава, но след пристигането на преселците е пригодена за училище. Функционира като основно – до 7 клас.Преподавател е бил даскал Георги Белчев – една от легендите на учителската история, който е и първият директор. След него управлението на училището се поема от Сафет Ибрямов Садулов и Иван Колев Стоянов до 1996 г, когато със Заповед на МОН се преобразува в начално. Като такова съществува още 4 години с директор Розка Стефанова. От 01.07.2000 г. се закрива като самостоятелно училище. Днес съществува ПИГ към ОУ с.Секулово, с възпитател Сафет Тахиров. В с.Грънчарово живеят от 1940 г. до днес етнически българи, изповядващи източното православие.

Дедите на грънчаровци са имали свой голям православен храм в с.Башкьой. Идвайки в България, нуждата им за църковен живот е била много голяма.Тези техни духовни стремежи са били спрени от комунистическата тоталитарна власт след 1944 г..Така грънчаровци не успяват да се сдобият с православен храм.Техните религиозни нужди са били задоволявани тайно в заварените румънски църкви в Дуловски район/гр.Дулово, с.Секулово и др./.

През 1993 г. със скромни средства била пригодена една общинска сграда за параклис, която се оказва недостатъчна и неподходяща за извършване на църковни служби. След много опити да се започне строителство на нов православен храм мечтата става реалност. На 14.02.2000 г. в една работалница, след среща между архиерейския намесник на Дуловска духовна околия свещеноиконом Райчо Върбанов Радев и кмета на с.Грънчарово се заражда идеята за построяване на нов православен храм. На 04.04.2003 г. след проведено общохристиянско събрание се учредява инициативен комитет за строеж на нова църква, с председател г-н Стоян Кралев Стоянов – кмет. На 29.04.2003 г. е положен първият камък за градежа на храма.Мястото е осветено лично от Негово Високо Преосвещенство русенския митрополит Неофит. С помощта на много дарители днес грубото строителство е завършено. Предстои освещаване на новия православен храм”Успение Богородично”.

Наред с християните в с.Грънчарово живеят и мюсюлмани. Макар и малко на брой те също имат свой религиозен храм една от най-старите джамии в България, съществуваща от около 1795 г. В гробището на джамийския двор има мраморна колона с арабски надпис, според който лично султан Махмуд ІІ дарява с почетно писмо мюсюлманите от тогавашното местно население на с.Грънчарово. Връщайки се от война той оставя тази колона, която е направена и написана през 1253година. В България има още две такива една в гр.Русе и една в музея в гр.Силистра /която е пречупена на две/. Както християните, така и мюсюлманите са били възпрепятствани да изповядват своята религия , поради наложения тоталитарен режим. През 2000 г. благодарение на няколко будни мохамедани бе извършен основен ремонт на джамията в селото. Именно тогава започва реално да се използва този храм за нуждите на мюсюлманското вероизповедание. 

Като крепител на българския дух през годините в с.Грънчарово е читалище “Христо Ботев”. То е построено през 1967 година. В дейността му са включени множество мероприятия – както честване на общоселски тържества за Коледа, Нова година, Бабин ден, Трефон Зарезан, така и самодейност. Открояват се две ентографски групи – Коледарска и Лазарска. Първата е представена от млади момчета и мъже, а другата- само от жени. Двете групи са носители на много местни и национални отличия. Редовни участници са в Националния събор гр.Копривщица. В читалището функционира библиотека със средно голям книжен фонд от различни области. Националните носии на преселците от с.Грънчарво са изработени от вълна, преминала няколко обработки – парене, пране, влачене на прав дарак, предене на тънка нишка. След това се снове за фистан, тъче се и плата се навива на дръвче и се вари, за да се изпъне. След набоядисване и отново изпанаване на дръвчето.Най-често женските костюме са били алени, пембени, жандармени, жабункави, зелени... Женският преселски костюм се състои от фистан, фарта/ престилка/, блуза, гергьов / подплата с бродерия и дантели/ , барез и писани терлици. На главата се слага “мода” – навит баруш, обръч и ръчениче върху него /тензух/, за да стои бареза по-добре. За украса се ползват аскии, китки мушкато, боядисана перушини. На гърдите се кичат с кръстове и алтъни.Жълтиците в зависимост от големината си се наричат: лефт, махмурия, ирмилик и рубе.

Основният поминък на днешните жители на с.Грънчарово е селското стопанство – земеделие и животновъдство. Обработваемите земеделските земи в Грънчарово са много плодородни и събуждат интереса на крупни арендатори от региона. Засадени са овощна и зеленчукова градина от г-жа Веселина Маринова и така се осигуряват работни места на жители на селото. Фирма “Коалин АД”  започна сондажи за проучване качествата на каолиновите находища в м.Балабана – нов работен потенциал.

Село БГ. благодари на Светлана за предоставената информация.
Къща за гости При Доктора - село Нова Черна
Къща за гости При Доктора - село Нова Черна
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Ресторант
  • Климатик
  • Фитнес
Виж повече
Природен парк Русенски Лом
Природен парк Русенски Лом
Виж повече
Гложенски манастир Св.Георги Победоносец - село Гложене
Гложенски манастир - село Гложене
Виж повече
Архитектурен резерват - село Жеравна
Архитектурен резерват - село Жеравна
Виж повече
Архитектурен резерват - село Арбанаси
Архитектурен резерват - село Арбанаси
Виж повече
Архитектурен резерват - Боженци
Архитектурен резерват - Боженци
Виж повече
Марянски манастир Свето Преображение Господне - село Марян
Марянски манастир Свето Преображение Господне - село Марян
Виж повече