село Горталово
с. Горталово, Общ. Плевен, Обл. Плевен
2297
Население 206
Землище 14,399 km²
Надм. височина 163 m
Пощ. код 5888
Тел. код 063579
Телефон на кметството: 063579 272
Имате по-актуална информация?
Землище 14,399 km²
Надм. височина 163 m
Пощ. код 5888
Тел. код 063579
Телефон на кметството: 063579 272
Имате по-актуална информация?
Село Горталово се намира на 13 км южно от гр. Плевен. То е разположено в живописния каньон на малката рекичка Чернелка.
Селото е малко, с около 150 жители, но с древна история. Далече във вековете се губи началото на първите заселници по тези места. Археологически находки показват, че тук е имало живот още по време на първобитните хора. През 1921 г. археологическа експедиция прави първите проучвания, при което били проучени някои от многобройните обекти тук, но времето е било недостатъчно за пълни проучвания. Разкрити са основи на късноантична крепост в местността „Градището” и някои други обекти. В района на селото се намирала една скала наричана „Мечока”, поради изобразени върху нея фигурки на мечки, но невежи хора са я повредили безвъзвратно. Върху тази каменна колона били изрязани 12 фигурки на животни и 6 на хора, които поради приликата си с подобни от древна Плиска, някои от изследователите отнасят към времето на първите прабългари. На разни места върху скалата е имало единични букви и един надпис от по-късен период – личали годините 1831 и 1837, но за съжаление те са унищожени поради невежество. Непосредствено зад „Мечока” има две плитки пещери, дооформени явно от човешка ръка. Според преданието едната от тях е била скална църква, където имало две икони, изсечени в самата скала, но през 1905 г. те също били унищожени от иманяри.
Целият каньон на реката е осеян с много природни феномени, за които се знаят много предания и легенди. Тук са „Момина дупка”, „Разцепен камък”, „Баба Радица”, „Черна пещера”, „Аладжанската пропаст” и др. За „Царева дупка”, намираща се високо в скалата и оформена от човешка ръка, има предание свързано с цар Иван Шишман. За „Провъртеника” – дълбок кладенец изкопан в скалата, под която минава реката, се предполага, че е ползвана от близката крепост и манастира.
За природния феномен „Капчука” се предполага, че е било старо светилище. Селището има стара история. Вероятно то е съществувало още преди османското нашествие. Показател за това може да се счита старото име на селото – Карагуй, което на старобългарски език означава сокол. Според турски данъчен регистър през 1523 г. село Карагуй има 29 домакинства, а през 1555 г. те са вече 40, което значи, че тук са живеели около 240 души. Селото е спадало към плевенския вакъф, основан от потомците на Михал бей (завоевателя на Плевен) през 1496 г. за богоугодни цели.
През 1934 г. селото променя името си и започва да носи името на майор Горталов, руски офицер, геройски загинал по време на третия щурм за освобождение на Плевен през 1877 г. Военната част на майор Горталов е пребивавала в Карагуй при подготовката на щурма.
Първото килийно училище е открито в селото около 1830 г. в едно стаичка на Шишковата воденица с учител Вечито, кондурджия от Плевен. Към 1860 г. се построява училище с две класни стаи, на каменни основи, със стени от леси измазани с кал. Учител е Косто Даскала от Плевен. Традициите на учебното дело се запазват и през следващите години. През 1889 г. в училището се учат 80 деца. През годините повече от 60 възпитаници на селското училище ще прегърнат учителската професия и ще работят както в родното си село, така и на много други места.
По време на войните за национално обединение и Първата световна война селото дава свидни 13 жертви. През следващите години селото бележи своето възходящо развитие. През 1926 г. е основано читалище „Херион”, кръстено на името на новооткритата малка звезда по предложение на учителя Тончо Трифонов. През 1934 г. селото е преименувано на Горталово. На 1 януари 1944 г. в полицията в Плевен е умъртвена партизанката Бинка Парашкевова от селото, която е само на 19 години. Възходът на селото е най-очевиден след 1950 г. Селото е електрифицирано. Създадено е кооперативно стопанство и само за няколко години добивите от пшеница надминават 300 кг/дка, а млекото от фуражна крава достига 2200 л годишно. Създават се нови овощни градини и лозови насаждения. Изградени са нови обществени и търговски сгради, фурна, нови пътища, централно водоснабдяване, телефонизация, асфалтиране на централните улици.
Днес селото, благодарение на чудесната си природа, се развива като зона за отдих и почивка на големия град.
Население: 208 ж.
Село БГ.благодари за предоставената информация и снимки.
Селото е малко, с около 150 жители, но с древна история. Далече във вековете се губи началото на първите заселници по тези места. Археологически находки показват, че тук е имало живот още по време на първобитните хора. През 1921 г. археологическа експедиция прави първите проучвания, при което били проучени някои от многобройните обекти тук, но времето е било недостатъчно за пълни проучвания. Разкрити са основи на късноантична крепост в местността „Градището” и някои други обекти. В района на селото се намирала една скала наричана „Мечока”, поради изобразени върху нея фигурки на мечки, но невежи хора са я повредили безвъзвратно. Върху тази каменна колона били изрязани 12 фигурки на животни и 6 на хора, които поради приликата си с подобни от древна Плиска, някои от изследователите отнасят към времето на първите прабългари. На разни места върху скалата е имало единични букви и един надпис от по-късен период – личали годините 1831 и 1837, но за съжаление те са унищожени поради невежество. Непосредствено зад „Мечока” има две плитки пещери, дооформени явно от човешка ръка. Според преданието едната от тях е била скална църква, където имало две икони, изсечени в самата скала, но през 1905 г. те също били унищожени от иманяри.
Целият каньон на реката е осеян с много природни феномени, за които се знаят много предания и легенди. Тук са „Момина дупка”, „Разцепен камък”, „Баба Радица”, „Черна пещера”, „Аладжанската пропаст” и др. За „Царева дупка”, намираща се високо в скалата и оформена от човешка ръка, има предание свързано с цар Иван Шишман. За „Провъртеника” – дълбок кладенец изкопан в скалата, под която минава реката, се предполага, че е ползвана от близката крепост и манастира.
За природния феномен „Капчука” се предполага, че е било старо светилище. Селището има стара история. Вероятно то е съществувало още преди османското нашествие. Показател за това може да се счита старото име на селото – Карагуй, което на старобългарски език означава сокол. Според турски данъчен регистър през 1523 г. село Карагуй има 29 домакинства, а през 1555 г. те са вече 40, което значи, че тук са живеели около 240 души. Селото е спадало към плевенския вакъф, основан от потомците на Михал бей (завоевателя на Плевен) през 1496 г. за богоугодни цели.
През 1934 г. селото променя името си и започва да носи името на майор Горталов, руски офицер, геройски загинал по време на третия щурм за освобождение на Плевен през 1877 г. Военната част на майор Горталов е пребивавала в Карагуй при подготовката на щурма.
Първото килийно училище е открито в селото около 1830 г. в едно стаичка на Шишковата воденица с учител Вечито, кондурджия от Плевен. Към 1860 г. се построява училище с две класни стаи, на каменни основи, със стени от леси измазани с кал. Учител е Косто Даскала от Плевен. Традициите на учебното дело се запазват и през следващите години. През 1889 г. в училището се учат 80 деца. През годините повече от 60 възпитаници на селското училище ще прегърнат учителската професия и ще работят както в родното си село, така и на много други места.
По време на войните за национално обединение и Първата световна война селото дава свидни 13 жертви. През следващите години селото бележи своето възходящо развитие. През 1926 г. е основано читалище „Херион”, кръстено на името на новооткритата малка звезда по предложение на учителя Тончо Трифонов. През 1934 г. селото е преименувано на Горталово. На 1 януари 1944 г. в полицията в Плевен е умъртвена партизанката Бинка Парашкевова от селото, която е само на 19 години. Възходът на селото е най-очевиден след 1950 г. Селото е електрифицирано. Създадено е кооперативно стопанство и само за няколко години добивите от пшеница надминават 300 кг/дка, а млекото от фуражна крава достига 2200 л годишно. Създават се нови овощни градини и лозови насаждения. Изградени са нови обществени и търговски сгради, фурна, нови пътища, централно водоснабдяване, телефонизация, асфалтиране на централните улици.
Днес селото, благодарение на чудесната си природа, се развива като зона за отдих и почивка на големия град.
Население: 208 ж.
Село БГ.благодари за предоставената информация и снимки.
Места в близост
vip
Слънчевата къща - Априлци
- Паркинг
- Барбекю
- Сателитна телевизия
- Wi-Fi
- Ресторант
- Климатик
- Басейн
- Фитнес
vip
Хотел и спа Мидалидаре - село Могилово
- Паркинг
- Сателитна телевизия
- Ресторант
- Климатик
- Басейн
- Фитнес
