село Горски извор

Село Горски извор е в Южна България. То се намира в Община Димитровград, Област Хасково.

На север от землището на селото е разлято коритото на река Марица Общата площ на землището на село Горски извор е 44 379 дка., като върху 2 500 дка е разположено самото село, а останалите са в по-голямата си част обработваеми земи, пасища, множество язовири и малко гори. Климатът и агрометеорологичните условия благоприятстват доброто развитие на земеделието и животновъдството. Името на селото е буквален превод от старото турско название Кoручешме и произлиза от "извор сред гъста гора", а не, както доста често се допуска, от "Куручeшме", т.е. "суха чешма". И сега в центъра на селото, в Азмака, може с лопата да се изкопае за няколко часа кладенец - на два-три метра водата извира и няма спиране.

Селото е било разположено първоначално около извор в огромна вековна гора и оттам е получило името си. С това си име се споменава от европейските пътешественици по нашите земи за първи път през последната четвърт на XVI век, като близко до по-голямото село Карапазарли.Населението на Горски извор е изцяло и единствено с източноправославно вероизповедание и българско етническо самосъзнание.

В селото е издигнат внушителен православен храм, а в близките околности функционират два православни параклиса. Интересна история има построяването на селската църква. Султански ферман, хитрости при "откриване" на стара църква. Строеж с ангария от селото. Зографи от Чирпан. Настоятели и ктитори. Дострояване на притвора. Зографи от Хасково. Свещеници, списък. Имало е по двама енорийски свещеника едновременно. Говоримият и писмен език от всички жители е български.

Горските природни дадености на селото са останали сега само в името, тъй като в момента е заобиколено само от полета. Вековните гори, в които някога е възникнало сегашното село са унищожени отдавна.В центъра на селото, между църквата "Св. Вмчк. Георги Победоносец", Кметството и Народно читалище "Пробуда", е разположен стар, красиво оформен и добре поддържан парк. Ежегодно на 6-ти май тържествено се отбелязва денят на светеца-патрон на селската църква "Св.Вмчк. Георги Победоносец". Провеждат се църковни служби и се освещава голям курбан, за здраве, в двора на църквата, в новоизграден специално за целта навес с маси и открита кухня. Успоредно с това, в същия парк тече и събор на групи за изворен фолклор. Големият общоселски събор е установен на „Свети дух“ (Св. Троица) и се провежда ежегодно в дните отбелязващи църковният празник Петдесетница. Празникът е свързан по смисъл с честването на Петдесетница. На този ден църквата прославя Светата Животворна Троица - Бог-Отец, Бог-Син и Бог-Дух Свети, които имат равно божеско достойнство. От години хората посрещат роднини и гости в събота и неделя, а на самият ден, който винаги е в понеделник, се прави общоселски курбан край старинния едноименен параклис разположен южно над селото, в малка гора.
 

След 9. IX. 1944 г. селото претърпява бурно и многостранно развитие. 1945 е образувано ТПЗС, като клон на Кредитна потребителска кооперация "Братство", прераснало през 1950 г. в самостоятелно ТКЗС "В. Коларов" и обработващо 30 327 дка. земя. ТКЗС-то построява три селскостопански двора със свинеферма, овцеферма, кравеферма и птицеферма. Изграждат се няколко по-големи и множество микроязовири, насаждат се лозя и овощна градина. Електрификация на селото през 1947 г. Радиофикация през 1948 г. Създаване на Общинско Стопанско Предприятие "Местпром" през 1948 г.

С Указ 794 на Президиума на Народното събрание от 24.09.1949 г.(Обн., ДВ, бр. 224 от 28.09.1949 г.) селото става общински център. Като община просъществува до 1978 г., когато с Указ 2295 на Държавния съвет на НРБ от 22.12.1978 г.(Обн., ДВ, бр. 101 от 26.12.1978 г.) преминава към община Димитровград.

През 1952 г. в селото се създава Опитна Станция по сортоизпитване. Направено е селскостопанско летище и специализирана площадка с градобитни установки, покриващи голям периметър от околностите. Пчеларско дружество. Построяват се детска градина, нова сграда на селсъвета, автоспирка. Откриват се множество магазини - кооперативни, за промишлени стоки, нова фурна, обществена баня и др. По същото време се изграждат сладкарници, ресторант, аптека и бензиностанция. В нови сгради са разположени здравната служба със зъболекарски кабинет, ветеринарна лечебница и пощенска станция с радиовъзел. Селско кино със стационарна киномашина от 1951 г., и обслужващо съседните няколко села с подвижен кинопрожекционен апарат. Две училища през 50-те. Надстрояване и разширение на ОУ "Св.св. Кирил и Методий". Опитно поле към училището. Собствен родилен дом от 1948 до 1962. Занаятчийска производителна кооперация "Желю Дяков" от 1964 г. за извършване на битови услуги на населението. Към нея функционират следните отдели : текстилно-бояджийски, шивашки за мъжко облекло, шивашки за дамско облекло, плетачен, обущарско-сарачески, строително-бояджийски, радио-технически и бръснаро-фризьорски.

През 70-те години се създава етнографска сбирка, прераснала през 1976 г. музей с уредник Илия Данков. Телефонизация.

През 1985 г. е завършено 98% от асфалтирането на улиците, изцяло са уредени тротоарите и 100% улично осветление. Няма неводоснабдени къщи, като почти всички са включени в канализацията за отпадни води.

Село БГ. благодари за предоставената информация.