село Горски Горен Тръмбеш
с. Горски Горен Тръмбеш, Общ. Горна Оряховица, Обл. Велико Търново
996
Население 168
Землище 14,669 km²
Надм. височина 305 m
Пощ. код 5132
Тел. код 061705
Имате по-актуална информация?
Землище 14,669 km²
Надм. височина 305 m
Пощ. код 5132
Тел. код 061705
Имате по-актуална информация?
Село Горски горен Тръмбеш е разположено на възвишенията северно от долината на р. Янтра на 30 км от Велико Търново и на 25 км от Горна Оряховица.
Поради стратегическото си положение и добри условия за живот - прохладен климат, сенчести гори, богати водоизточници (в землището има повече от 20 чешми), пресечена местност с много долове и бистроструйни потоци в тях, плодородни ниви и пасища, то е привличало заселници още от древността. Обитавано е от първобитния човек, траки, римляни, готи, славяни и прабългари.
На 2,5 км северозападно в местността "Сулуджак" има следи от антично селище, признато за паметник на културата (ДВ бр.93 от 1971 г.).
На 500 м южно от селото се намира крепостта "Калето", която е била охранителна станция по римския път от Марцианополис за Никополис ад Иструм.
В района на селото е намерена глава на Зевс, която е част от цяла фигура в релеф и оброчна плочка, брадва-копач от каменно-медната епоха.
Землището е осеяно с множество погребални и пътни могили.
До селото, около "Калето" и на други места, са останали следи от църкви, което навежда на мисълта, че през Второто (Търновското) българско царство този район е бил важно духовно средище.
След Освобождението селото придобива изцяло български облик с преселили се от Еленския, Търновския и отчасти Дряновския край. През 1881 г. е построена училищната сграда, а през 1936 г. - нова двуетажна училищна сграда. Читалище "Просвета" е основано 1906 г., а през 1976 г. е построена новата му сграда.
Църквата "Св. Иван Рилски" е строена по стопански начин през 1885 г., а е осветена през 1887 г. от Търновския митрополит Климент (Васил Друмев). Силно пострадала от земетресението в гр. Стражица през 1987 г., тя вече е възстановена с доброволен труд и дарени средства от жителите на селото, спонсори и изкусната ръка на местния дърворезбар - Димитър Петков Димитров. Предстои нейното освещаване.
Горнотръмбежани са известни със своето трудолюбие и ученолюбие. Като земеделски стопани, работници и гурбетчии те винаги са учудвали с творческия си устрем и неуморимост, с усета си към естетиката на труда. Не случайно селото е дало 45 висшисти, от които 7 с образователната и научна степен "Доктор", един "Доктор на науките", четирима "Доцент"-и и един "Професор".
Тук е родното място на световно известния борец Хараламби (Хари) Стоев, прославил България по целия свят.
От Освобождението до края на ХХ век броят на жителите на с. Горски горен Тръмбеш нараства до около 1000 души, но след 1956 г. започва да намалява, като достига своя минимум през 2003 г. - 141 души с тенденция за още по-голямо намаляване.
Стопанското и икономическо развитие на с. Горски горен Тръмбеш се определя от възможностите, които природните условия и земята дават за развитие.
Земеделието е било, и все още е, основен поминък на горнотръмбежани, от който произтичат и на който се подчиняват останалите стопански дейности и производства .
Поради стратегическото си положение и добри условия за живот - прохладен климат, сенчести гори, богати водоизточници (в землището има повече от 20 чешми), пресечена местност с много долове и бистроструйни потоци в тях, плодородни ниви и пасища, то е привличало заселници още от древността. Обитавано е от първобитния човек, траки, римляни, готи, славяни и прабългари.
На 2,5 км северозападно в местността "Сулуджак" има следи от антично селище, признато за паметник на културата (ДВ бр.93 от 1971 г.).
На 500 м южно от селото се намира крепостта "Калето", която е била охранителна станция по римския път от Марцианополис за Никополис ад Иструм.
В района на селото е намерена глава на Зевс, която е част от цяла фигура в релеф и оброчна плочка, брадва-копач от каменно-медната епоха.
Землището е осеяно с множество погребални и пътни могили.
До селото, около "Калето" и на други места, са останали следи от църкви, което навежда на мисълта, че през Второто (Търновското) българско царство този район е бил важно духовно средище.
След Освобождението селото придобива изцяло български облик с преселили се от Еленския, Търновския и отчасти Дряновския край. През 1881 г. е построена училищната сграда, а през 1936 г. - нова двуетажна училищна сграда. Читалище "Просвета" е основано 1906 г., а през 1976 г. е построена новата му сграда.
Църквата "Св. Иван Рилски" е строена по стопански начин през 1885 г., а е осветена през 1887 г. от Търновския митрополит Климент (Васил Друмев). Силно пострадала от земетресението в гр. Стражица през 1987 г., тя вече е възстановена с доброволен труд и дарени средства от жителите на селото, спонсори и изкусната ръка на местния дърворезбар - Димитър Петков Димитров. Предстои нейното освещаване.
Горнотръмбежани са известни със своето трудолюбие и ученолюбие. Като земеделски стопани, работници и гурбетчии те винаги са учудвали с творческия си устрем и неуморимост, с усета си към естетиката на труда. Не случайно селото е дало 45 висшисти, от които 7 с образователната и научна степен "Доктор", един "Доктор на науките", четирима "Доцент"-и и един "Професор".
Тук е родното място на световно известния борец Хараламби (Хари) Стоев, прославил България по целия свят.
От Освобождението до края на ХХ век броят на жителите на с. Горски горен Тръмбеш нараства до около 1000 души, но след 1956 г. започва да намалява, като достига своя минимум през 2003 г. - 141 души с тенденция за още по-голямо намаляване.
Стопанското и икономическо развитие на с. Горски горен Тръмбеш се определя от възможностите, които природните условия и земята дават за развитие.
Земеделието е било, и все още е, основен поминък на горнотръмбежани, от който произтичат и на който се подчиняват останалите стопански дейности и производства .
