Меню

село Гороцвет

с. Гороцвет, Общ. Лозница, Обл. Разград
1261
Население 474

Землище 18,641 km²

Надм. височина 304 m

Пощ. код 7288

Тел. код 084769

Телефон на кметството: 0885224178

Е-mail: gorocvet@loznitsa.bg
Имате по-актуална информация?
Население
474 души, от които 227 мъже и 247 жени
По неофициални данни етническия състав на населението е : българи – 22,4 %, турци- 52,7 %, роми-мюсюлмани – 15,6 % и помаци – 9,3%

Местоположение
Намира се на дванадесет километра в североизточна посока от Лозница. На различни места в землището му има открити тринадесет надграбни могили, както и следи от антично селище. Съществуването на селото за първи път е документирано през 1573 г. под името Ютюклер.

Забележителности
Природна забележителност “Курията” – вековна дъбова гора, която заема площ от 70 дка. Представлява група от 282 вековни дървета –дъбови на възраст над 200 години

Празници и културни събития
Майски празници на културата – 20 май-01.06. , гр. Лозница, ежегодно.
Зимни празници
Провеждане на обичая Коледуване – 24/25 декември от българското население, ежегодно
Игнажден – 20 декември. Най характерен за Игнажден е обичаят полязване, свързан с първия влязъл в къщи човек, наречен полезник. Ако полезът на първия гостенин е добър, добра ще е и годината.
Нова година. Сурваки/Васильовден/ -1ви януари.
Сурвакането е най-характерният за Нова година обичай. Събрани на друпички, деца от 4 до 12 г. възраст обхождат домовете на близки и съседи, като започнат от своя дом преди разсъмване или сутринта на празника. Всяко дете носи сурвакница- свежо откършена и украсена дрянова пръчка. Украсата й е разнообразна- преплетени клончета, нанизи от пуканки и сешени плодове, дребни парички, кравайчета и др. Сурвакарите сурвакат всеки един член от семейството като започнат от най-възрастния и едновременно изричат благословия. Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове , орехи, дребни пари и малки подаръци.
Йордановден/Богоявление/ - 6 януари. Празничните обряди започват още на 5 януари. Свещеникът “кръщава” водата като пуска кръст в нея. С котле от тази осветена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. С него могат да ходят и деца, наречени котки, които носят даровете. Този ден всеки гледа да пийне от кръстената вода за здраве.
С Йордановден е свързано вярването ,че през нощта срещу празника”небето се отваря” и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни./ Тук можем да подчертаем сходството в ислямската религия и хрлистиянската. Същото вярване съществува и сред мюсюлманското население, само че“небето се отваря” за мюсюлманите в нощта “Кадир” , наречен още “Кадир геджеси”/
Ивановден – Кумът или деверът окъпват младоженците, ергените окъпват момите, окъпват се и именниците.
Бабинден – празнува се на 21 януари
Този празник е женски, ксвързан е с родилните обичаи. Главни участници в него са бабите и жените. Всяка жена отива в дома на бабата с варакосана китка, сапун, кърпа, може и вода. Целува й ръка, полива й да си измие ръцете и я закичва с котката , а бабата й дава малко червена вълна и залък със сол от приготвената питка.. Всички жеуни сядат около празничната трапезата, за която се е погрижила бабата. Играе се хоро, която се води от бабата.
Трифоновден – 1 февруари е празник на лозарите, кръчмарите и градинарите.Основен обред е зарязването на лозата, подсеща за приближаването на пролетта. Прави се предимно от мъже-лозари.
Пролетни празници
Великденските заговезни- Месни и Сирни са винаги в неделя.
В събота преди Месни заговезни се прави т. нар. Голяма задушница , когато се поменават всички мъртъвци. Жените приготвят, носят на гробищата и раздават специални обредни храни – хляб, тестено ястие, варени яйца, сирене.
За Сирни заговезни си вземат прошка – по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове, при което целуват ръка, носят подаръци- най-често баница и вино.
Паленето на огън на Сирница е един онт най-съществените и характерни обичаи.
Прави се в деня на Заговезни преди вечерята.
Тодоров /Конски Великден/ Рано преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкома и украсени с орехови ядки, чеснов лук и сол. Всяка жена гледа да раздаде първа, защото се вярва, че който остане последен неговите коне ще окраставеят. От обредните хлябове слагат по-малко и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.
Първи март /Баба Марта/.
Преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено. Вярва се, че червеното ще зарадва Баба Марта., т.е. времето ще бъде хубаво. Не се перат и простират бели дрехи, за де не падат слани и градушки. Жените избягват да плетат и шият, а работят на градинката. Най- интрересният обичай е правенето и киченето с мартеница.
Носи се докато се види първия щъркел или първата лястовица. Тогава се сваля и се поставя под камък. Свалената мартеница може да се окачи и на плодно дърво.
Благовещение . Счита се за голям празник, “половин Великден”, на който дори и птичката”гнездо не вие”. Вярва се, че тогава идват прелетните птички. На Благовещение се пробиват ушите на малките момиченца. Тогава обредно се гонят змии, гущери, бълхи.
Лазаровден – празнува се предпоследната събота преди Великден. Основни елементи са лазаруване .
В лазаруването участват моми и момичета , които се групирват по възраст и чети. В четата има пеячки, шеталици и една носи кошничка за яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд. Влизат във всяка една къща, пеят песни, играят лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато свърши лазаруването, лазарките си поделят събраното.
Цветница, Връбница.
Лазарувалите момичета отиват на реката и пускат венчета от върба. Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. На Връбница преди изгрев слънце жените отиват на гробищата с върбови клончета, кадилница и вода. Първо прикадяват, после преливат гробовете., след което забиват по едно –две клончета от върбата до гробните паметници.
Великден /Възкресение Христово/
На велики четвъртък жените боядисват яйца. Първото яйце винаги е червено. С него домакинята потърква децата по бузите и челото за да са здрави и червени, а после го оставя при домашната икона.
Великден се празнува 3 дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на църковна служба. И в къщи и на улицата се разменят обичайни поздравления, съобразени с каноните на християнската църква.
Седмицата след Великден е позната като светла, празна, Томина неделя.
Гергьовден/Св. Георги Победоносец/ - 6 –ти май, се чества в деня на християнския светец Георги, който е покровител на овчарите и стадата.
На всяка врата, кошара и стопанска постройка се окачва свежа зеленинка, венци се слагат на съдовиете за мляко.
Коли се агне, като курбан на светеца- покровител. Агнето се пече цяло. Г4ергьовденската трапеза е общоселска и се прави “на зелено”, в този край най-често цяло село излиза на близка полянка или в гората.Всички се люлеят на люлки, вързани на зелено дърво за здраве.
Мюсюлманите в този край също празнуват Гергьовден, те го наричат Хъдреллез . Пали се и гергьовденски огън, който се прескача от всички за здраве.
Еньовден.
Счита се, че срещу Еньовден различни билки и треви придобиват най-голяма лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова най-масово билси си събират на този ден.
Есенен празничен цикъл
Симеоновден, Кръстовден, Петковден, Димитровден
Димитровден- Тогава свършва традиционния период, за който се наемат овчари, говедари и ратаи- от Гергьовден до Димитровден.
Традициите и обредите на турското и ромското носеление е същото като на всички турци от района.

Агробизнес /земеделие, животновъдство/
Разполага с около 10000 дка обработваема земя. Засяват се традиционни за района култури : пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед.
Отглеждат се около 250 дойни крави и 600 овце – майки.

Билкарство
Находища на лечебни растения:
Пролетен горицвет – м. “Елаците” п. № 059001

Имоти
Дворно място ведно с построен “Общински обор” - извън регулация; дворно място ведно с построено училище+детска градина+гараж 22 кв.; дворно място ведно с построена административна сграда+ кметство и здравен дом-13 кв.;дворно място с построено читалище 14 кв;
Терени – 40 кв. – жилищно строителство

Каталог за производители
Земеделска кооперация “Гороцвет” – арендува почти цялата обработваема земя; голям брой дребни земеделски производители на мляко.

Възможности за инвестиции
Създаване на трайни насаждения
vip
Еко селище Азарея
Еко селище Азарея - село Горно Трапе
Виж повече
vip
Слънчевата къща - Априлци
Слънчевата къща - Априлци (ПРЕПОРЪЧАНО ОТ Selo.BG)
Виж повече
vip
Хотел Мидалидаре
Хотел и спа Мидалидаре - с. Могилово
Виж повече
vip
Арната къща
Арната къща - село Яковци
Виж повече
vip
Велиновата къща - село Белчин
Велиновата къща - село Белчин
Виж повече
vip
Къща за гости Джобен Рай
Къщи за гости Джобен рай
Виж повече
Природен парк Русенски Лом
Природен парк Русенски Лом
Виж повече
Гложенски манастир Св.Георги Победоносец - село Гложене
Гложенски манастир - село Гложене
Виж повече
Архитектурен резерват - село Жеравна
Архитектурен резерват - село Жеравна
Виж повече
Архитектурен резерват - село Арбанаси
Архитектурен резерват - село Арбанаси
Виж повече
Архитектурен резерват - Боженци
Архитектурен резерват - Боженци
Виж повече
Марянски манастир Свето Преображение Господне - село Марян
Марянски манастир Свето Преображение Господне - село Марян
Виж повече