село Гороцвет

Население
474 души, от които 227 мъже и 247 жени
По неофициални данни етническия състав на населението е : българи – 22,4 %, турци- 52,7 %, роми-мюсюлмани – 15,6 % и помаци – 9,3%

Местоположение
Намира се на дванадесет километра в североизточна посока от Лозница. На различни места в землището му има открити тринадесет надграбни могили, както и следи от антично селище. Съществуването на селото за първи път е документирано през 1573 г. под името Ютюклер.

Забележителности
Природна забележителност “Курията” – вековна дъбова гора, която заема площ от 70 дка. Представлява група от 282 вековни дървета –дъбови на възраст над 200 години

Празници и културни събития
Майски празници на културата – 20 май-01.06. , гр. Лозница, ежегодно.
Зимни празници
Провеждане на обичая Коледуване – 24/25 декември от българското население, ежегодно
Игнажден – 20 декември. Най характерен за Игнажден е обичаят полязване, свързан с първия влязъл в къщи човек, наречен полезник. Ако полезът на първия гостенин е добър, добра ще е и годината.
Нова година. Сурваки/Васильовден/ -1ви януари.
Сурвакането е най-характерният за Нова година обичай. Събрани на друпички, деца от 4 до 12 г. възраст обхождат домовете на близки и съседи, като започнат от своя дом преди разсъмване или сутринта на празника. Всяко дете носи сурвакница- свежо откършена и украсена дрянова пръчка. Украсата й е разнообразна- преплетени клончета, нанизи от пуканки и сешени плодове, дребни парички, кравайчета и др. Сурвакарите сурвакат всеки един член от семейството като започнат от най-възрастния и едновременно изричат благословия. Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове , орехи, дребни пари и малки подаръци.
Йордановден/Богоявление/ - 6 януари. Празничните обряди започват още на 5 януари. Свещеникът “кръщава” водата като пуска кръст в нея. С котле от тази осветена вода и босилкова китка той обикаля домовете и ръси. С него могат да ходят и деца, наречени котки, които носят даровете. Този ден всеки гледа да пийне от кръстената вода за здраве.
С Йордановден е свързано вярването ,че през нощта срещу празника”небето се отваря” и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни./ Тук можем да подчертаем сходството в ислямската религия и хрлистиянската. Същото вярване съществува и сред мюсюлманското население, само че“небето се отваря” за мюсюлманите в нощта “Кадир” , наречен още “Кадир геджеси”/
Ивановден – Кумът или деверът окъпват младоженците, ергените окъпват момите, окъпват се и именниците.
Бабинден – празнува се на 21 януари
Този празник е женски, ксвързан е с родилните обичаи. Главни участници в него са бабите и жените. Всяка жена отива в дома на бабата с варакосана китка, сапун, кърпа, може и вода. Целува й ръка, полива й да си измие ръцете и я закичва с котката , а бабата й дава малко червена вълна и залък със сол от приготвената питка.. Всички жеуни сядат около празничната трапезата, за която се е погрижила бабата. Играе се хоро, която се води от бабата.
Трифоновден – 1 февруари е празник на лозарите, кръчмарите и градинарите.Основен обред е зарязването на лозата, подсеща за приближаването на пролетта. Прави се предимно от мъже-лозари.
Пролетни празници
Великденските заговезни- Месни и Сирни са винаги в неделя.
В събота преди Месни заговезни се прави т. нар. Голяма задушница , когато се поменават всички мъртъвци. Жените приготвят, носят на гробищата и раздават специални обредни храни – хляб, тестено ястие, варени яйца, сирене.
За Сирни заговезни си вземат прошка – по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове, при което целуват ръка, носят подаръци- най-често баница и вино.
Паленето на огън на Сирница е един онт най-съществените и характерни обичаи.
Прави се в деня на Заговезни преди вечерята.
Тодоров /Конски Великден/ Рано преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкома и украсени с орехови ядки, чеснов лук и сол. Всяка жена гледа да раздаде първа, защото се вярва, че който остане последен неговите коне ще окраставеят. От обредните хлябове слагат по-малко и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.
Първи март /Баба Марта/.
Преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено. Вярва се, че червеното ще зарадва Баба Марта., т.е. времето ще бъде хубаво. Не се перат и простират бели дрехи, за де не падат слани и градушки. Жените избягват да плетат и шият, а работят на градинката. Най- интрересният обичай е правенето и киченето с мартеница.
Носи се докато се види първия щъркел или първата лястовица. Тогава се сваля и се поставя под камък. Свалената мартеница може да се окачи и на плодно дърво.
Благовещение . Счита се за голям празник, “половин Великден”, на който дори и птичката”гнездо не вие”. Вярва се, че тогава идват прелетните птички. На Благовещение се пробиват ушите на малките момиченца. Тогава обредно се гонят змии, гущери, бълхи.
Лазаровден – празнува се предпоследната събота преди Великден. Основни елементи са лазаруване .
В лазаруването участват моми и момичета , които се групирват по възраст и чети. В четата има пеячки, шеталици и една носи кошничка за яйца. Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд. Влизат във всяка една къща, пеят песни, играят лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца. Когато свърши лазаруването, лазарките си поделят събраното.
Цветница, Връбница.
Лазарувалите момичета отиват на реката и пускат венчета от върба. Привечер на Връбница се играе за последен път лазарско хоро. На Връбница преди изгрев слънце жените отиват на гробищата с върбови клончета, кадилница и вода. Първо прикадяват, после преливат гробовете., след което забиват по едно –две клончета от върбата до гробните паметници.
Великден /Възкресение Христово/
На велики четвъртък жените боядисват яйца. Първото яйце винаги е червено. С него домакинята потърква децата по бузите и челото за да са здрави и червени, а после го оставя при домашната икона.
Великден се празнува 3 дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на църковна служба. И в къщи и на улицата се разменят обичайни поздравления, съобразени с каноните на християнската църква.
Седмицата след Великден е позната като светла, празна, Томина неделя.
Гергьовден/Св. Георги Победоносец/ - 6 –ти май, се чества в деня на християнския светец Георги, който е покровител на овчарите и стадата.
На всяка врата, кошара и стопанска постройка се окачва свежа зеленинка, венци се слагат на съдовиете за мляко.
Коли се агне, като курбан на светеца- покровител. Агнето се пече цяло. Г4ергьовденската трапеза е общоселска и се прави “на зелено”, в този край най-често цяло село излиза на близка полянка или в гората.Всички се люлеят на люлки, вързани на зелено дърво за здраве.
Мюсюлманите в този край също празнуват Гергьовден, те го наричат Хъдреллез . Пали се и гергьовденски огън, който се прескача от всички за здраве.
Еньовден.
Счита се, че срещу Еньовден различни билки и треви придобиват най-голяма лечебна сила, която с изгрева на слънцето изчезва. Затова най-масово билси си събират на този ден.
Есенен празничен цикъл
Симеоновден, Кръстовден, Петковден, Димитровден
Димитровден- Тогава свършва традиционния период, за който се наемат овчари, говедари и ратаи- от Гергьовден до Димитровден.
Традициите и обредите на турското и ромското носеление е същото като на всички турци от района.

Агробизнес /земеделие, животновъдство/
Разполага с около 10000 дка обработваема земя. Засяват се традиционни за района култури : пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед.
Отглеждат се около 250 дойни крави и 600 овце – майки.

Билкарство
Находища на лечебни растения:
Пролетен горицвет – м. “Елаците” п. № 059001

Имоти
Дворно място ведно с построен “Общински обор” - извън регулация; дворно място ведно с построено училище+детска градина+гараж 22 кв.; дворно място ведно с построена административна сграда+ кметство и здравен дом-13 кв.;дворно място с построено читалище 14 кв;
Терени – 40 кв. – жилищно строителство

Каталог за производители
Земеделска кооперация “Гороцвет” – арендува почти цялата обработваема земя; голям брой дребни земеделски производители на мляко.

Възможности за инвестиции
Създаване на трайни насаждения