село Горно Озирово

Горно Озирово е село в Северозападна България. То е малко спокойно селце,притис- нато между склоновете на Балкана.Има площ 44 квадратни километра.На 12 км. е от гр.Вършец.Покрай селото минава река Черна. Звучното и интригуващо име на селото произлиза от славянската дума "озеро". Корените му се търсят оше от римско време,когато на върха на скалите се е изди-гала каменна кула-наблюдателница. За нея свидетелстват останки от основи,които стоят и до днес. Под връх Стрешер има останки от сред-новековен манастир,и километри римски во-допровод от глинени тръби. Старото селище се е намирало на изток от днешното в местността "Озировец". Страшна чума принудила населението да се спасява и то се разделило на две- едните тръгнали на север и основали днешното село Долно Озирово,а другите се спрели на юг, в местността "Голяк" и така се превърнали в жителите на ново село - ГОРНО ОЗИРОВО. Селото се споменава в стари документи.Според един от тях през 1673 го- дина то е трябвало да даде годни мъже за придружители на турския флот по река Дунав. Селото има прекрасна природа в отлич - но състояние. Има и чешма с минерална вода.

За Балкана около селото има множество легенди.Наблизо има стар римски път.Има много пещери и дупки из скалите наоколо.Говори се,че Вълчан войвода е заровил парите си в пещера минаваща под връх Стрешер(най високия наоколо).Района е сравнително трудно проходим и природата е в отлично състояние.Растителността е предимно широколистна.Под връх Стрешер има останки от средновековен манастир и километри римски водопровод от глинени тръби. На около 6 km североизточно от селото, в подножието на рида Котля, се намира едно от най-големите находища на долноюрски вкаменелости във Врачанска планина. В морските седименти в м. Браткова кукла са запазени богати фосилни асоциации от безгръбначни: амонити, белемнити, миди, брахиоподи и охлюви. 

Село.БГ благодари на Георги Василев за изпратената информация!