село Горан
с. Горан, Общ. Ловеч, Обл. Ловеч
1858
Население 348
Землище 19,76 km²
Надм. височина 170 m
Пощ. код 5552
Тел. код 06923
Имате по-актуална информация?
Землище 19,76 km²
Надм. височина 170 m
Пощ. код 5552
Тел. код 06923
Имате по-актуална информация?
Село Горан се намира в равнината зад хълма Касабаир на 8 км. северно от Ловеч.
Наоколо има малко гори и много поляни, пасища, овощни градини и лозя. Тъй като земите по поречието на Осъм били много плодородни, по турско време се е наричало Алтън Павликени (златно). Към 10 век павликяните се заселват по земите около средното и долното течение на река Осъм. Били са упорити в запазване на своята вяра, особено по турско време, затова споменът за тях е запазен и до днес. Паралелни и други имена на селото: Павликяни, Мюслюм Павликян, Бъсцево, Долно Павликени.
До 1951 г. името на селото е Долно Павликени, след което е преименувано на Горан. Това е партизанското име на Иван Кунчев Вълчев - партизанин родом от селото и убит при престрелка с жандармеристи. Прадедите на местните жители са изповядвали разновидност на християнството - павликянството. От там идва и старото име на селото - Долно Павликени. Но с течение на годините истинските павликяни са се претопили. Църквата в Горан дълги години беше затворена, неподдържана и занемарена. През 2009 година, благодарение на църковното настоятелство и щедри дарители от селото, й беше направен основен ремонт и вече може да бъде посещавана.
Основното селскостопанско производство е на ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица. Частни лица стопанисват овощни градини, бостани и лозя. Добре е развито и пчеларството. На територията на селото има действаща мандра изградена по европейски стандарти, собственост на Владимир Матев, в която се произвежда сирене, кашкавал и кисело мляко, . Работи и модерна мелница на края на селото, произвеждаща първокласно брашно. Тя е собственост на Денко Симеонов - вуйчо на настоящия министър на финансите Симеон Дянков.
В селото има действащ читалищен дом "Христо Ботев" с работеща библиотека. В сградата на читалището е подредена и сбирка от автентични предмети и оръдия на труда от бита на Горанчани през вековете. Автентични носии, хурки, чакръци и станове могат да се видят от всеки, който желае да научи нещо за времената, в които са живели нашите деди. В последните години се забелязва тенденция на оживление на селото - хора се връщат да живеят в Горан за постоянно. Всяка година жителите празнуват 1 май - денят е известен като ден на работническата солидарност. Сборът на селото е на Петковден - 27 октомври. Тогава много горанчани пръснали се по градовете на България си идват в селото да се почерпят и видят с роднините си.
Население 389 ж.
Село БГ. благодари на Красимира Тончева за предоставената информация и снимки.
Наоколо има малко гори и много поляни, пасища, овощни градини и лозя. Тъй като земите по поречието на Осъм били много плодородни, по турско време се е наричало Алтън Павликени (златно). Към 10 век павликяните се заселват по земите около средното и долното течение на река Осъм. Били са упорити в запазване на своята вяра, особено по турско време, затова споменът за тях е запазен и до днес. Паралелни и други имена на селото: Павликяни, Мюслюм Павликян, Бъсцево, Долно Павликени.
До 1951 г. името на селото е Долно Павликени, след което е преименувано на Горан. Това е партизанското име на Иван Кунчев Вълчев - партизанин родом от селото и убит при престрелка с жандармеристи. Прадедите на местните жители са изповядвали разновидност на християнството - павликянството. От там идва и старото име на селото - Долно Павликени. Но с течение на годините истинските павликяни са се претопили. Църквата в Горан дълги години беше затворена, неподдържана и занемарена. През 2009 година, благодарение на църковното настоятелство и щедри дарители от селото, й беше направен основен ремонт и вече може да бъде посещавана.
Основното селскостопанско производство е на ечемик, пшеница, слънчоглед и царевица. Частни лица стопанисват овощни градини, бостани и лозя. Добре е развито и пчеларството. На територията на селото има действаща мандра изградена по европейски стандарти, собственост на Владимир Матев, в която се произвежда сирене, кашкавал и кисело мляко, . Работи и модерна мелница на края на селото, произвеждаща първокласно брашно. Тя е собственост на Денко Симеонов - вуйчо на настоящия министър на финансите Симеон Дянков.
В селото има действащ читалищен дом "Христо Ботев" с работеща библиотека. В сградата на читалището е подредена и сбирка от автентични предмети и оръдия на труда от бита на Горанчани през вековете. Автентични носии, хурки, чакръци и станове могат да се видят от всеки, който желае да научи нещо за времената, в които са живели нашите деди. В последните години се забелязва тенденция на оживление на селото - хора се връщат да живеят в Горан за постоянно. Всяка година жителите празнуват 1 май - денят е известен като ден на работническата солидарност. Сборът на селото е на Петковден - 27 октомври. Тогава много горанчани пръснали се по градовете на България си идват в селото да се почерпят и видят с роднините си.
Население 389 ж.
Село БГ. благодари на Красимира Тончева за предоставената информация и снимки.
