Търсене

село Голям манастир

с. Голям манастир, Общ. Тунджа, Обл. Ямбол
89
Население 323

Землище 43,233 km²

Надм. височина 202 m

Пощ. код 8777

Телефон на кметството: (04799)2313

Е-mail: g.manastir@tundzha.net
Имате по-актуална информация?
Село Голям Манастир е разположено в подножието на Манастирските Възвишения. Макар и с не голяма височина (вр. Калето 600 м.) се създава илюзията на високи върхове. Самото възвишение е сякаш остров сред Горнотракийската низина, оградено отвсякъде с ниви, поляни и микроязовири. От Възвишението се откриват прекрасни гледки към Сакар планина. При ясно време се вижда дори съседна Турция. Най-високият връх - Калето, се нарича от местните хора \\"Вулкана\\". Предполага се че преди много векове възвишенията са били остров, а върхът - действащ вулкан. В близост до самият връх има яма за която се разказват легенди че това е остатък от стария кратер на вулкана. Самите възвишения са покрити с необичайно големи камъни, сякаш остатъци от древна вулканична дейност. Има отлични условия за ловен туризъм.

Селището има поддържани шосета, които го свързват със съседните села: Генерал Тошево, Малък Манастир, Крумово. На 20 км е разположен гр. Тополовград, а на 40 км. гр. Ямбол. В близост до селото има железорудни находища с високо метално съдържание. Най-голямо е Крумовското находище, намиращо се в северното подножие на Манастирските възвишения. Запасите му възлизат на около 7 300 хиляди тона. Минералният състав на рудата включва магнетит, пирит, халкопирит, а съдържанието на желязо варира в широки граници.

Добивът на желязна руда в Ямболска област след 1992 год. е преустановен като икономически неизгоден и поради изчерпване на запасите. Важно значение имат облицовъчните кариерни материали, мрамори и габро. Залежи на гранит, барит и габро има край с. Голям Манастир и с. Генерал Тошево. Габрото е с утвърдено търсене на международните пазари поради високите си декоративни качества. Мрамор извлечен от Манастирските възвишения е използван при изграждането на модерния облик на много от централните площади на българските градове, напр. Благоевград.

Поради стратегическата позиция на Манастирските възвишения в подножието на които е днешното село се предполага че в миналото са били изградени укрепления. От тях обаче до днес е запазена само част от крепостна стена под самия връх.

До 1900 година за селището има много оскъдна информация. Основно остават предания от местните хора и легенди: Легенда разказва, че под крепостта имало подземие, пълно със злато. Близо бил манастирът. От там започвало подземието. Мястото можело да се познае, кога вали дъжд. Там биели гръмотевиците... От римско време, по епиграфски паметници, е известен голям селищен център - Додопара. За него се предполага, че се намира на Манастирските възвишения, в близост до с. Голям Манастир. \\"... на Голямоманастирския връх било намерено гърне с около сто сребърни монети от времето на владетеля Лизимах, които са в селото...\\". Пътувания по България, акад. К. Иречек, София, 1947 В началото на 20 в. от селото попаднало в границите на България започва преселение на гърци към Беломорска Тракия. Напуснатите къщи и плодородни ниви се заемат от българи, основно преселници от Тракия. Предполага се че селището е получило името си благодарение на църква между върховете, от която са останали само няколко стени. Започва бурното развитие. Построени са училище, детска градина, централен площад, читалище с кино-салон, библиотека.

Основният поминък е земеделието, добив на желязна руда, габро. Населението нараства до 1980 г. когато започва преселването на младите хора в големите градове. Селото обаче запазва своя облик въпреки затварянето на училището и продължава да бъде любимо място за почивка сред тишина и чист въздух. Едно от старите имена на селото е \\"Мегали манастир\\",което в превод от гръцки означава \\"Голям манастир\\",което е днешното име на селото. В архивите за изселванията на българско население в Южна Бесарабия/днешна Молдова/е отбелязано, че в 1830 година от село Мегали манастир са получили изселнически билети от генерал Дибич Забалкански 101 семеиства от Мегали манастир,около 400 човека. Днес няма никакви данни за компактни заселвания от Голям манастир в Молдова като напр.от Твърдица и Кортен, Новозагорско.Това не означава,че няма изселени семеиства от Голям Манастир. Според мен обяснението е, че много изселници били заселени в места, където земята не била плодородна/\\"бурянистая\\"/и новите заселници са били принудени да се върнат обратно. Връщането обратно в старите места означавало да се подложат на турски гнет и преследване, макар, че турското правителство отправило апел да не се изселват, а след изселването обещало при завръщането да си вземат земите и къщите и да имат известни данъчни облекчения.Но изселниците не вярвали на тези обещания и като напущали Южна Бесарабия, се заселили в северна Добруджа, където земите били по добри, както и климатичните условия.Тези заселвания вече са били разпокъсани и се е губил произхода и имената на родните места. По масови заселвания е имало около Тулча, Бабадаг, Кюстенджа даже и около Силистра. Някои обаче са се върнали по родните си места в Югоизсточна България и много от тях са получили прозвището\\\'Казаците\\\', някои от които са запазени и до днес.Така, че да се отрича изселването от Голям манастир през руско-турската война през 1829-1830 год.,след Одринския мир, не е правилно, още повече, че изселниците са имали хубави, плодородни земи в Тракия, а да работят замършавелите, неплодородни целини/\\\'келеми\\\'/на Бесарабия не се съгласили.

Село Голям манастир под името Светулка е описано в романа на писателя Никола Инджов \\"Възречени от Манастър\\". То е мястото, където през 1925 г. се заселват бежанци от с. Манастир, Гюмюрджинско (Беломорска Тракия) по силата на спогодбата Моллов - Кафандарис, сключена според клаузите на Ньойския договор. На практика става размяна на българско и гръцко население. В тази история обаче има предпоставки от езотеричен характер, защото село Голям манастир е в подножието на Манастирските възвишения, а предишното село на днешните му жители - Манастир, Гюмюрджинско, според Никола Инджов е мястото, където е прекарал последните десет години от живота си патриарх Евтимий. Близостта трябва да се търси във връзка с легендарната Паория - средище на църкви и манастири в ранното средновековие, чието местонахождение според някои историци са именно Манастирските възвишения, а не Странджа планина. В Паория изгражда своята религиозна школа Григорий Синаит, тук се формират учителите на Патриарх Евтимий. Никола Инджов въз основа на проучвания на топонимията на с. Манастир, Гюмюрджинско, фолклора на бежанците, някои краеведски бележки /Илко Димитров/, стига до извода, че има народна памет за патриарх Евтимий в беломорското село. Писателят с художествени средства описва движението на православно българско и гръцко население по орбитата на Патриарх Евтимий между Голям манастир и Манастир, още повече, че последното село е било метох на Бачковския манастир, независим през епохата на турското робство поради принадлежността си към диоцеза на руско-грузинската църква, за който вече е доказано, че не е мястото с гроба на Патриарха. Тази своя хипотеза Никола Инджов развива и в студията си \\"Има народна памет за Патриарх Евтимий\\", публикувана в книгата му \\"Приписки към времето\\", ИК \\"Христо Ботев\\" 2005 г.

Население – 455 ж.

Село БГ.благодари на Иванка Тодорова за предоставената информация.
 
vip
Слънчевата къща - село Марафелци
Слънчевата къща - село Марафелци
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Ресторант
Виж повече
vip
Еко селище Азарея - село Горно Трапе
Еко селище Азарея - село Горно Трапе
  • Паркинг
  • Барбекю
Виж повече
vip
Слънчевата къща - град Априлци
Слънчевата къща - Априлци
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Ресторант
  • Климатик
  • Басейн
  • Фитнес
Виж повече
vip
къща за гости Джобен рай
Къщи за гости Джобен рай
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Климатик
  • Басейн
  • Ток
  • Водоснабдяване
  • До път
  • В регулация
  • Канализация
Виж повече
Комплекс Витата стена - село Поповци
Комплекс Витата стена - село Поповци
  • Паркинг
  • Барбекю
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Ресторант
  • Климатик
  • Басейн
Виж повече
Вила Свети Георги - село Велчево
Вила Свети Георги - село Велчево
  • Паркинг
  • Сателитна телевизия
  • Wi-Fi
  • Климатик
  • Басейн
Виж повече
Природен парк Русенски Лом
Природен парк Русенски Лом
Виж повече
Гложенски манастир Св.Георги Победоносец - село Гложене
Гложенски манастир - село Гложене
Виж повече
Архитектурен резерват - село Жеравна
Архитектурен резерват - село Жеравна
Виж повече
Архитектурен резерват - село Арбанаси
Архитектурен резерват - село Арбанаси
Виж повече
Архитектурен резерват - Боженци
Архитектурен резерват - Боженци
Виж повече
Марянски манастир Свето Преображение Господне - село Марян
Марянски манастир Свето Преображение Господне - село Марян
Виж повече