село Голямо Пещене

ОПИСАНИЕ НА СЕЛОТО
 Намира се на 22 км. Североизточно от гр. Враца и е разположено сред обширна лъка на левия бряг на р. Скът. На Изток граничи със село Вировско, на Юг с Тишевица, на Запад – с. Баница и на Север – с. Мало Пещене и Оходен.
Селото е водоснабдено, електрифицирано, радиофицирано, телефонизирано и включено в Националната телекомуникационна мрежа. 

ТРАНСПОРТНИ ВРЪЗКИ
 Село Голямо Пещене представлява естествен център на селата от Подвеслешкия край, за съжаление има само шосе с Мраморен и от там по главен път на № 79 се стига до гр. Враца.
Селото е свързано с транспортна връзка чрез автобусна линия, като в делнични дни има автобус – сутрин, обяд и вечер, а в празнични – само сутрин и вечер.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА 
През 60-те години на миналия век в околностите на селото е открит релеф на тракийски конник с надписна старогръцки. От превода стаява ясно, че тракиеца Куинтос, живял преди хиляда осемстотин и педесет години по тези места е оставил спомен (“Куинтос направи това за спомен в дар на Херос”), но не за Херос, а за поколенията.
На Североизток е селището, където в края на ХV век е основано село Пещене, а историята за основаването му разкрива, че някога е имало село на име Пещ. Жителите на село Пещ, които са наричани “пещене”, напуснали родното си място и слезли в долината на р. Скът. Основали ново селище и го нарекли Пещене. От село пещене били образувани по-късно две села : Горно Пещене и Мало Пещене, а централното село получило името Голямо Пещене. Поради едно голямо наводнение в началото на ХІХ век, селото се преместило на левия бряг на река Скът, където се намира и сега. По късно, то става кръстовище на колонисти: идват преселници от Новачене, Правец, Камено поле, Карлуково и същевременно десетки фамилии от селото се преселват в Плевен, Малорад и Добролево.
Преди години, в местността Таблювец е намерена каменна антична скулптура и е предадена в Софийския археологически музей.

КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ 
Селото има функциониращо читалище с богат книжовен фонд. В момента има доста необитаеми къщи, които след малък ремонт могат да представляват интерес за организиране на селски туризъм. Водите на река Скът са необикновено бистри и весело струят по каменявите бързеи или се стаяват плахо в малките сини вирчета. Първите по-значителни притоци на реката са рекичката Еневка и Мраморчица. Еневка идва от един голям извор над с. Тишевица – Иньовец. Рекичката и извора са свързани с една романтична легенда за безстрашния Еньо, който бил погубен от самодивата на извора. Неговата сестричка еневка дълго плакала за изгубения брат и от сълзите й потекла река.
Другата рекичка - Мраморчица, извира от карстов извор над “Милин камък”, минава през с. Мраморен и се влива като ляв приток на река Скът. Малко по-надолу е Таблювец, местност в която има останки от голямо римско селище.
Малко по-надолу в Скът се влива още един десен приток – Вировчица. Той извира над с. Върбица, тече през с. Вировско, откъдето взема името си преди да се съедини с потока Лесконощ. 

ОБРЕДИ, ОБИЧАИ И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ СЪБИТИЯ 
В селото има запазени обреди и обичаи, които се провеждат на следните дати: 24, 25 и 26 декември (Коледа), 14 януари (Василовден), 19 януари (Йордановден), 20 януари (Ивановден), 21януари (Бабинден), 14 февруари (Трифон Зарезан), 19 февруари (Тудоровден), 22 март (Ден на пролетта), 7 май (Събор на селото).

РЕГИСТРИРАНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Предстои регистрация на земеделски производители в областта на лозарството, които възнамеряват да възродят хубавото и качествено вино от “Борованската могила”.