село Голица
с. Голица, Общ. Долни Чифлик, Обл. Варна
2548
Население 539
Землище 48,822 km²
Надм. височина 233 m
Пощ. код 9114
Тел. код 05149
Телефон на кметството: (05149)2220
Е-mail: obst_dchiflik.golica@mail.bg
Землище 48,822 km²
Надм. височина 233 m
Пощ. код 9114
Тел. код 05149
Телефон на кметството: (05149)2220
Е-mail: obst_dchiflik.golica@mail.bg
Facebook страница: Вижте от тук
Имате по-актуална информация?
Село Голица се намира в Източна Стара планина, в планински район. Последното местоположение на селото е под височини наречени "голеши", където на югозападния склон се намира селото.Отстоянието от Варна е 58км. а от Общинския център гр.Долни чифлик е 20км. От землището на селото извира Голишката ряка която по-надолу се съединява с Еркешката и образуват река Двойница (Чифте дере, Куру Камчия/Суха Камчия).
Корените на това село се крият много назад във вековете самите голичани се имат за преки потомци на аспаруховите прабългари който са останали като остров между славянското население. В селото се говори на много интересен архаичен диалект, запазен и до днес. Голичани са много добри колонизатори като са предали диалекта и фолклора си на много села от Варненска Бургаска и Добричка област. През годините на турското робство селото се е ползвало с привилегии като дервентджииско село - задължение било на жителите да пазят Дюлинския проход.
Нещо с което голичани много се гордеят е че през робството в селото никога не са живели турци. В последните години се засили интереса към останките от т.н. "хемски порти" това е едно грандиозно фортификационно съоръжение което се намира в землището на селото и е служило за отбрана на византииската империя от нашествието на северните племена.след проведените археологически разкопки беше уточнено че датировката му се отнася към 3-4 век от н.е.
Читалището в селото е едно от работещите читалища, като към него има сформирани – женска група за автентичен фолклор, детска група,танцов състав и много индивидуални участници.
Корените на това село се крият много назад във вековете самите голичани се имат за преки потомци на аспаруховите прабългари който са останали като остров между славянското население. В селото се говори на много интересен архаичен диалект, запазен и до днес. Голичани са много добри колонизатори като са предали диалекта и фолклора си на много села от Варненска Бургаска и Добричка област. През годините на турското робство селото се е ползвало с привилегии като дервентджииско село - задължение било на жителите да пазят Дюлинския проход.
Нещо с което голичани много се гордеят е че през робството в селото никога не са живели турци. В последните години се засили интереса към останките от т.н. "хемски порти" това е едно грандиозно фортификационно съоръжение което се намира в землището на селото и е служило за отбрана на византииската империя от нашествието на северните племена.след проведените археологически разкопки беше уточнено че датировката му се отнася към 3-4 век от н.е.
Читалището в селото е едно от работещите читалища, като към него има сформирани – женска група за автентичен фолклор, детска група,танцов състав и много индивидуални участници.
Църковният храм е построен и осветен през 1850 г., именуван е на Св. Димитрий Мироточиви. Реставриран е и в момента е в много добро състояние.
Първата седмица на месец август в местността "Гермето" се провежда традиционния вайковски фолклорен събор - в тазгодишния /2007 г./ събор имаше участници от 43 вайковски села.
Типично за голишката кухня е приготвянето на парена баница /зелник/ която се счита за върха на кулинарията.