село Голешово

Пътувал един банскалия по света. На брега на реката Ганг в Индия се поспрял, защото чул как един човек, който потапял куция си крак в лековитите води на реката, припявал българска песен. - А бре, друже, че ми кажуваш ли от къде си? - А бря и да ти кажа, няма да знаеш - отвърнал куцият. От България съм. - Я! И аз съм от там. Ами от кой край си? - Има едно село в полите на Алиботуш и Пирин, Голешево се казва. От него съм.Там расте прочутият алиботушки чай. Та съм дошъл тука търговия с чая да правя. - Бре,бре, мила мале. Щом куците голешовалии стигнали до Индия, здравите кой ги знае къде че идат! И се вьрнал обратно в Банско. Искал човекьт да се засели в страна, където няма голешовалии, но не успял. Оттогава Банско расте и хубавее,па Голешево оредява и оредява, щото изпраща представители по целия свят. Според археолозите в околностите на село Голешево имало поселищен живот още от времето на новокаменната епоха (5000 г.пр.Хр.), а при сегашното му разположение – след последната четвърт на ІV в.пр.Хр. Името Голешово се среща за първи път в османски регистър от 1611-1617, 1623-1625 г. Предполага се, че то е разширено от „голеш”, което означава „голо” населено място. Според легендата за образуването на с.Голешово, за негов основател се сочи някой си дядо Гольо, който пръв се заселил тук, бягайки от гоненията на османците. Както в други селища на този край и в с.Голешово се заселват през ХVІІ-ХVІІІ в родолюбиви българи от Западна Македония, принудени да напуснат родния си край от непоносимото османско потисничество и от напиращите по техните земи албански заселници. През 1873 г. в с.Голешово има 260 къщи, а броят само на мъжете, годни за военна служба и да внасят данък, е 850. В края на ХІХ в. в селото живеят 1250 българи.

Основен поминък за населението по това време е козевъдството, кираджийството, гурбетчилъкът и добиването и обработването на желязо. Важна духовна опора на местното население се двете черкви – „Св.Димитър”, построена през 1833 г. и „Успение Богородично”, построена през 1853 г. Твърде рано будни голешовалии се научават да четат и пишат на църковно-славянски език. Към средата на ХІХ в. килийното училище се заменя със светско обучение и в 1870 г. се построява голяма за времето си училищна сграда. За учението на местните младежи по това време говори и фактът, че много от тях завършват Солунската българска гимназия и Педагогическото училище в Сяр. В с. Голешово никога не са живеели турци, но това не означава, че е нямало опити от страна на османците за заселване тук с цел да асимилират тукашното християнско население. Селото се намира в Резервата "АЛИ БОТУШ", който заема площ от 1628 хектара с буферна зона 750 хектара и е разположен в планината "Славянка", която се намира в зона с преходносредиземноморска растителност на границата между България и Гърция.

Славянка е малко известна планина и достъпът до нея е силно ограничен. Между 1000 и 1450 м н.в. се среща черният бор, а до 1800 м н.в. започват горите от черна мура. Сред животинските видове се срещат котешка змия, сърна, дива свиня, шипоопашата и шипобедрена костенурка, македонски гущер, , лисица, язовец и др. На това място сред девствена природа можеш да се почустваш в естествена ботаническа градина, която поради недостъпността си е запазила и до днес първичният си вид и красота. Някъде там на 1134 м н.в. е сгушено село Голешево, забравено от цивилизацията. допълнително информация и снимки- www.goleshevo.dir.bg

Село.БГ благодари на Виолина за изпратената информация!