село Гешаново

Гешаново е село, което се намира в Североизточна България в оласт Добрич.

„Има едно българско село с древна история. Споменава се за него в османските данъчни регистри от 14-15 век.” Тази информация може да се отнесе почти за всяко българско село. Но това, което привлича вниманието ни е,че това село се намира на кръстопътя на древните пътища Виа Понтика и Виа Милитарис. Селото се казва Главан. В историческите книги можем да прочетем следното: „След руско-турската война /1828-1829 г./ 800 главански семейства, начело със свещеника Михаил Стефанов Киранов, тръгват с оттеглящите се руски войски. Пътят е дълъг и тежък. Много умират. Част от главанци остават в Северна България, където основават свое село Главан /днешното село Главан, Област Силистра/. 167 семейства достигат до Бесарабия,където основават трето село Главан. Бесарабските главанци пазят и досега езика си, както и своите обичаи. Има и семейства, които са се завърнали от Бесарабия в България. Поради това, че тръгнали след като ожънали нивите си - зимата ги заварила в Добруджа. Там и останали. Живеят в селата Гешаново, Владимирово и др. Най-голям инат (най характерното качество за главанците) проявили тези, които влезли най-навътре, а по-точно заселилите се в село Гешаново, община Добрич.

Преди да вземе името на загиналия поручик Гешанов, селото се е казвало Конак куюсу. Поручикът от Първа конна дивизия, шести полк-поручик Гешанов загива, защитавайки селото през Първата световна война. И хората от благодарност приемат неговото име да носи селото им. По тоталитарно време е било недопустимо населено място да носи име на царски офицер. На два пъти е имало държавен опит да сменят името на селото, но селяните не са допуснали това.

Селото е разположено близо до коритото на Сухата река. Реката в този район е пресъхнала. Отличава се от останалите добруджански села с това, че е сгушено между красиви хълмове. Богатият чернозем ражда най-златното добруджанско жито, от което се прави най-вкусния хляб. В района се срещат много билки. През лятото селцето ухае на лайка и маточина. Има голямо находище и на смрадлика.

Имат три извора в селото с построени чешми. Наричат ги Сладката,Горчивата и Акарджа. Легендата за тях се предава от уста на уста. Тя глси, че в съседното село Енево и не само там настанала голяма зима. Хората не само мръзнели, но и умирали от глад. Потърсили помощ от съседните села. Единствено хората от село Поручик Гешаново са ги нахранили и приютили до края на зимата. И до днес старите хора казват на наследниците си "Ако някой от Гешаново има нужда от помощ трябва да намериш начин да му помогнеш!". Звучи малко наивно днес, но това е действителността там. Хората от Енево и днес изпитват особена благодарност и почит към хората от Гешаново. Хората, чиито корен е в това село, имат специфична осанка. Ходят гордо, но не надменно. Ако веднъж ги видиш,не би ги забравил и после би ги разпознал сред тълпата.

Село.БГ благодари за изпратената информация!