село Галиче

Село Галиче се намира в област Враца, община Бяла Слатина. Историята на населеното място Галиче започва, поне на хартия, някъде в края на XIV век и началото на XV век. За селото се знае от предания, а и от намерени през изминалите години тракийски съкровища, че е било кръстопът през римско време.

Единият път е от село Гиген (Улпия Ескус - римски град, създаден по времето на император Траян през 106 г.), пътят минавал през село Галиче (местностите "Сънтина бабка" и "Тево дърво") и продължавал през г. Бяла Слатина за г. Червен Бряг (тогавашен център). Другият път, минаващ през селото идвал от г. Лом и минавал през местностите "Прапора", "Червената урва", към г. Бяла Слатина и г. Червен Бряг. Въпросните пътища са съпроводени на интервали с могили, запазени до наши дни, най-вероятно някогашни ориентири.

За първи път името на селото, обаче, се споменава в турските документи за областта, в началото на XV вeк. За през периода на турското робство в България за селото е останало като предание, че турчин в селото не е замръквал или ако е, то на сутринта от селото излизал само конят му. Причина за това най-вероятно е било, че селото се е намирало в гориста местност, което от своя страна е служило в плюс за местното население. За това време, но в по-късен стадий от турското владичество XVI-XVII век е останала една притча за отстояването на една любов: "Извън селото, в гората, била отседнала турска войска. Водачът им имал болки в очите и местна лечителка му казала, че трябва да му се правят компреси от млада девойка от селото и с вода от "манастира" (местност, намираща се западно от селото). Въпросното момиче било доведено, но то си имало приятел Данфор, който замислил през нощта да отърве от турците девойката си. И така през нощта той се промъкнал тихомълком в шатрата на турския водач и без да му мигне окото му отрязал главата. На сутринта, след като разбрали за обезглавеният им водач, турската потеря напуснала местността.". От тогава на това място, до наши дни, е просъщесвувало дърво наречено от населението "Данфоров Горун".