село Видраре
с. Видраре, Общ. Правец, Обл. София - област
3327
Население 428
Землище 36,018 km²
Надм. височина 326 m
Пощ. код 2190
Тел. код 07139
Имате по-актуална информация?
Землище 36,018 km²
Надм. височина 326 m
Пощ. код 2190
Тел. код 07139
Имате по-актуална информация?
Селото се намира на 11км. ЮЗ от гр. Ябланица, община Правец, Софийска област. Разположено е в котловина между три внушителни разклонения на Ботевградския и Тетевенския балкан.Селото с неговите живописни 10 махали е свило гнездо на левия и десния бряг на река Малък Искър. Селото е на 40 км. от Ботевград и Тетевен и на 80 км. от центъра на София.
Котловината в която е разположено селото е дълга над 6 км. и е широка 2-3км. Заградена е от хълмове: от запад Венеца, от север купеновидния масив Черни връх, от възвишенията Неньова страна и Вълчовски връх. На североизток малката планина Драгоица, с връх Нишана висок 990м.Селото е средно на 350 метра над морското равнище. Климатът е много здравословен, определя се като умерено-континентален, но зимата не е сурова, а лятото е прохлано. Средногодишните валежи са от 750 до 900 литра на кв.метър.Ветрове духат сравнително малко и то главно от северозапад.
Видраре има землище с различен скален състав. Има пясъчник, глинести шисти, а поречието е от наносен материал, събран през вековете от реката и страничните долища. От възвишенията около селото поемат началото си десетки извори като Бинчин дол, Срядората, Петровец, Петруша и др. Река Малък Искър е благодатен източник за хора от цялата страна, които идват във Видраре, за да ловят риба или да си отпочинат в нейната прохладата. Жителите на селото казват, че отново са се появили и видрите, изчезнали при замърсяването на реката. Горите са предимно дъбови и са пълни с плодове, гъби и дори диви животни.
Хубавото разположение и благоприятните условия за живот в село Видраре са запривличали човешкото око от дълбока древност, когато в селото са станували още древните траки. За това свидетелстват могилите \\"Света Петка\\" и \\"Свети четиридесет\\". По-късно през селото преминават и римски завоеватели. За това свидетелстват следите от стар римски път (Средец-Орхание-Плевен), който е вървял между \\"Ненова страна\\" и могилата \\"Петруша\\" и продължавал към селищата Шумнене и Добревци. И до сега този път носи името \\"Друма\\". На 4 км. под Видраре, на пътя за с.Калугерово, на десния бряг на реката личат останки от разрушена крепост - Градище. Основи от църква са открити в месността Брестето. Там е намерена и престолна плоча за олтар. Вероятно малка църква е имало и в полите на връх Венеца. И до сега месността се казва \\"Черковището\\". Живот е имало и в месността \\"Имането\\", намираща се южно от селото. Там са открити останки от глинени съдове и първобитни стрели. Голямо доказателство за живота в района е манастирът \\"Свети Николай чудотворец\\". Построен на десния бряг на реката през 16 век той е будил народната съвест до 1801 година, когато кърджалиите идват тук и го разрушават. Петима от калугерите били удавени в близкия вир, който и досега се именува \\"Калугеровец\\". Останалият жив калугер е намерил приют в Етрополския манастир \\"Света тройца\\". Там той занесъл стари книги, включително и опис на манастирските имоти. Те са започвали от моста под селото и стигали до \\"Кесарската воденица\\". Манастирът е възобновен 1898 година от местния родолюбец Марин Лалов във формата на параклис. Освен манастира, от 1834 год. тук има и църква \\"Света Параскева\\", която в началото е изцяло иззидана само от камък. Иконостасът, арктиката, олтарът и сводът на храма издават една изящна архитектура. Буди любопитство и художествената живопис, която обхваща стените, прозорците и големия свод на църквата. За да стигне до наше време и в днешния си вид църквата е преправяна няколко пъти.
През декември 1869 г. воден от Васил Йонков от с.Гложене Тетевенско в селото пристигнал Левски. Тук той се срещал със своя приятел от младежките си години учителя от гр.Сопот Илия Костов Гюндузов.Тази среща подпомага тайната му мисия, но основаването на комитета в селото е станало на следващата година при втората обиколка. Вутьо поп Савов пише за станалата среща: \\"Една вечер в кафенето на Фильо поп Петров, дойде един търговец облечен хубаво с потури и фес и ни каза, че купува добитък. След което разбрахме, че това е бил дяконът Левски. Когато основахме комитета, аз бях там. Бяхме всичко 15-16 души. Дяконът постави пищова и камата на масата, а ние ги целунахме и се заклехме да пазим тайна.\\" Тайното име под което да се прикрива комитета, дадено от Левски е било \\"Хасан Касан\\". Комитета стигнал 40 члена и разполагал с 200 пушки. Списъкът с имената на членовете в комитета и другите комитетски книжа са унищожени след фаталната постъпка на Димитър Общи - обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак, извършен на 22 септември 1872 г. По тази причина не всички имена са известни. Знае се за 8: братята Иван и Вутьо Ветови, братята Фильо и Йосиф поп Петрови, Вутьо Пелов, свещеник Георги Даков Тутмаников, Илия Гюндузов и Васил Пупешков, които са осъдени на заточение в Диарбекир. Предполага се, че членове на комитета са били и Вутьо поп Савов, Вутьо поп Иванов, Стойко Добрешков, Найден Вълков, Йото Ботев. Заточениците прекарват в Диарбекир повече от 3 години. Връщат се във Видраре по време на Освобождението и доживяват старини и оставят многобройна челяд.
В боевета на Шипка се проявили местните опълченци: Васил Вутов, Димитър Василев, Васил Павлов, Димитър Вутов, Васил Симов, Коста Бочев, Стефан Добрев и Павел Йотов.
На 1 януари 1848 г. в село Видраре е открито класно училище с пръв учител баба Тола. Малко преди Освобождението в 1875 г. училището има 260 възпитаника, от които 220 момчета и 40 момичета.Това е най-многолюдното училище в този край. В периода 1891-1893 г. по стопански начин е построено новото училище, а прес септември 1908 г. е открита и пълна прогимназия. За културното издигане на селото допринася и местното читалише \\"Развитие\\". Основано по инициатива на местната интелигенция /чинивници,, местни учители и селяни/ на 9 март 1898 година. Богатото историческо минало и духовно развитие са предпоставки за издирване, съхранение и предаване на местни обичаи, песни и традиции, свързани с определени празници и местности.
От 1989 г. е сформирана група за автентичен фолклор с 20 самодейци, която е участвала в много Национални събори на българското народно творчество и е носител на дипломи и грамоти. Библиотеката разполага с 5200 тома художествена, отраслова и справочно-библиографска литература, новонабавени - 96 тома, читатели - 106. Сградата е нова, материалната база - поддържана и запазена. Включва: голям салон със сцена, малък салон, просторна и светла библиотека и две помещения, отдадени под наем. Във Видраре Апостолът Васил Левски създава шестия Български революционен комитет. Признателни видрарци са реставрирали къщата-музей \\"Скривалище В.Левски\\" или \\"Туняковски хан\\" и сградата на \\"Старото класно училище\\"-от 1848 г. Двете сгради, сега музейни сбирки, са гордост за видрарци. Библиотеката е създадена 1898 година с библиотекар Пело Вутев. През 1986 година в читалищната сграда възниква пожар и е унищожен 12 хиляди тома книжен фонд, възстановяването на който започва 1990 г. с дарителски акции.
Здравен участък в селото има от 1950 г. До 1963г в селото е имало родилно отделение. От 1950 г. част от сградата на болницата е преотстъпена за \\"Дом за деца с тежки телесни недъзи\\".Домът е с капацитет 120 деца. В дома работят местни кадри. Днес село Видраре е място за почивка и отдих на много хора, които ценят природата, чистия климат и историята, защото село Видраре е било и ще се помни сред мнозина, като село носещо в себе си духа и традициите от миналаото към настоящетои бъдещето. Музейни сбирки Старо класно училище Местоположение- в центъра на селото, до църковния двор. Сградата е строена през 1846-1847 г. Новобългарското училище във Видраре отваря врати на 01.01.1848 г., само 13 г. след Габрово. Разположената на втория етаж експозиция отразява развитието на Видраре от древността до първите години след Освобождението от турско робство. Направена е оригинална възстановка на класна стая. Ханът на Вутьо Попиванов /Туняковски хан/ Местоположение- на главния път, в края на селото. Построен през 1820 г. Реализирана е оригинална възстановка на хана. Експозицията отразява дейността на ЧБРК “Хасан Касан “ с. Видраре, 1870 г. Има запазено скривалище на В. Левски.
В последните години се увеличават площите с трайни насаждения – сливи и ябълки.
Село БГ. благодари за предоставената информация.
Котловината в която е разположено селото е дълга над 6 км. и е широка 2-3км. Заградена е от хълмове: от запад Венеца, от север купеновидния масив Черни връх, от възвишенията Неньова страна и Вълчовски връх. На североизток малката планина Драгоица, с връх Нишана висок 990м.Селото е средно на 350 метра над морското равнище. Климатът е много здравословен, определя се като умерено-континентален, но зимата не е сурова, а лятото е прохлано. Средногодишните валежи са от 750 до 900 литра на кв.метър.Ветрове духат сравнително малко и то главно от северозапад.
Видраре има землище с различен скален състав. Има пясъчник, глинести шисти, а поречието е от наносен материал, събран през вековете от реката и страничните долища. От възвишенията около селото поемат началото си десетки извори като Бинчин дол, Срядората, Петровец, Петруша и др. Река Малък Искър е благодатен източник за хора от цялата страна, които идват във Видраре, за да ловят риба или да си отпочинат в нейната прохладата. Жителите на селото казват, че отново са се появили и видрите, изчезнали при замърсяването на реката. Горите са предимно дъбови и са пълни с плодове, гъби и дори диви животни.
Хубавото разположение и благоприятните условия за живот в село Видраре са запривличали човешкото око от дълбока древност, когато в селото са станували още древните траки. За това свидетелстват могилите \\"Света Петка\\" и \\"Свети четиридесет\\". По-късно през селото преминават и римски завоеватели. За това свидетелстват следите от стар римски път (Средец-Орхание-Плевен), който е вървял между \\"Ненова страна\\" и могилата \\"Петруша\\" и продължавал към селищата Шумнене и Добревци. И до сега този път носи името \\"Друма\\". На 4 км. под Видраре, на пътя за с.Калугерово, на десния бряг на реката личат останки от разрушена крепост - Градище. Основи от църква са открити в месността Брестето. Там е намерена и престолна плоча за олтар. Вероятно малка църква е имало и в полите на връх Венеца. И до сега месността се казва \\"Черковището\\". Живот е имало и в месността \\"Имането\\", намираща се южно от селото. Там са открити останки от глинени съдове и първобитни стрели. Голямо доказателство за живота в района е манастирът \\"Свети Николай чудотворец\\". Построен на десния бряг на реката през 16 век той е будил народната съвест до 1801 година, когато кърджалиите идват тук и го разрушават. Петима от калугерите били удавени в близкия вир, който и досега се именува \\"Калугеровец\\". Останалият жив калугер е намерил приют в Етрополския манастир \\"Света тройца\\". Там той занесъл стари книги, включително и опис на манастирските имоти. Те са започвали от моста под селото и стигали до \\"Кесарската воденица\\". Манастирът е възобновен 1898 година от местния родолюбец Марин Лалов във формата на параклис. Освен манастира, от 1834 год. тук има и църква \\"Света Параскева\\", която в началото е изцяло иззидана само от камък. Иконостасът, арктиката, олтарът и сводът на храма издават една изящна архитектура. Буди любопитство и художествената живопис, която обхваща стените, прозорците и големия свод на църквата. За да стигне до наше време и в днешния си вид църквата е преправяна няколко пъти.
През декември 1869 г. воден от Васил Йонков от с.Гложене Тетевенско в селото пристигнал Левски. Тук той се срещал със своя приятел от младежките си години учителя от гр.Сопот Илия Костов Гюндузов.Тази среща подпомага тайната му мисия, но основаването на комитета в селото е станало на следващата година при втората обиколка. Вутьо поп Савов пише за станалата среща: \\"Една вечер в кафенето на Фильо поп Петров, дойде един търговец облечен хубаво с потури и фес и ни каза, че купува добитък. След което разбрахме, че това е бил дяконът Левски. Когато основахме комитета, аз бях там. Бяхме всичко 15-16 души. Дяконът постави пищова и камата на масата, а ние ги целунахме и се заклехме да пазим тайна.\\" Тайното име под което да се прикрива комитета, дадено от Левски е било \\"Хасан Касан\\". Комитета стигнал 40 члена и разполагал с 200 пушки. Списъкът с имената на членовете в комитета и другите комитетски книжа са унищожени след фаталната постъпка на Димитър Общи - обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак, извършен на 22 септември 1872 г. По тази причина не всички имена са известни. Знае се за 8: братята Иван и Вутьо Ветови, братята Фильо и Йосиф поп Петрови, Вутьо Пелов, свещеник Георги Даков Тутмаников, Илия Гюндузов и Васил Пупешков, които са осъдени на заточение в Диарбекир. Предполага се, че членове на комитета са били и Вутьо поп Савов, Вутьо поп Иванов, Стойко Добрешков, Найден Вълков, Йото Ботев. Заточениците прекарват в Диарбекир повече от 3 години. Връщат се във Видраре по време на Освобождението и доживяват старини и оставят многобройна челяд.
В боевета на Шипка се проявили местните опълченци: Васил Вутов, Димитър Василев, Васил Павлов, Димитър Вутов, Васил Симов, Коста Бочев, Стефан Добрев и Павел Йотов.
На 1 януари 1848 г. в село Видраре е открито класно училище с пръв учител баба Тола. Малко преди Освобождението в 1875 г. училището има 260 възпитаника, от които 220 момчета и 40 момичета.Това е най-многолюдното училище в този край. В периода 1891-1893 г. по стопански начин е построено новото училище, а прес септември 1908 г. е открита и пълна прогимназия. За културното издигане на селото допринася и местното читалише \\"Развитие\\". Основано по инициатива на местната интелигенция /чинивници,, местни учители и селяни/ на 9 март 1898 година. Богатото историческо минало и духовно развитие са предпоставки за издирване, съхранение и предаване на местни обичаи, песни и традиции, свързани с определени празници и местности.
От 1989 г. е сформирана група за автентичен фолклор с 20 самодейци, която е участвала в много Национални събори на българското народно творчество и е носител на дипломи и грамоти. Библиотеката разполага с 5200 тома художествена, отраслова и справочно-библиографска литература, новонабавени - 96 тома, читатели - 106. Сградата е нова, материалната база - поддържана и запазена. Включва: голям салон със сцена, малък салон, просторна и светла библиотека и две помещения, отдадени под наем. Във Видраре Апостолът Васил Левски създава шестия Български революционен комитет. Признателни видрарци са реставрирали къщата-музей \\"Скривалище В.Левски\\" или \\"Туняковски хан\\" и сградата на \\"Старото класно училище\\"-от 1848 г. Двете сгради, сега музейни сбирки, са гордост за видрарци. Библиотеката е създадена 1898 година с библиотекар Пело Вутев. През 1986 година в читалищната сграда възниква пожар и е унищожен 12 хиляди тома книжен фонд, възстановяването на който започва 1990 г. с дарителски акции.
Здравен участък в селото има от 1950 г. До 1963г в селото е имало родилно отделение. От 1950 г. част от сградата на болницата е преотстъпена за \\"Дом за деца с тежки телесни недъзи\\".Домът е с капацитет 120 деца. В дома работят местни кадри. Днес село Видраре е място за почивка и отдих на много хора, които ценят природата, чистия климат и историята, защото село Видраре е било и ще се помни сред мнозина, като село носещо в себе си духа и традициите от миналаото към настоящетои бъдещето. Музейни сбирки Старо класно училище Местоположение- в центъра на селото, до църковния двор. Сградата е строена през 1846-1847 г. Новобългарското училище във Видраре отваря врати на 01.01.1848 г., само 13 г. след Габрово. Разположената на втория етаж експозиция отразява развитието на Видраре от древността до първите години след Освобождението от турско робство. Направена е оригинална възстановка на класна стая. Ханът на Вутьо Попиванов /Туняковски хан/ Местоположение- на главния път, в края на селото. Построен през 1820 г. Реализирана е оригинална възстановка на хана. Експозицията отразява дейността на ЧБРК “Хасан Касан “ с. Видраре, 1870 г. Има запазено скривалище на В. Левски.
В последните години се увеличават площите с трайни насаждения – сливи и ябълки.
Село БГ. благодари за предоставената информация.
