село Веслец

ОПИСАНИЕ НА СЕЛОТО 
Малко, китно селце, разположено в северните подножия на бърдо Веслец, откъдето е получило и името си. Намира се на 15 км. североизточно от областния център град Враца. На изток граничи с Горно Пещене и Върбешница, на юг – с Косталево, на запад – с Враца, и на север – с Мроморен.

ТРАНСПОРТНИ ВРЪЗКИ 
До селото пътуват автобуси, които тръгват от Автогара – Враца.

ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
 До 1945 г. селището е било пръснато на отделни махали в три посоки. В зависимост от местоположението им те били наречени Мраморенски Веслец, Врачански Веслец и Върбешки Веслец. През 1945 г., големите родове в селото взимат решение селото да се премести в ниската част и така се поставя началото на сегашното село Веслец, което е от събран тип и е до река Речка. Оформят се улиците и центърът, построява се и сградата на кметството. На 3 км. южно от днешното село Веслец, в полите на бърдото, се намира местността Манастира. В тази местност стоят стените на еддна голяма еднокорабна църква, строена през късното българско средновековие.


КУЛТУРНИ И ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ 
Днешното ново и събрано село е разположено по Слънчевия склон на малката височина Кьосов връх край левия бряг на р. Скът, която местните жители наричат Речка. В местността “Бърбов кладенец” има паметна плоча, а на “Колова поляна” се издига паметник, в чест на Христо Ботев и неговата чета. Край селото минава и екопътеката Ботев път. Красивата природа, обуславяна от горите и ливадите, допринася за спокойния и здравословен начин на живот в село Веслец.
В центъра на селото има Културен дом и ново двуетажно училище, което за съжаление днес е затворено заради броя на децата. 

ОБРЕДИ, ОБИЧАИ И ДРУГИ ИНТЕРЕСНИ СЪБИТИЯ 
Всяка година на 31 май в местността Речка има традиционно тържество, в чест на Христо Ботев и неговата чета, която в нощта на 19 срещу 20 май 1976 г. е лагерувала в местността и на другия ден потеглила към връх “Вола”.
По традиция в селото се празнува и събор, който се провежда на 2 август /Илинден/.

РЕГИСТРИРАНИ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ
Високите и разнообразни гори (акация, бор, бук, липа, диви круши) в околностите на селото дават възможност за развитие на пчеларството. Регистрирани пчелари на територията на селото са: Въло Иванов Вълов, д-р Ивайло Борисов, Иван Палушев, Иван Леков, Тотка Лекова и Милка Трифонова.