село Веселина

Население
По брой на жителите си е най-голямото село в общината.
В момента в селото живеят 1080 души, от които 553 са мъже и 525 са жени. По неофициални данни етническия състав на населението е 97,7 % турци и 2,3 % роми-мюсюлмани.

Местоположение
Намира се на Североизток от гр. Лозница на 4 км вляво от шосето Разград – Шумен

Развити отрасли и производства – Предимно селското стопанство. Произвеждат се главно зърнено фуражни и зърнено хлебни култури.
В селото съществува шивашки цех частна собственост на “Мелиса ООД”, който преди1989 г. е бил цех за конфекция към завод “Добри Карталов”- Габрово.

Забележителности
Селото има читалище, 2 джамии, стари мюсюлмански, християнско гробище и камбана.

Празници и културни събития / обреди и обичаи/
Културни прояви с регионално значение са : 24 –май – събор
Голям празник за селото. Прави се надпяване с участие на фолклорни и други групи от всички етноси в общината и региона, организирват се конни състезания и борби по възрастови групи и категории ежегодно.
В селото съществува женска група за турски фолклорни песни към читалището , която участва в много региоанални и местни празници.
През 2002 г. деца – самодейци/ 9-11г./, участници в кръжок по етнография към читалището бяха поканени за участие в Х Национален конкурс- “България – нашето бъдеще”-гр. София. Децата спечелиха І-во място, значка и звание “Рицари на познанието”. От тогава насам същите деца създадоха детска фолклорна група “Веселинче” за автентичен турски, български и ромски фолклор.
Сегашното население на селото се състои главно от турци – сунити и около 30 семейства роми – мюсюлмани, изповядващи ислямска религия.
Обредни ритуали на празничния годишен календар
Нощта “Кадир” или “Кадир геджеси”.
Нощта “Кадир” е 2-3 дни преди Рамазан байрам. Вярва се, че през тази нощ “небето се отваря” и всеки мюсюлманин, който си пожелае нещо , желанието му ще се изпълни.
За разлика от християнското население мюсюлманите имат самo два празника :
Рамазан и Курбан байрам, които са големи празници и празнуването им е свързано с изпълняването на определени ритуални моменти.
По мюсюлманския календар деветият месец е месец Рамазан . През този месец мюсюлманското население пости 30 дни. Постите се състоят само не от лишаване на храни , вода и други светски удоволствия за определен период от деня. /Обикновено след сутришната молитва до вечерната молитва./
Един ден преди байрама е свещеният ден Арефе, на който се правят обредни питки, посипани с чоролту / растение , приличащо на сусам със специфичен аромат ,отгледано само от мюсюлманите специално за обредните байрамски питки и меса ./
В деня на байрама задължително всички се обличат в празнични дрехи. Децата тръгват от сутринта да целуват ръка, а възрастните си ходят на гости.
По време на този байрам се дава милостиня на бедните и сираците, което е задължително за всички мюсюлмани. Тази милостиня се нарича фитре. Стойността на фитрето се определя от джамийското настоятелство. Количеството фитре е прехраната на човек за един ден. Дава се също така и зекят, което е определена стока за определени хора /бедни, сираци, джамии / . Зекятът е божествена осигуровка на бедните. Дава се за покъщнина , животни и стока, заедно с фитрето.
Курбан байрам се празнува 70 дни след Рамазан байрам . През този байрам се коли курбан. В свещения ден Арефе за мъртвите, а на самия байрам след сутришната молитва за живите /за когото е наречено животното /.
Месото на курбана /дясната част на животното/ се раздава на 7 семейства. Курбан байрам се празнува 4 дни и до края на байрама трябва да свърши.
От месото на курбана се приготвя се приготвя по специална технология много вкусна яхния с много лук, джоджен, чоролту и чер пипер.
Денят “Ашуре”. В този ден се прави ашуре, което се приготвя от 7 основни съставки, по желание на домакинята. Най-често това са вода, захар, царевица, булгур, боб , някой плод, орехи и др. Раздава се на съседи и близки.
Други основни моменти от бита на турското население са раждане, кръщенета, женитба, смърт .
Раждане
Турското население на с. Веселина е запазило традициите и обичаите си до днес, въпреки че с годините част от тях са се осъвременили. Хората тук са дълбоко религиозни и всички ритуали свързани с раждане, женитба, смърт и др. празници се изпълняват без да се пропускат подробностите.
С пристигането на бебето и майката у дома бабите шетат и приготвят празнична трапеза с традиционни турски ястия. Бебето се слага в леглото му, а под възглавницата се слага малка книжка със сури от Корана. На възглавницата или на шапката на бебето се набождат с безопасна игла специално изработено украшение от карамфили и сини мъниста, наречено “цвете против уроки”. До една седмица се поканва ходжата, който кръщава бебето със специална молитва. До 40 –тия ден майката и бебето не излизат от дома. Дрехите на бебето съхнат само денем, вечер се прибират. На 37-я ден бебето и майката отиват у другата баба.
Тя кани роднини и близки и прави питка/кръщене/ на внучето си. Даряват се пари и дрехи на бебето от всички присъстващи като първа започва бабата/майката на момичето/. Тя дарява бебето най-често с дрехи до 7-10г. възраст. След това дава и бохча на майката , бащата и сватовете си.
Женитба
Днес младите се женят опознали се предварително. Преди се правел годеж и задължително трябвало да се изчака няколко години до сватбата. Днес годежът пак съществува сред турците, но той вече се е осъвременил. Сгодяват се младите и булката още същата нощ отива да живее при бъдещия си съпруг.
Една седмица преди сватбата чеизът на булката се носи в къщата на младоженеца и се нарежда в бъдещия дом. Поканват се всички жители на селото дза оглед.
Вечерта преди сватбата в събота се прави Къна геджеси . Жените се събират, забулват булката с червен воал , а тя е облечена с турска носия /шалвари, риза и елек обшити със сърмени конци и лютурки/. Пред булката се поставя паничка с къна в която са забодени запалени свещички . Къната се прави на каша и се къносват дланите и краката на булката. Слагат се червени ръкавици. Момите пеят тъжни песни и играят.
В неделя майката на булката прави “алай”, на който присъстват семо жените от селото. Дарява се булката със злато, платове, пари и сервизи. След това идва младоженецът идва да вземе булката. Преди да пристъпи прага на младеженеца свекървата слага два хляба под ръцете на булката и кана с вода, която булката разлива от входната врата до стаята си.
Смърт
Извършването на ритуали при погребението и използваните атрибути за случая при мюсюлманите коренно се различава от това на християните. Жените не ходят на гробищата при погребването на мъртъвците. / Посещават ги само на байрямите /
Починалия не се погребва в ковчег. До седем дни в дома му се чете Мевлид и вяка вечер се прави мекица с халва за мир и покой на душата му.
Ромите-мюсюлмани , живеещи в селото също празнуват Байрямите. Повечето от обичаите им са взаимствани с тези на турското население. Съществената разлика при тях е при женитбата. За тях е задължително булката трябва да бъде девствена и това се празнува с много музика и игри. Пие се блага ракия. Ако булката не е девствена, тя се връща при родителите си.
Сватбите при ромите са много по-пищни от турските, при тях на Къна геджеси само се играе, без да се прави обичая”къносване на булката.”

Агробизнес/земеделие, животновъдство/
Селото разполага с 14 000 дка обработваема земя. Традиционно се засяват пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. Стопанисват де 360 дка сини сливи. Отглежда се 22о дойни крави, около 800 овце-майки и 500 бр. кози изцяло в частния сектор.

Имоти
Сграден фонд – Здравен дом - 29 кв. ; Детска градина+ основно училище+ физкултурен салон 60 к; кметство + поща 59 кв.
Терени – 43 кв – жилищно строителство

Каталог на производители
Земед. кооп. “Веселина” – с. Веселина – арендува почти цялата обработваема земя.в селото.
Голям брой дребни земеделски производители главно на мляко.
ЕТ “Бети” – мандра с. Веселина
“МДМ”- ООД с. Веселина – производство на конфекция на ишлеме за износ


Възможности за инвестиции
Създаване на трайни насаждения