село Везенково
с. Везенково, Общ. Сунгурларе, Обл. Бургас
2339
Население 357
Землище 43,179 km²
Надм. височина 321 m
Пощ. код 8457
Тел. код 05573
Телефон на кметството: (05573)2212
Имате по-актуална информация?
Землище 43,179 km²
Надм. височина 321 m
Пощ. код 8457
Тел. код 05573
Телефон на кметството: (05573)2212
Имате по-актуална информация?
Селото се намира на 17 км северозападно от Сунгурларе. Кръстено е на българския лекар К.Везенков, участвал в Руско-турската освободителна война 1877-1878г. Разположено на южните склонове на Източна Стара планина, при над.в. 555м. Население – 440ж. На 2 км от селото тече р. Луда Камчия. В близост до селото има вековни гори- бук, дъб,габър. Развито тютюнопроизводство, лозарство и овцевъдство.
Село Везенково, до неотдавна Кадър факли, съществува като населено място повече от 2000 години. В близо половината от тях то се намира в местността “Тепегьоза” и по-конкретно в онази част от нея, която и сега се нарича “Клис алтъ” /”Шест църкви”/. Навярно това селище ще да е било твърде значително по размер и значимост, за което говорят не само отломките от църкви, чешми и други старини, но и няколко от големите укрепления по билото на Източна Стара планина.
Непосредствено над някогашното селище се издигат крепостите на “Малкото” и “Голямото” кале, малко по-назад е “Руспу хисар”. Значението на тези укрепления, както и на самото селище, се определя от стратегическата роля на Върбишкия проход в историята на тракийските племена и по-късно на Византийската империя и Първата българска държава. Разположени на южния вход на прохода, тези пунктове осигуряват безопасността на войски, официални пратеничества и др. на път за Цариград или към българските столици Плиска и по-късно Преслав. През 13 и 14 в., когато центърът на българската държава се премества в Търново, значението на Върбишкия проход намалява, а след падането на България под османско владичество придобива съвсем локално значение. Вероятно през този период селището от м. “Клис алтъ” слиза малко по на юг и се установява край левия бряг на р. Луда Камчия. От 14 в. То се среща в редица османски документи под името Хадър факъх.
Според езиковеди първата част на името Хъзър, Хадър, Кадър е лично име, а втората има арабски произход и означава умен, образован човек, превежда се още и като учител по религиозни въпроси. Би могло да се приеме, че името на селото идва от първооснователя или най-видния му жител. От откритите досега османо-турски материали се вижда, че до края на 17в. с. Кадър факли, както и съседните села Садово, Новачка, Манолич и др. са обитавани от многолюдно българско население. Последните шест български домакинства на селото са отбелязани през 1688 г. В следващите 150 – 200 години липсват каквито и да е било сведения за тяхната съдба.
Разпиляването и изчезването на българите се дължи на различни причини, сред които не на последно място е данъчния гнет и асимилационната политика на османската власт. През 1884 г. този край е посетен от чешкия историк – българист К. Иречек, който пише, че някои от турците по долината на р. Луда Камчия имат български произход, а един от с. Кадър факли даже знаел, че неговите деди се казвали Васил и Стоян. След освобождението на България през 1878г. едни от местните мюсюлмани заминават за Турция, други напущат около1885 – 1886 г., но най – масово се изселват през 1928 и 1951 г. Въпреки това селото се разраства и отново побългарява. През втората половина на 80-те години на на 19 в. тук се установяват български преселници от границата край Свиленград и главно от селата Дрипчево, Ения /Младиново/, Дервиш могила и др. Идват заселници от с. Върбица, с. Сотиря Сливенско и пр. И ако през 1878 г. селото се състои само от 55 турски домакинства /89 мъже и 105 жени/, през 1938 г. те нарастват на 210 домакинства с 975 жители, от които 750 българи, останалите турци и цигани. Десет години по-късно жителите надхвърлят 1100 души.
Между старите и новите заселници се създават отношения на добросъседство и взаимопомощ, които устояват на всякакви политически промени и сътресения. С периода на Руско–турската освободителна война е свързано днешното наименование на селото. То носи името на лекаря от Българското Опълчение доктор Константин Ив. Везенков. В началото на 1878г. Опълчението е изпратено към Еленския и Котленския край за усмиряване на неспокойното население и прекратяване издевателствата над българските селища. През януари с. г. големи башибозушки тълпи опустошават с. Медвен. Същата опасност надвисва и над Котел. На 21 януари отрядът на полк. Пушкин потегля от Котел и стига до с. Медвен, а предните части и до с. Садово. Малко след обяд опълченците се отправят към с. Кадър факли, но в местността Марашката са посрещнати от убийствен огън на противника. В тази битка д-р Везенков е ранен тежко в гърдите.Умира през пролетта на 1878г. Погребан е в гр.Феодосия, на Кримския полуостров, където минават последните месеци от живота му. Името на д-р Константин Иванов Везенков селото приема през 1934 г Макар и отдалечено от по-значителни центрове, с. Везенково не остава изолирано от политическия, културен и стопански живот на страната.
Селото дава скъпи жертви във войните за национално освобождение и независимост. Будни и отзивчиви, везенковци откриват едно от първите български училища в този район - през1894 г.. През 1935 г. създават читалище,а наскоро след това и потребителна кооперация. През 1952 г. Везенково е изцяло електрифицирано. През 1957 г. селото е радиофицирано, а в следващия период рядко минава година, в която да не се впише някакво значително събитие: построени са селска фурна, административна сграда на ТКЗС, административна сграда на кметството и пощата, кооперативен дом с магазин и сладкарница, киносалон и училищен стол, селска баня, автоматична телефонна централа, нова читалищна сграда. Уредени са няколко паркови къта: около паметника на д-р Везенков, в училищния двор, край селската река, около възпоменателния знак на българското опълчение.
Село.БГ благодари на Ангел Господинов Тонев за изпратената информация.
Село Везенково, до неотдавна Кадър факли, съществува като населено място повече от 2000 години. В близо половината от тях то се намира в местността “Тепегьоза” и по-конкретно в онази част от нея, която и сега се нарича “Клис алтъ” /”Шест църкви”/. Навярно това селище ще да е било твърде значително по размер и значимост, за което говорят не само отломките от църкви, чешми и други старини, но и няколко от големите укрепления по билото на Източна Стара планина.
Непосредствено над някогашното селище се издигат крепостите на “Малкото” и “Голямото” кале, малко по-назад е “Руспу хисар”. Значението на тези укрепления, както и на самото селище, се определя от стратегическата роля на Върбишкия проход в историята на тракийските племена и по-късно на Византийската империя и Първата българска държава. Разположени на южния вход на прохода, тези пунктове осигуряват безопасността на войски, официални пратеничества и др. на път за Цариград или към българските столици Плиска и по-късно Преслав. През 13 и 14 в., когато центърът на българската държава се премества в Търново, значението на Върбишкия проход намалява, а след падането на България под османско владичество придобива съвсем локално значение. Вероятно през този период селището от м. “Клис алтъ” слиза малко по на юг и се установява край левия бряг на р. Луда Камчия. От 14 в. То се среща в редица османски документи под името Хадър факъх.
Според езиковеди първата част на името Хъзър, Хадър, Кадър е лично име, а втората има арабски произход и означава умен, образован човек, превежда се още и като учител по религиозни въпроси. Би могло да се приеме, че името на селото идва от първооснователя или най-видния му жител. От откритите досега османо-турски материали се вижда, че до края на 17в. с. Кадър факли, както и съседните села Садово, Новачка, Манолич и др. са обитавани от многолюдно българско население. Последните шест български домакинства на селото са отбелязани през 1688 г. В следващите 150 – 200 години липсват каквито и да е било сведения за тяхната съдба.
Разпиляването и изчезването на българите се дължи на различни причини, сред които не на последно място е данъчния гнет и асимилационната политика на османската власт. През 1884 г. този край е посетен от чешкия историк – българист К. Иречек, който пише, че някои от турците по долината на р. Луда Камчия имат български произход, а един от с. Кадър факли даже знаел, че неговите деди се казвали Васил и Стоян. След освобождението на България през 1878г. едни от местните мюсюлмани заминават за Турция, други напущат около1885 – 1886 г., но най – масово се изселват през 1928 и 1951 г. Въпреки това селото се разраства и отново побългарява. През втората половина на 80-те години на на 19 в. тук се установяват български преселници от границата край Свиленград и главно от селата Дрипчево, Ения /Младиново/, Дервиш могила и др. Идват заселници от с. Върбица, с. Сотиря Сливенско и пр. И ако през 1878 г. селото се състои само от 55 турски домакинства /89 мъже и 105 жени/, през 1938 г. те нарастват на 210 домакинства с 975 жители, от които 750 българи, останалите турци и цигани. Десет години по-късно жителите надхвърлят 1100 души.
Между старите и новите заселници се създават отношения на добросъседство и взаимопомощ, които устояват на всякакви политически промени и сътресения. С периода на Руско–турската освободителна война е свързано днешното наименование на селото. То носи името на лекаря от Българското Опълчение доктор Константин Ив. Везенков. В началото на 1878г. Опълчението е изпратено към Еленския и Котленския край за усмиряване на неспокойното население и прекратяване издевателствата над българските селища. През януари с. г. големи башибозушки тълпи опустошават с. Медвен. Същата опасност надвисва и над Котел. На 21 януари отрядът на полк. Пушкин потегля от Котел и стига до с. Медвен, а предните части и до с. Садово. Малко след обяд опълченците се отправят към с. Кадър факли, но в местността Марашката са посрещнати от убийствен огън на противника. В тази битка д-р Везенков е ранен тежко в гърдите.Умира през пролетта на 1878г. Погребан е в гр.Феодосия, на Кримския полуостров, където минават последните месеци от живота му. Името на д-р Константин Иванов Везенков селото приема през 1934 г Макар и отдалечено от по-значителни центрове, с. Везенково не остава изолирано от политическия, културен и стопански живот на страната.
Селото дава скъпи жертви във войните за национално освобождение и независимост. Будни и отзивчиви, везенковци откриват едно от първите български училища в този район - през1894 г.. През 1935 г. създават читалище,а наскоро след това и потребителна кооперация. През 1952 г. Везенково е изцяло електрифицирано. През 1957 г. селото е радиофицирано, а в следващия период рядко минава година, в която да не се впише някакво значително събитие: построени са селска фурна, административна сграда на ТКЗС, административна сграда на кметството и пощата, кооперативен дом с магазин и сладкарница, киносалон и училищен стол, селска баня, автоматична телефонна централа, нова читалищна сграда. Уредени са няколко паркови къта: около паметника на д-р Везенков, в училищния двор, край селската река, около възпоменателния знак на българското опълчение.
Село.БГ благодари на Ангел Господинов Тонев за изпратената информация.