село Васил Левски

Село Васил Левски е село в Южна България, разположено приблизително в централната част на Горнотракийската низина, на 10 км северно от река Марица.

То се намира в община Опан, Област Стара Загора. Селото отстои на 42 км южно от Стара Загора, 9 км северно от Симеоновград, 12 км западно по права линия от гр. Гълъбово. метството е сграда със съвременна фасада, разположено в северната част на централния площад. Там се помещава и медицинският пункт. Читалището е наименовано на учителя Димитър Ангелов, роден в същото село, основал там през 1919 г. организация на Българската комунистическа партия. Сградата разполага с библиотека (библиотечен фонд от 3273 книги), кинозала, конферентна зала.

Според сайта на българските читалища в село Васил Левски няма действащо читалище. Храмът в селото е отворен само по празници, тъй като няма свещенослужител. Фолклорните носии и песни са типично тракийски и нямат заемки от други региони.

Една прастара игра, която се практикува от деца и възрастни, се казва „чилик“. Правилата имат известно сходство с английския крикет. Отличителен белег е, че вместо топка се използва около 20 см. пръчка, която в определен момент трябва да се улови с ръка, поради което често участниците се нараняват. На празници се издялкват фигурки от върба, които се наричат „чавги“ и наподобяват формата на ракета. С помощта на две еднометрови тояги се изстрелват, като преди това се запалват, за да могат, горейки, да оставят диря във въздуха. Веднъж паднали на земята, те не бива да се докосват, защото това е лоша поличба. По време на сватбата булката трябва да пие от вода, с която преди това младоженеца си е измил краката, което е символ на патриархално превъзходство. Също така в нощта преди сватбата близките на булката я подканват да прекара в ридание вечерта, като знак, че тя се разделя с моминството. На празник мъжете пият от едно менче, което си подават от ръка на ръка, за да символизират принадлежност към социума, който в миналото е бил изключително консервативен и затворен.

Около Коледа, когато се коли прасе, се приготвя ястие, наречено „осмянка“. Основен продукт е свинско месо от специално място от тялото на животното. Готвенето е привилегия на мъжете, като в оригиналния вариант процесът е дълъг - 20–25 часа. Понякога, ако стопанинът пожелае, се изпълнява ритуално заколване на прасе, при което животното умира бавно и мъчително, след като е направен малък разрез зад ухото му. Целта е органите му да се напълнят с кръв, която според местните повишава вкуса на гозбите от карантия. По подобен начин се прави кървавицата. По принцип регионът е специфичен с това, че има множество дейности, разделяни на привилегировано женски или мъжки, като е неестествено ролите да бъдат разменяни. Традиционното право тракийско хоро се играе с една стъпка повече от оригинала, което е отличителен белег за прилежност към общността на Левченци.

Когато се извади питка от фурната, най–старата баба във фамилията отпива глътка вода и после я изплюва върху нея, за да омекне. На Гергьовден се взема кръв от жертвеното агне и се рисува кръст по лицата на малките деца по стар библейски обичай. Кулминацията на кукерските игри, които са на особена почит в Старозагорския край, е появата на митическото същество „джамала“, което е представено от двама или трима мъже, които носят отрязана конска глава. Специфични местни храни са „кунгюзе“ - баничка с месо, „комбос“ - прави се от тиква, прословутия бахур, „масленица“ - прилична на милинка, както и „катък“, който се произвежда по два различни начина от кисело мляко и сирене. От върба се изработва примитивна свирка, която се ползва да даде сигнал на кучетата да „завърнат стадото“ или за детска играчка и няма качества на музикален инструмент.

28 август (Богородица) - годишен събор. Прави се курбан за здраве и жителите се събират на центъра, за да празнуват.

Население: 268 ж.

Село БГ. благодари за предоставената информация и снимки.